Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5017 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1166/2026
Вид
Определение № 5017
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5017 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100501166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД „Д.М.“ чрез управителя Д.М. срещу определение № 41531 от 07.10.2025 г., постановено по гр. дело 21 853/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Твърди се, че липсват доказателства по делото, доверителят на частния жалбоподател да не е материално затруднено лице, поради което съставът на СРС следвало да му присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се постанови нов, с който бъде му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК н е е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:

С решение от 08.04.2025 г. по гр. дело № 21 853/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, са уважени предявените от К. Й. П. искове по чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С решението ответникът е 1 осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за ДТ и депозит за съдебна експертиза. В рамките на решението са изложени съображения, че липсва основание за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА доколкото страната „има в пълна степен възможност да заплати адвокатско възнаграждение, без да е материално затруднено лице“.

По повод депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК с обжалваното определение 41531/07.10.2025 г., СРС, 31 състав е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение като е препратил към мотивите, изложени в решението.

Видно от данните по делото, ищецът е представляван от адв. Д.М. съгласно надлежно пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружесвто „Д.М.“, в който страните са се уговорили услугата да бъде предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /стр. 182 в делото на СРС/.

Ангажирани са и доказателства, че ЕАД „Д.М.“ е регистрирано по ЗДДС /стр. 183 в делото на СРС/.

Като приложение към молба от 04.11.2024 г. е депозиран списък по чл.

80 от ГПК от ищеца, в който са посочени: сумата от 100 лв. – ДТ, сумата от 250 лв. – депозит ВЛ, сумата от 480 лв. с ДДС по първия иск и сумата от 480 лв. с ДДС по втория иск. Молбата е депозирана преди проведеното открито съдебно заседание от 11.11.2024 г.

На 06.08.2025 г., след постановяване на решението по делото, е депозирана молба по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на същото в частта за разноските.

С определение № 41531 от 07.10.2025 г., СРС е оставил същата без уважение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл. 38 от ЗА адвокатска услуга, за да е същото основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38 ал.1 т. 1-3 от ЗА, при която помощта се предоставя и този договор да е 2 представен по делото.

Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в чл. 38 ал.1 т.1-3 от ЗА и в коя от тях / в този смисъл определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 05.06.2017 г. на ВКС, IV-то г. о., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС, I-во т. о., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д.

№ 2266/2016 г. и др./.

Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл.

38 ал.1 от ЗА, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани, нито е заявено оспорване от страна на ответника.

Налице са предпоставките на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което на процесуалния представител на ищеца в производство следва да му бъде определено адвокатско възнаграждение по сочения ред.

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с размерите на адвокатското възнаграждение, определени в НВАР от 09.07.2004 г., респективно с ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Трайната съдебна практика приема, че тези размери служат на съда като ориентир, като при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се преценят действителната правна и фактическа сложност на делото и материалният му интерес. По делото се установява, че цената на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е 74, 15 лева, а искът по чл. 26, ал. 1 ЗЗД касае прогласяване на нищожността на клауза за неутойка по потребителски кредит.

Проведени са три съдебни заседание, в които не се е явил процесуален представител на ищеца.

Предметът на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Самата искова молба е изготвена от друг процесуален представител на ищеца, а не от частния жалбоподател. Следва да бъде съобразено и 3 обстоятелството, че разноските по делото и в частност адв окатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Поради което съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /така определение 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. 560/21 г. на Трето ГО на ВКС/ като не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е адекватно и съответстващо на фактическата и правна сложност на производството и процесуалните действия, извършени от представителя на ищеца. Като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че адвокатът – процесуален представител е лице, регистрирано по ЗДДС, поради което възнаграждението се следва с начислен ДДС.

Поради Закона за въвеждане на еврото в РБ, възнаграждението следва да бъде присъдено в неговото еврово изражение – 184, 07 евро /360 лв./.

При изложените съображения и с оглед несъвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, обжалваното определение следва да бъде отменено като бъде постановено друго, с което се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Воден от горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 41531 от 07.10.2025 г., постановено по гр. д е л о 21 853/2023 г. по описа на СРС, 31 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение от 08.04.2025 г., постановено по гр. дело 21 853/2023 г. по описа на СРС, 31 състав като:

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на ЕАД „Д.М.“ сумата от 184, 07 4 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не полежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5