Решение № 2103 от 15.12.2017, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 15.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 17.11.2017 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 4903 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание осн. чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл.

266 вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „И.“

ООД ***, срещу Д.-К. Т. „ИВАН РАДОЕВ” гр. П., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3306,00лв. – главница, представляваща възнаграждение за произведени стоки, за което са издадени фактури с дати: 08.09.2015г.; 15.09.2015г.; 18.09.2015г.; 24.09.2015г.;

13.10.2015г.; 19.10.2015г.; 27.10.2015г.; 30.10.2015г.; 06.11.2015г.;

10.11.2015г.; 24.11.2015г.; 08.12.2015г.; 497,69лв. – законна лихва, както следва: 81,09лв. – за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г.; 45,14лв. – за периода от 30.09.2015г. до 22.05.2017г.; 55,83лв. – за периода от 03.10.2015г. до 22.05.2017г.; 62,23лв. – за периода от 09.10.2015г. до 22.05.2017г.; 9,59лв. за периода от 28.10.2015г. до 22.05.2017г.; 75,48лв. – за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2017г.; 16,64лв. – за периода от 27.10.2016г. до 22.05.2017г.; 18,51лв. – за периода от 14.11.2015г. до 22.05.2017г.; 40,26лв. – за периода от 21.11.2015г. до 22.05.2017г.; 29,04лв. – за периода от 25.11.2015г. до 22.05.2017г.; 35,45лв. – за периода от 09.12.2015г. до 22.05.2017г.; 28.43лв. – за периода от 23.12.2015г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 76,07лв. – внесена държавна такса по ч.гр.д. 3621/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане на същата. Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в търговски отношения, и той му е възлагал изработването на афиши, билети, листовки и други печатни материали, за които доставката на които били изготвяни фактурите по делото. Твърди, че стоките и фактурите били получени от представител на ответника и на 26.05.2016г., той потвърдил задължението по фактурите с писмо за потвърждаване на салда. Твърди, че ответникът не е заплатил исковите суми, въпреки получената на 12.10.2016г. покана по пощата.

Твърди, че по развилото се по този повод заповедно производство, ответникът е възразил в срок и моли съда да установи дължимостта на сумите по него.

Ответникът счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Посочва, че е помолил ищеца след получаване на писмената покана да му предостави информация за съществуващите правоотношения между страните, но той е отказал. Твърди, че липсват правоотношения по договор за изработка и по делото такива не се доказват, като не е доказан и устен такъв. Счита, че единственото правоимащо лице да сключи договор от името на театъра е директорът, и че сделка извършена от лице без нужната представителна власт е нищожна. Счита, че лицето правило заявките – И.К. не е имало правото да представлява ответника. Заявява, че фактурите представени по делото също не мога да се счетат като доказателство, ако не са осчетоводени или съпроводени с други доказателства, а представляват едностранно писмено изявление на издателя им. Счита, че не се доказа приемането на извършената работа, че искът не е доказан по размер, не е налице частично плащане по фактурите, че са били налице мними представители на дружеството, чиито изявления не са били ратифицирани изрично или мълчаливо. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: На 23.05.2017г., ищецът „И.“ ООД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 3621/2017г. на ПлРС, и по което е издадена Заповед за изпълнение № 2320 от 23.05.2017г., с която съдът е разпоредил длъжникът Д.-К. Т. „ИВАН РАДОЕВ“ – П. да заплати на кредитора следните суми: 3306,00лв.

– главница, представляваща възнаграждение за произведени стоки, за което са издадени изброени изрично фактури; 497,69лв. – законна лихва, както следва:

81,09лв. – за периода от 23.09.2015г. до 22.05.2017г.; 45,14лв. – за периода от 30.09.2015г. до 22.05.2017г.; 55,83лв. – за периода от 03.10.2015г. до 22.05.2017г.;

62,23лв. – за периода от 09.10.2015г. до 22.05.2017г.; 9,59лв. за периода от 28.10.2015г. до 22.05.2017г.; 75,48лв. – за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2017г.; 16,64лв. – за периода от 27.10.2016г. до 22.05.2017г.; 18,51лв. – за периода от 14.11.2015г. до 22.05.2017г.; 40,26лв. – за периода от 21.11.2015г. до 22.05.2017г.; 29,04лв. – за периода от 25.11.2015г. до 22.05.2017г.; 35,45лв. – за периода от 09.12.2015г. до 22.05.2017г.; 28.43лв. – за периода от 23.12.2015г. до 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 23.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски - 76,07лв. – внесена държавна такса. По тази заповед е постъпило възражение от длъжника – ДКТ „ИВАН РАДОЕВ“-П. в законоустановения срок. Кредиторът „И.“ ООД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.

Ищецът сочи, че е бил в търговски взаимоотношения с ответника във връзка с договори за изработка на печатни материали като представя по делото следните фактури: фактура № 8964 от 08.09.2015 г. за 300 бр. афиши „Чудесното семейство“, 300 бр. афиши „Магьосницата от долната земя“ и 10 000 бр. формуляри вх.билети с обща стойност на фактурата 480 лв.; фактура № 8983 от 15.09.2015 г. за 300 бр. афиши „Боряна“ и 300 бр. визитки за сумата от 270 лв.; фактура № 8990 от 18.09.2015 г. за 1 000 бр. програми „Чудесно семейство“ на стойност 336 лв.; фактура № 8998 от 24.09.2015 г. за 300 бр. плакати „Пролетно тайнство“ и 300 бр. листовки „Пролетно тайнство“ на стойност 378 лв.; фактура № 9055 от 13.10.2015 г. за 100 бр. плакати „Франклин и елхичката“ на стойност 60 лв.; фактура № 9071 от 19.10.2015 г. за 600 бр. плакати „Пролетно тайнство“ и 500 бр. листовки „Пролетно тайнство“ на стойност 480 лв.; фактура № 9095 от 27.10.2015 г. за 600 бр. афиши „Боряна“ на стойност 288 лв.; фактура № 9103 от 30.10.2015 г. за 10 000 бр. формуляри вх.билети на стойност 120 лв.; фактура № 9124 от 06.11.2015 г. за 1 000 бр. дипляни „Боряна“ – програма на стойност 264 лв.; фактура № 9130 от 10.11.2015 г. за 200 бр. плакати „Куклена фиеста“ на стойност 192 лв.; фактура № 9165 от 24.11.2015 г. за 500 бр. афиши „Катаклизми“ на стойност 240 лв.; фактура № 9208 от 08.12.2015 г. за 500 бр. програми „Катаклизми“ на стойност 198 лв. На 10.10.2016 г. ищецът е изпратил до ответника покана за доброволно плащане, с която го е уведомил, че задълженията му към момента възлизат на 3 306.00 лв., като сумата е за изработка на печатни изделия - афиши, плакати и други отразени в наличните при ответника фактури. Ответникът е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати посочената сума. Представено е и извлечение от счетоводството на ищеца, съгласно което от ответника е останал остатък за издължаване в размер на 3 306.00 лв. Поканата е получена от ответника съгласно представеното известие за доставяне на 12.10.2016 г. Между страните е разменено писмо, с което ищецът е уведомил ответника, че към 26.05.2016 г. има вземания от ответника на стойност 6 058.80 лв., а ответника му е отговорил, че на 26.05.2016 г. му е пуснал плащания за 2016 г. на стойност 2 368.80 лв. Във връзка с поканата от 10.10.2016 г. за доброволно изпълнение на задължения, ответникът е изпратил на ищеца уведомление, че при него липсва информация относно поръчките за поисканата сума и е поискал предоставяне на сключен договор между страните, заявки от упълномощено лице за възлагане на поръчка, срокове за изпълнение и вид на поръчката, копия от оригиналните фактури, протоколи за приемо-предаване, стокови разписки. Това уведомление е получено от ищеца на 14.10.2016 г. На това писмо ищецът е отговорил, че фактурите са били издадени въз основа на първични разходооправдателни документи, потвърждавани и надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника. Твърденията са, че възложената работа отдавна е приета и изпълнена, но повече от година остава незаплатена.

По делото беше разпитана в качеството на свидетел Р.Т., която работи при ищеца от 2007 г. като оператор на компютърна и предпечатна графична подготовка. Тя посочи, че за всички години, през които е работила, докато се сменил директора на театъра винаги е работила с ДКТ. На нея са били подавани файлове, тъй като тя отговаря за пускането на печата. Тъй като тя е най-отдавна във фирмата, през нея е минавало всичко и до септември 2016 г. нейната фирма е работила с театъра. Спомня си, че в някои случаи, когато определени тиражи на изделия се допечатвали, например афиша за „Боряна“, се е подавал още през 2015 г. и след това само са се обаждали от театъра да поръчат допълнителни бройки. Когато проекта не е минавал през нея, не може да каже дали са го препечатали. Твърди, че лично при нея е идвала св.И.К. с флашка като носител, за да ѝ предоставя файловете за разпечатване. Тази служителка на театъра се качвала лично при нея да проверява дали файловете са наред, като понякога имало нужда да се дообработват. Свидетелката Т. посочи, че само св.И.К. и е носила файлове откакто тя работи във фирмата.

Посочи, че си спомня конкретен случай в периода септември-декември 2015 г., при който И.К. е идвала, но поради разлика в цветовата система се е върнала да дообработи за 1 седмица файл за конкретен афиш. Свидетелката посочи, че работи на втория етаж в дружеството и не винаги е можела да види кой идва да взема разпечатаните афиши, но винаги когато е виждала кой идва, това е бил шофьора на ответника, защото материалите са били тежки и нямало как да бъдат носени от жена. Свидетелката посочи, че точно това лице физически е идвало и се е подписвало да получи материалите. Сочи, че от сегашния директор след началото на 2016 г. няма спомени да са подавани заявки. Посочи, че не се занимава с ценообразуването на афишите, а с бройката, предпечатната подготовка в зависимост от машините им.

При запознаване с фактурите посочи, че в тях са отразени имената на представленията и форматите на афишите. Свидетелката заяви, че са изготвяли афиши за представленията „Катаклизми“, „Куклена фиеста“, дипляни за „Боряна“, при които е имало корекция в имената на актьорите. Посочи, че са изготвяли билети, които не е виждала като заявка, защото дизайна бил готов и това не минавало през нея. Посочи и други плакати – за „Франклин и елхичката“, втори път за „Пролетно тайнство“, програма за „Чудесно семейство“, визитки, афиши за „Магьосницата от долната земя“. Свидетелката посочи, че за голяма част за изредените от нея печатни произведения е присъствала при предаването като посочи, че е присъствала, обяснявала как се лепят жълти стикери върху старите афиши за корекция и други подробности по отношение на изготвянето на конкретни плакати. По делото беше разпитана и свидетелката И.К., която посочи, че е работила на различни длъжности при ответника, а през 2015 г. е била драматург.

Като такъв тя се е занимавала с всякакви публични материали за печат. Заяви, че през последните 20 години и конкретно периода на фактурите тя е работила само с „И.“ ООД и не е имало друга фирма, с която да работи тези печатни материали.

Посочи, че в началото лично е носила поръчките и ги е заявявала, а в последствие много неща са били поръчвани и по интернет и само поръчките в голям формат е носила на място. Заяви, че е посещавала на място офиса и най-често е работила със свидетелката Р.Т. и още едно лице – Й.. Заяви, че при заявяването на материали не е знаела на каква цена ще бъдат изработвани, а договорката била между театъра и ищеца. Доколкото знае, е имало и някакви облекчения за театъра като редовен клиент. Посочи, че не е била МОЛ, че сроковете за изготвяне са били уточнявани в момента, в който е правена поръчката. Заяви, че не е подписвала фактури за задължения за плащане от страна на ДКТ. Посочи, че те директно отивали в счетоводството на театъра. Посочи примери за конкретни афиши – за „Боряна“ тя е изработила проекта, изпращала го по имейла с пояснение за бройката и формата. От печатницата се обаждали на секретарката на театъра, че нещата са готови и шофьора отивал и ги докарвал. Самата продукция отивала в Бюро „Организация“, а фактурите – в счетоводството. Заяви, че в края на 2015 г. на ищеца била поръчана програма за „Катаклизми“ и такава програма я има в наличност в архива. Посочи също и афиш за „Катаклизми“, плакати за „Куклена фиеста“, дипляни за „Боряна“, а мисли, че билетите са били поръчани директно от счетоводството. Посочи и другите представления, за които е имало листовки, плакати, програми и заяви, че не е имало проблем с получаването. Посочи също, че е имало случаи, когато са правили промени след поръчването, уточнения по текста. Посочи, че визитките не са поръчвани от нея, а от секретарката на театъра. Посочи, че работодателят ѝ не е възразявал през 2015 г., че посещават ищеца и помни, че точно през 2015 г. театъра не бил в добро финансово състояние и имало забрана да се поръчват големи тиражи. Заяви, че не е имало случай да се поръчват билети, флаери, които да не са от театъра и театъра да не ги вземе, а да откаже изработени материали. Посочи, че са намалили обема, но не са връщали никакви продукти. Заяви, че подписа под фактура № 9071 от 19.10.2015г. не е неин. По делото беше разпитана като свидетел К.И.Д., която е работила като главен счетоводител при ответника до 01.08.2016г. Тя посочи, че при нужда е заявявала изработването на билети, като касиерката се е обаждала при ищеца, с който работят от 25 години. Посочи, че през периода септември – декември 2015 г. са осчетоводявани фактури, издадени от ищеца. През този период били на делегиран бюджет.