Разпореждане № 3927 от 21.08.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 2403/2025
- Вид
- Разпореждане № 3927
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3927 гр. Кюстендил, 21.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20251520102403 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт И. Т., против солидарните длъжници Н. И. К., ЕГН:
**********, с посочен в заявлението адрес:*** и Б. А. К., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1 090,62 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 40025331551/29.04.2024г. за периода 20.08.2024г. – 20.07.2025г.; 732,78 лв. – договорна лихва за периода 20.08.2024г. – 20.07.2025г.; 515,68 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска №4 с падежна дата 20.08.2024г. до вноска №15 с падежна дата 20.07.2025г.;
864,11 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от вноска №4 с падежна дата 20.08.2024г. до вноска №15 с падежна дата 20.07.2025г.;
500,00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 19.11.2024г.; 325,99 лв. – мораторна лихва от 21.05.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 20.08.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда (21.08.2025г.) до изплащане на вземането, както и 68,49 лв. държавна такса, 180,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 80,00 лв. за подготовка на документи.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, анекси и др.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него 1 искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.
С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:
Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 515,68 лв. и 864,11 лв. - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 3 000,00 лв. за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона (същото надвишава сумата по отпуснатата в заем главница по кредита).
Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Макар да се твърди, че услугата „Фаст“ е била реално използвана, чрез приоритетното разглеждане на документите на длъжника, съдът намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С-686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи.
Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.
Досежно сумата от 500,00 лв., представляваща такси по Тарифа за 2 извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираните клаузи се явяват нищожни. Освен това начислените такси не са резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.
В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в него се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 36,54 лв. държавна такса и 26,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която солидарните длъжници Н. И.
К., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: *** и Б. А. К., ЕГН: **********, с посочен в заявлението адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 1 090,62 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 40025331551/29.04.2024г. за периода 20.08.2024г.
– 20.07.2025г.; 732,78 лв. – договорна лихва за периода 20.08.2024г. – 20.07.2025г.;
325,99 лв. – мораторна лихва от 21.05.2024г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 20.08.2025г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда (21.08.2025г.) до изплащане на вземането, както и 36,54 лв. държавна такса и 26,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.
53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 515,68 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска №4 с падежна дата 20.08.2024г. до вноска №15 с падежна дата 20.07.2025г.; 864,11 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо от вноска №4 с падежна дата 20.08.2024г. до вноска №15 с падежна дата 20.07.2025г.; 500,00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на 3 вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 19.11.2024г.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания възможността за възражение, и на заявителя за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4