Решение № 421 от 13.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20244110100721 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Б. А. срещу Г. И. Б., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцата сумата от 825.00 евро, получена от ответницата без основание, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3635/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Ищцата твърди, че след подадено от страните заявление до ААДЕ /независим орган по публичните приходи на Република Гърция/ по сметка на ответницата е преведена сумата от 1 650.00 евро, представляваща полагащо им се обезщетение от ААДЕ. Заявява, че в периода м. януари – м. май 2023 г. ответницата е изтеглила от сметката освен своите 825.00 евро, и тези, полагащи се на ищцата. Счита, че ответницата не е имала основание да получи цялата сума, поради което дължи връщане на 825.00 евро.

Ответницата оспорва допустимостта и основателността на претенцията.

Заявява, че към исковата молба не са приложени доказателства, установяващи твърденията в исковата молба. Счита, че не дължи процесната сума.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.

Процесуалният представител на

1 ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По реда на чл. 422, ал. 1 е предявен установителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на предявения иск ищцата следваше да установи факта, че по банкова сметка на ответницата от страна на ААДЕ /независим орган по публичните приходи на Република Гърция/ е преведена сумата от 1 650.00 евро, представляваща обезщетение в полза на страните, половината от която сума се полага на нея. На свой ред, ответницата следваше да установи наличието на основание за задържане на цялата преведена сума.

В случая от представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение на началник отдел за отпускане на финансово подпомагане на уязвими групи /л. 51-52/ на ответницата Г. И. Б. е отпуснат минимален гарантиран доход в размер на 300.00 евро месечно, считано от 12/2022 г.

Установява се също, че решение на началник отдел за отпускане на финансово подпомагане на уязвими групи /л. 54-55/ на ответницата Г. И. Б. е отпусната жилищна помощ в размер на 105.00 евро месечно, считано от 12/2022 г.

Противно на заявеното от ищцата, съдът не установява от приложените писмени доказателства, че като бенефициенти в заявлението за отпускане на въпросните помощи са посочени както тя, така и ответницата, поради което следва да се приеме за недоказано, че половината от така преведените суми се полагат на ищцата.

От друга страна, ищцата беше задължена да се яви лично в открито съдебно заседание и да отговори на въпроса дали с отпуснатите средства са заплащани наем и консумативи за общо обитаваното от страните жилище в Република Гърция, като на същата бяха указани и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно – тези по чл. 176, ал. 3 ГПК. Въпреки така вмененото й задължение, ищцата не се яви в открито заседание, респ. не даде отговор на този въпрос, поради което съдът приема за доказано обстоятелството, че сумите от получените помощи са използвани именно за соченото от ответницата – за заплащане на наем и консумативи за общо обитаваното от страните жилище в Република Гърция.

Доколкото става дума за целеви помощи и доколкото същите са изразходвани именно за определената от чуждата държава цел, то същите не подлежат на 2 възстановяване от ответницата.

С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството възниква за ответницата, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, която е доказала извършени такива в общ размер от 80.00 лева – разноски за призоваване на свидетел.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ищцата следва да заплати на адв. К. М. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата, което съдът определя в размер на 400.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Б. А., ЕГН ********** срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцата сумата от 825.00 евро, получена от ответницата без основание, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3635/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА С. Б. А., ЕГН ********** да заплати на Г. И. Б., ЕГН ********** сумата от 80.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , С. Б. А., ЕГН ********** да заплати на адв. К. Г. М. от ВТАК сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр. д. № 721/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

4