Решение № 553 от 18.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330206020 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Г. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 4655921 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш да е неприложим. Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Взема становище посоченото в електронния фиш място на извършване на деянието да не съответства на действителното място, където скоростта на автомобила е измерена и установена от автоматизираното техническо средство. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. С. П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при 1 издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Х. Г. Л., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 09.10.2023 г., установено от приложената по преписката справка от АИС АНД, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 16.10.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 20.03.2021 г. в 15:59 часа по републикански път II-64 на км 50+205 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово (от юг към север), извън населено място, жалбоподателят Х. Г. Л. управлявал собствения си лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № **** със скорост от 81 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на автомобила била 90 км/ч. Управлението на процесния автомобил с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 81 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя Л. в качеството му на собственика на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 4655921, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че скоростта на автомобила е установена на друг участък от пътя, а именно на км 49+800 от републикански път II-64.

2

В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на път II-64 имало разположен пътен знак В26 (60 км/ч) на км 49+860, но към момента на измерване на скоростта на движение от 81 км/ч автомобилът на жалбоподателя все още не бил навлязъл в зоната на действие на този пътен знак.

Друг знак В26 (60 км/ч) на същия път бил поставен на км 50+650, който също въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64, поради което на мястото, където чрез АТСС била измерена скоростта от 81 км/ч на процесния автомобил с рег. № ****, забраната, въведена с този пътен знак, била преустановена.

На 05.04.2021 г. към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64 била поставена допълнителна табела Т2, която определяла дължина от 1 000 метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена със знака.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-9003/29.03.2021 г. се установява, че на дата 20.03.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на работа 13:30 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол път II-64 на км 49+800 в посока от юг към север.

От снимка № 0507752 от радар с № 11743 CA се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ****, стойността на измерената скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 20.03.2021 г. в 15:59 часа в посока „отдалечаване“ спрямо АТСС.

От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Х. Г. Л..

От писмо с вх. № 111478/06.12.2023 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 15 от делото) се изяснява, че посоката на 3 нарастване на километража по републикански път II-64 е от гр. Карлово към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение на скоростта от 60 км/ч за водачите на ППС, е поставен на км 49+860 от път II-64 и зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736, където започва кръстовище.

От писмо с изх. № 11-00-481/08.09.2023 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 49 от делото) и Констативен протокол от 05.04.2021 г. (лист 50 от делото) се установява, че на км 50+650 от републикански път II-64 във връзка с организацията и безопасността на движението при крайпътните обекти и изградените пътни връзки към тях е поставен пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“, както и че действието на пътния знак се изчерпва на км 50+590 от път II-64, където има кръстовище. Установява се още, че допълнителна табела Т2 (1 000 м) към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64 е монтирана на дата 05.04.2021 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (лист 38-45 от делото) се изяснява, че процесният автомобил се е движил в посока север, или от гр. Пловдив към с. Труд. Установява се и точното местоположение на МПС към момента, когато движението му е заснето от автоматизираното техническо средство на статичното изображение № 0507752, като доказва се от експертното заключение, че автомобилът се е намирал на км 50+205 от републикански път II-64 (т. 2 от скица № 1 към заключението). Установява се и че АТСС е разположено на км 50+340 от същия път (т. 1 от скица № 1), или на разстояние от 135 метра след автомобила, като движението му е заснето в посока отдалечаване спрямо техническото средство. Същото разстояние до превозното средство е посочено и в изготвеното статично изображение.

Макар в заключението да е посочено, че автомобилът се е намирал на км 50+215, то съдът намира, че е допусната техническа грешка, като вярното местоположение е км 50+205 от републикански път II-64. Това е така, защото по делото въз основа на известните географски координати е установено първо местоположението на АТСС на км 50+340, като от него е извадено разстоянието до заснетото превозно средство, за което се изясни, че е 135 метра. При тези изходни данни се установява, че правилното местоположение на автомобила към момента на заснемане и фиксиране на движението му от АТСС е на км 50+205 от републикански път II-64. На следващо място изяснява се от експертното заключение, че към момента на установяване на движението на процесния лек автомобил при т. 2 от скица № 1 той се е намирал на разстояние от приблизително 380 метра преди пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+860 от път II-64 (т. 5 от скица № 1 към заключението), както и на 445 метра след пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от същия път.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от 4 обективна страна на 20.03.2021 г. в 15:59 часа по републикански път II-64 на км 50+205 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово жалбоподателят Л. е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № **** със скорост от 81 км/ч. Прието е в електронния фиш, че деянието е извършено на км 49+800 от път II-64, но този извод е оборен по категоричен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза. В същото за определяне на местоположението на автомобила са използвани обективни находки, а именно географските координати на мобилната станция и разстоянието от АТСС до превозното средство, вписано в заснетото статично изображение във вид на снимков материал. По този начин е установено по несъмнен начин точното местоположение на процесния лек автомобил към момента, когато скоростта му на движение е измерена от АТСС, което действие е обективирано в снимковия материал с № 0507752.

Предвид разкритото в хода на съдебното следствие различно мястото на извършване на деянието, то съдът подложи на изследване какъв е бил режимът на разрешената максимална скорост за движение за превозни средства от категорията на процесния лек автомобил към датата на деянието. От събраните писмени доказателства се установява, че в близост до мястото, където е заснет автомобилът, се налични два пътни знака от вида В26, които въвеждат забрана за движение със скорост, по-висока от означената на тях стойност. Единият представлява най-близкият знак В26 преди мястото на деянието, а другият е най-близкият знак от този вид след мястото на деянието.

За знака, находящ се на км 49+860 от път II-64, се доказва да въвежда забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Този знак обаче е неотносим към процесното деяние, тъй като се намира на разстояние от приблизително 380 метра преди мястото, където е измерена скоростта от 81 км/ч на автомобила на жалбоподателя Л.. Следователно превозното средство, движейки се с измерената скорост от 81 км/ч, все още не е било достигнало до този знак и не е било навлязло в зоната, където действа въведената с него забрана. Това обстоятелство е графично изобразено в скица № 1 към заключението по техническата експертиза (лист 41 от делото), като автомобилът на жалбоподателя се е намирал при т. 2 към момента на измерване на скоростта му, докато пътният знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+860, съответства на т. 5 от скицата. По делото беше изяснено, че посоката на движение на МПС е от гр. Пловдив към с. Труд (гр. Карлово), поради което към мястото на деянието все още не е било започнало да действа ограничението на скоростта, въведено със знака на км 49+860.