Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 24.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 788/2022
Вид
Решение № 106
Подписан
24.03.2023
В сила
30.04.2024
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 и 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 и 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000788 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК ********* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 86/ 2022 г. по описа на П. окръжен съд, решение № 303 от 29. 09. 2022 г., с което са отхвърлени предявените от „У.Б.“ АД, гр. С., ЕИК ********* искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето и чл.45 от ЗЗД против „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, ****, за заплащане на сумата 66 020,62 лв., представляваща получена сума на отпаднало основание, а именно обезсилен изпълнителен титул, обективиран в обратен изпълнителен лист от 12.04.2021 г., издаден от П. окръжен съд по т.дело № 106/2018 г., послужил за образуване на изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Б., както и за заплащане на сумата 4 908,59 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, а именно заплатени от страна на банката разноски в изпълнителното производство, като неоснователни.

В жалбата са изложени съображения

1 за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната и постановяване на друго уважаващо исковете.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същия е постановено намери за установено следното:

На 15.02.2022 г. „У.Б.“ АД е подала в П. окръжен съд искова молба против „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, гр. П..

В обстоятелствената част на същата се сочи, че по т. дело № 106/ 2018 г. по описа на ПОС на 09.04.2021 г. е постановено определение № 260708, с което е разпредено издаването на ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на Е.Е.Б. против „У.Б.“ АД, ЕИК ********* за суми, събрани в хода на принудителното изпълнение по изп.дело № ************** по описа на ЧСИ Р. образувано въз основа на изпълнителен лист № 11366 от 12. 10. 2017 г. издаден по ч. гр. дело № 15953/ 2017 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., а именно:

- 58 071, 43 лв. вземане на взискателя „У.Б.“ АД по договор за банков кредит на физическо лице 204/0340/16908282/22.10.12 г., - 1636, 34 лв. заплатено адвокатско възнаграждение;

- 762 лв. такси съгласно ТТР към ЗЧСИ по т.3/5 бр./, т.4 /8 бр./, т.5 /25 бр./ и т.13.

- 5 501, 47 лв. частична пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ - 49, 38 лв. допълнителни разноски по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.

Изпълнителният лист бил издаден на 12.04.2021 г., а вземането по него било цедирано от Б. на „К.А.Б.“ ООД , ЕИК *********, гр. П. още на 12.03.2021 г. с договор за продажба на вземане.

На 27.04.2021 г. по молба на цесионера било образувано изп. дело № ************** по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** на КЧСИ въз основа на споменатия вече обратен изпълнителен лист. По същото едновременно с поканата за доброволно изпълнение било изпратено и запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на ищеца в БНБ. Вследствие на запора в срока за доброволно изпълнение сметката на банката била задължена със сумата от 71 767, 61 лв. и същата била преведена по сметка на ЧСИ.

2

От тази сума на 14.05.2021 г. от страна на ЧСИ по сметка на взискателя били преведени 66 020, 62 лв. По сметка на процесуалния му представите били преведени 200 лв. възнаграждение за образувано изп. дело, а 4 708, 59 лв. били усвоени за дължими такси. Съответно 838, 40 лв. били възстановени на банката след направено възражение за прекомерност на претендираното от адвоката възнаграждение.

На 01.10.2021 г. по т. дело №

569/2021 г. било постановено определение № 226. С него постановеното по т. дело № 106/ 2018 г. по описа на ПОС, определение № 260708 от 09.04.2021 г. разпореждащо издаването на обратния изпълнителен лист, а самият той бил обезсилен.

В тази връзка в исковата молба се прави извод, че с обезсилването му е отпаднало основанието за получаване от страна на „К.А.Б.“ ООД на сумата от 66 020, 62 лв. Тя обаче и до настоящия момент не била върната на банката,което обуславяло и превяване на иск за осъждането на получателя да върне същата като получена на отпаднало основание.

Наред с това се сочи, че неправомерното поведение на взискателя по образуваното възоснова на обезсиления ИЛ дело е станало причина ищецът да претърпи и имуществени вреди в общ размер от 4 908, 59 лв. равняващи се на заплатените от Банката разноски по изпълнителното дело.

В тази връзка е отправено и искане за осъждането му да й ги заплати.

С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.

В подкрепа на същото са изложени доводи за липса на предпоставките на чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД по отношение на процесната сума по причина, че в постановеното по т. дело № 106/2018 г. по описа на ПОС решение било прието, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита поради ненастъпил падеж. Това водело до извод, че получените от банката суми, които са събрани по обратния изпълнителен лист се дължали на Е. Б. .

Ненастъпването на предсрочна изискуемост се свързва с липсата на изготвен и подписан от страните по договора за кредит погасителен план съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това пък е повод да се твърди, че получената като кредит от Б. сума и дължимите възнаградителни лихви 3 стават изискуеми едва на уговорения между страните в чл. 7 от договора за кредит краен срок за погасяване - 22.10.2042 г.

В ДИМ от страна на Банката се сочи, че изложените в отговора защитни възражения касаят договорните отношения между Е. Б. и банката , които са били предмет на разглеждане на приключилото т. дело № 106/2018 г. по описа на ПОС, а не на настоящето.

Сочи, че по конкретния казус претенциите на ищеца не се базират на договорни отношения, а са обусловени от твърдения за наличие на престационна кондикция /неоснователно обогатяване/. По тази причина основателността на иска е обусловена от факта на обезсилването на обратния изпълнителен лист и отпадане по тази причина на основанието за получаване възоснова на същия от ответника на сумата от 66 020, 62 лв.

Отговор на ДИМ не е подаван от ответника.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В мотивите на същото съдът е възприел за съществуващи изложените в исковата молба факти от страна на ищеца.

Направен е обаче извод, че те не са основание да се приеме, че имаме получаване на нещо на отпаднало основание. В подкрепа на това е казано, че с процесната искова молба не са въведени обстоятелства, които да обосновават извода, че сумите предмет на обратния ИЛ са дължими от кредитополучателя на банката. Сочи се и че липсва съдебно решение установяващо със сила на присъдено нещо, че същите се дължат на ищеца. В подкрепа на това се споменава, че той е събрал същите от Б. предварително, но с оглед отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК те са излезли от имуществената му сфера въз основа на обратния ИЛ. В тази връзка е посочено, че при преценката за основателност на отправената претенция за връщането им с оглед обезсилването на ИЛ не може да се игнорира завършека на исковия процес по чл. 422 от ГПК и само с оглед обезсилването на обратния ИЛ да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване. То според ПОС ще е налице ако има необосновано разместване на имуществени блага. В случая такова липсвало поради това, че банката не е установила дължимостта на процесните суми в надлежен процес. Посочено е, че разпоредбата от ГПК станала повод за обезсилване на ИЛ е процесуална 4 норма, която охранява правата и на кредитора и на длъжника, но не обективира някакво материално право, което да е основание за уважаване на иска по чл.55 от ЗЗД.

По отношение на иска с основание чл.45 от ЗЗД пък е посочено, че не е налице противоправно деяние и виновно поведение извършено от страна на ответника.

На база изложеното исковете са били отхвърлени.

Недоволен от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на производството пред ПАС.

В нея се излагат доводи, че всички изложени в ИМ факти обуславящи извода за основателност на претенцията за неоснователно обогатяване са съществуващи и доказани в рамките на първоинстанционното производство.

Посочено е също, че договорните отношения между страните са ирелевантни за настоящия правен спор и по тази причина ПОС неправилно е взел предвид същите при формиране на извода за неоснователност на исковата претенция.

Наред с това се споменава, че при извод за значение на същите за основателността на иска следва да се вземе предвид, че съдът е не е очертал тези факти и обстоятелства в доклада по делото като значими за разрешаване на спора и не е посочил, че установяването им е в тежест на ищеца.

С жалбата е оспорено становището на съда, че със СПН не била установена дължимостта на тези суми. В тази връзка е посочено, че с решението по чл. 422 от ГПК искът е отхвърлен не поради недължимост на същите, а поради неизискуемост. В тази връзка е напарен и извод, че събраната от банката в рамките на образуваното по издадения в заповедното производство ИЛ сума попада в обхвата на чл. 422, ал. 4 от ГПК и макар събрана преди крайния срок на договора не подлежи на връщане на длъжника.

На трето место в жалбата е посочено, че с договора за цесия е прехвърлено вземането по обратния ИЛ. От този факт се прави извод, че с обезсилване на същия е отпаднало основанието за сключване на договора и същият е нищожен. Това пък сочело, че ответникът е получил неоснователно сумите предмет на този изпълнителен лист.

5

Изложени са и доводи за неправилност на решението и в частта отхвърляща иска за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. Те са свързани с твърдения за наличие на всички елементи от ФС на същото с оглед образуваното и проведено по инициатива на ответника принудително изпълнение възоснова на обезсиления обратен изпълнителен лист и с оглед на това, че в изпълнителното производство дружеството е представлявано от същия процесуален представител представляващ лицето цедирало вземането по обратния изпълнителен лист и т.н.

По повод на тази жалба е нужно да се посочи, че съобразено с нормата на чл. 271 от ГПК налага, съставът на ПАС да реши пренесения пред него спор по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти решението в обжалваната му част, при която преценка с оглед текста на чл.269, изр. 2 от ГПК е ограничен от изложеното в жалбата.

Съдът е сезиран с два обективно съединени иска.

С първия ищецът претендира осъждането на ответното дружество да му върне сумата от 66 020, 62 лв. Твърди се, че същата е събрана по изпълнително дело образувано по искане на ответника възоснова на издаден по т. дело № 106/2018 г. по описа на ПОС обратен изпълнителен лист , който след събирането й е обезсилен от ПАС по ч. т. дело № 569/2021 г. с оглед отмяната на разпореждането за издаването му. В тази връзка се твърди, че сумата е получена на вече отпаднало основание и с оглед разпоредбата на чл.

55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД се дължи връщането й.

По повод на този иск следва да се посочи, че институт на неоснователното обогатяване е обусловен от принципа, че в имуществените отношения между равнопоставени субекти всяко разместване на блага, придобиване на права, респ. поемане на задължения следва да е в съответствие в правния ред и да е правно оправдано.

Именно изхождайки от този принцип от страна на законодателя са създадени редица правни норми гарантиращи спазването му. С тях реално се предвижда, че при нарушаването му следва да се възстанови предишното правно положение.

Изложеното сочи, че водещо при преценката за основателност на настоящия иск е това дали имаме нарушение на този принцип, т.е. дали може да се говори за разместване на блага, което не е съобразено с правния ред и не 6 е правно оправдано.