Решение № 688 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110228 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „И. П.“ № **, ет. *, ап. **, срещу Г. И. И., ЕГН: **********, с адрес в град Б., бул. „Д. Г.“ № **, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл. 144 от СК, за осъждане на Г. И. И. да заплаща на С. Г. И. сумата в размер на 200 лева месечно, представляваща издръжка на пълнолетно дете, с падеж – до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2025г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се твърди, че Г. И. И. е баща на С. Г. И., като от 2014 г. не живеят в едно домакинство. С. Г. И. живее заедно с майката си Д. Г. в град В., ул. „И. П.“ № **, ет. *, ап. **. Жилището е придобито чрез банков кредит, който все още се изплаща от майката, която заплаща и всички консумативи като ток, вода, телефон, такси етажна собственост и други, както и отделя средства за семестриалните такси, таксите за учебници и материали по обучението на ищцата. Твърди, че с решение № 819 от 14.04.2014г. постановено по гр. дело № 10102/2013 г. по описа на на Р. с. - Б., ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на С. Г. И. в размер на 400 месечно. С. Г. И. е навършила пълнолетие и е била студент в редовна форма на обучение в Ш. у. „Е. К. П.“ по специалност „Информатика и информационни технологии“ с факултетен № ***. От новата академична година – 20252026 г. ищцата е прехвърлена в друга специалност, а именно „Начална училищна педагогика и информационни технологии“ с фак. № **********. С оглед израстването и обучението на ищцата в университета са се увеличили и нуждите й за издръжка, поради което е подала искова молба в съда с правно основание чл. 144 от СК, като съдът с решение № 403/06.02.2025 г. постановено по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В е отхвърлил предявения от С. Г. И. срещу Г. И. И., иск с правно основание чл. 144 от СК, да се осъди Г. И.

И., да заплаща на С. Г. И., месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в 1 съда – 14.10.2024 г. до настъпване на причина за изменението й или прекратяването й.

Ищцата твърди, че не може да се справя сама финансово, тъй като е в редовна форма на обучение и не може да работи, също така не притежава имущество и е с влошено здравословно състояние. Твърди, че баща й Г. И. И., въпреки алиментното си задължение към втората си дъщеря А. И., която е непълнолетна, и задължението си да покрива месечните вноски по изтеглен от него потребителски кредит, разполага с доходи и имущество и може да заплаща месечна издръжка в нейна полза, без особени затруднения.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника Г. И. И., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на предявения иск. Счита, че с настоящото дело се цели да бъде пререшен правен спор, който е решен със сила на присъдено нещо с решение № 403/06.02.2025 г. постановено по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В, с оглед на което предявеният иск е недопустим. Заявява, че от 31.10.2024 г. е сключил трудов договор с УМБАЛ – Б. АД, където заема длъжност „санитар“ с месечно възнаграждение 1133 лева и това е единственият приход, който получава и от постановяване на решение № 403/06.02.2025 г. по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В не е настъпила промяна във финансовите му възможности. Твърди, че е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете А. Г. И., като й заплаща издръжка в размер на 270 лева месечно.

Заявява, че заплаща вноските по потребителски кредит в размер на 520,35 лева месечно, във връзка със закупеното от него жилище, в което живее в град Б.. Месечните сметки за поддръжката на жилището възлизат на 100 лева месечно. Посочва, че дневните му разходи за транспорт и храна възлизат на 15 лева дневно. Твърди, че доходите му са недостатъчни и разчита на финансовата подкрепа на близки. Поел е и ежедневните грижи за майка си, която е на 73 години и посещението на жилището й генерира допълнителни разходи за транспорт.

Заявява, че здравословното му състояние е влошено, което не му позволява да упражнява тежък физически труд. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, в условията на евентуалност предявеният иск да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание пред РС-В ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г. П., поддържа иска. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-В ответникът, Г. И. И., не се явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 97442/21.11.2025 г. подадена от адв. Д. К., в качеството на процесуален представител на ответника Г. И., с която моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че Г. И. И. е баща на пълнолетната С. Г. И..

С определение рег. № 13512/06.10.2025 г. съдът е определил, че му е служебно известно и не се нуждае от доказване, че с решение № 2183/04.07.2022 г. постановено по гр. дело № 151/2022 г. по описа на РС-В, съдът е изменил размера на определената по гр.дело №6896 от 2015год. на РС – Варна, месечна издръжка, дължима от ответника Г. И. И., ЕГН: ********** в полза на детето С. Г. И., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д. П. Г., ЕГН***, двете с настоящ адрес: гр. В., ул. „И. П." № **, ап. **, като я УВЕЛИЧАВА от 150лв. на 250лв., считано от датата на предявяване на иска-10.01.2022год., с падеж – до 15 число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК. С решение № 403/06.02.2025 г. постановено по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В, съдът е отхвърлил предявения от С. Г. И., ЕГН **********, срещу Г. И. И., иск с правно основание чл. 144 от СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.10.2024 г. до настъпване на причина за изменението й или прекратяването й, на основание чл. 144 СК.

2

От уверение от 10.09.2024 г., издадено от Ш. у. „Е. К. П.“,се установява, че С. Г. И. е б и л а записана редовно обучение в специалност „Информация и информационни технологии“. От служебна бележка № 24/10.12.2024 г., издадена от Ш. у. „Е. К. П.“, се установява, че е заплатена семестриална такса в размер на 340 лева. От разписка от 08.02.2025 г. се установява, че Д. П. Г. е заплатила сумата в размер на 250 лева, представляваща семестриална такса към Ш. у. „Е. К. П.“ за С. Г. И.. От разписка от 11.02.2025 г. се установява, че Д. П. Г. е заплатила сумата в размер на 90 лева, представляваща доплащане за семестриална такса към Ш. у. „Е. К. П.“ за С. Г. И..

От уверение от 03.10.2025 г. става видно, че С. Г. И. е записана през учебната 2025 г2026 г. в зимен семестър във втори курс, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен „Професионален бакалавър“ по специалност „Начална училищна педагогика и информационни технологии“, като е заплатена семестриална такса в размер на 250 лева на 26.09.2025 г. Представен е разпис на учебните занятия за втори курс по специалността.

Представен е договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице, сключен на 17.04.2018 г., между „У. Б.к“ АД като кредитор и Д. П. Г., като кредитополучател, ведно с погасителен план към него, както и договор за потребителски кредит от 24.04.2023 г. сключен между Д. П. Г. и „У. К. Ф.“ ЕАД, заедно с общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр, които нямат касателство към настоящия правен спор, освен това представените доказателства не представляват новоъзникнали такива, след постановяване на решение № 403/06.02.2025 г. постановено по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В. Представени са фискални бонове за закупуване на медицински лекарства и амбулаторни листове за осъществени медицински прегледи на С.

Г. И., които са с дата преди датата на постановяване на съдебното решение по гр. дело № 12960/2024 г. по описа на РС-В и не представляват нововъзникнали обстоятелства.

Представени са и медицински документи за осъществени прегледи и лечение на С. Г. И. през 2025 г., както и фискални бонове за закупувани медицински изделия през 2025 г.

Представени са фискални бонове за заплатени от Д. П. Г. електроенергия, вода и мобилни и интернет услуги.

От изисканата справка от ТД на НАП – Варна се установява, че С. Г. И. няма регистрирани трудови договори, няма подадени декларации по чл. 50 и 55 ЗДДФЛ, както и не е налице самоосигуряване по реда на КСО.

От трудов договор № 198/31.10.2024 г., сключен между УМБАЛ – Б. АД и Г. И. И. се установява, че ответникът заема длъжността „санитар“ при договорено възнаграждение 983 лева, както и възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 182,84 лева. От справка от НАП става видно, че Г. И. И. работи на трудов договор само при един работодател- Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Б., на длъжност – санитар, с размер на основно трудово възнаграждение от 579,30 евро.

От договор за потребителски кредит, от 26.04.2024 г., сключен между „Ю.“ АД и Г. И.

И., става видно, че му е предоставена в заем сумата от 50 000 лева за текущи нужди като срокът за връщане на същата, съобразно представения погасителен план е 15.04.2034 г.

Месечната му вноска по кредита е в размер на 520.35 лева, като към 16.09.2025 г. му остават да издължи още 44229, 71 лева

От решение № 405/07.03.2022 г. по гр.д. № 83/2022 г. по описа на Районен съд – град Б. става видно, че Г. И. И. е осъден да заплаща издръжка в полза на малолетната А. Г. И., ЕГН ********** в размер на 165 лева. От представените по делото тринадесет броя разписки, за периода от 15.01.2024 г. до 24.12.2025 г., се установява, че Г. И. И. е заплащал сумата от по 230 - 233.70 лева месечно за дължимата издръжка. От представени осем броя разписки от февруари 2025 г. до септември 2025 г. се установява, че Г. И. И. е заплащал по 270 лева месечно за дължимата издръжка.

Представени са приходни квитанции за заплатен данък за апартамент за 2024 и 2025 година, данък за паркомясто за 2025 г.и такса за поддръжка на сграда и такса за „Фонд 3 ремонт и обновяване“ за ап. 49, платени от ответника Г. И. И.. Представени са фискални бонове за заплатена електроенергия, вода, мобилен телефон, телевизия и интернет от Г. И.

И., за жилище в град Б.. Представени са и медицински документи за проведени прегледи по отношение на Г. И. И..

От справка в Агенция по вписванията се установява, че Г. И. И. притежава недвижимо имущество – жилище и гараж в град Б..

От справка входящ № 7376/29.01.2026 г. от ОДМВР – Б., сектор „Пътна полиция“ се установява, че за лицето Г. И. И., няма данни за собственост на МПС.

От показанията на разпитаната в качеството на свидетел - Н. С. П. , без родство и дела със страните, се установява, че свидетелката познава С. И. и знае, че тя учи висше образование със специалност „Начална училищна педагогика с информационни технологии“, редовно обучение в град Д., като живее в гр. В. и пътува до град Д. с маршрутка, билетът за която струва 16 лева, като понякога пътува с такси, което струва около 30 лева. С. и нейната майка не притежават МПС. С. не работи, защото е в редовна форма на обучение. Знае, че майка й помага финансово – купува учебници, дава пари за транспорт, дрехи и друго необходимо.