Акт от 01.03.2021, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

83

01.03.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия

Митрушева адм. дело № 782 по описа за 2020 година на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Ж.Р.И., ЕГН : **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.Г.Г. ***, срещу Заповед № 272з-2З47/0З.08.2020г. на Директора на ОД - МВР - Хасково.

Жалбоподателят посочва, че с горепосочената заповед на Директора на ОД - МВР - Хасково му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо, вр. чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като изтъква в подкрепа на тези си доводи следните съображения:

Заповедта не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл. 21 от ЗМВР, което било основание за обявяването й за незаконосъобразна по чл. 146, т. 2 от АПК.

Моли съдът да вземе предвид, че описаното в заповедта първо по ред нарушение било неясно. Твърдяло се, че И. допуснал неизпълнение на своите служебни задължения. Описаните факти и обстоятелства обаче били неразбираеми. Не ставало ясно какви точно действия следвало да предприеме служителят, за да има „неотразяване на предприетите действия“, какви точно „дадени разпореждания“ не бил отразил и какво било „изменението на оперативната обстановка“, което трябвало да отрази. Налице било противоречие в заповедта с последващото твърдение, че „неточно е предадено разпореждане на началника“, което създавало пълно объркване относно изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. Не се сочело въобще дали имало някакви негативни за службата последици от поведението на служителя.

Непонятно било и второто вменено във вина на служителя нарушение, изразяващо се според наказващия орган в неизпълнение на служебните задължения в пълен обем, респективно в неизвършване на справки за локализация и визуализация на мобилни единици в реално време или контролните мобилни единици. Конкретни обстоятелства във връзка с това неизпълнение не се съдържали в текста на заповедта. От съдържанието й не се разбирало въобще осъществявал ли служителят своите задължения по контрол и наблюдение на движението на мобилните единици в управлението, кога е правил това, кога е имало движение на такива, налагащо наблюдение, колко и кои са тези контролни единици, които е могъл или е следвало да наблюдава.

Правната квалификация на това нарушение също била объркана и неконкретизирана. Не било посочено коя точно от хипотезите на чл. 200, т. 11 от ЗМВР била налице. Съществувало противоречие във фактическото описание на нарушението - неосъществяване на наблюдение, и правната му квалификация.

Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които били вменени за извършени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя. Посочените в текста на заповедта справки може би представлявали една докладна за направени констатации, но не и доказателство за извършено дисциплинарно нарушение. Такова доказателство следвало да бъдат налични документи, показания на свидетели, обяснения и други доказателства по смисъла на закона. Такива не били дори посочени като съществуващи в заповедта.

В заповедта не били изложени доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганите дисциплинарни санкции - тежестта на нарушението, последиците от същото, формата на вина, цялостното поведение на служителя, както изисквали разпоредбите на чл. 206, ал. 2 и чл. 210, ал. 7 от ЗМВР. Формалното пресъздаване в текста на заповедта на изискването на тези правни норми не замествало конкретните факти и мотиви, които издателят на заповедта бил длъжен да обсъди и изложи, за да мотивира вида и размера на налаганото наказание.

Всички гореизложени обстоятелства несъмнено определяли обема на дисциплинарното обвинение срещу жалбоподателя като служител на МВР и съответно предопределяли параметрите на неговата защита, която той имал право да проведе в дисциплинарното производство. Неяснотата относно съществени обективни и субективни елементи от твърдяното нарушение винаги представлявала несъответствие на издадената заповед със закона.

Обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. З от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им.

От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно и давало поводи за различни тълкувания.

Не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не били извършени от жалбоподателя твърдяните в нея дисциплинарни нарушения. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона - основание за оспорването й по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

Несъмнено било от самия текст на заповедта, че постъпката, за която жалбоподателят бил наказан, била маловажна по смисъла на материалния и процесуалния закон. Липсвали данни от нея да били настъпили вредни за службата последици, а конкретните обстоятелства по случая водели до извода за неосъществяване на накърняващо интересите на службата поведение от страна на жалбоподателя.

Налагането на наказание за неясно, неизвършено или маловажно нарушение при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя.

С оглед на гореизложеното, се моли оспорваната заповед да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, като ответната страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя всички направени във връзка с воденето на делото разноски.

Ответникът по жалбата – ДИРЕКТОР на ОД на МВР – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото извадка (л. 61 - 67) от Доклад Рег.№ 4575р-1246/15.05.2020 г. от Дирекция „Инспекторат“ към МВР до Министъра на вътрешните работи, изготвен по повод извършвана в ОДМВР - Хасково проверка по организацията на работа по пътен контрол и действията за недопускане на пътни инциденти в района на участък 66-ти км. на автомагистрала „Марица“, назначената от министъра комисия е обективирала в т. III от Доклада своите констатации по отношение създадената организация за извършване на GPS контрол на мобилните единици от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково в изпълнение на МЗ № I-з-805/11.04.2014 г. за периода от 03.04.2020г. до 16.04.2020г. Посочено е, че в изпълнение на МЗ № I-з-805/11.04.2014 г. за утвърждаване на „Организационно технологични правила за работа с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“, от Директора на ОДМВР - Хасково е издадена Заповед № 272з-132/18.01.2016 г. за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР - Хасково. Със заповедта е разпоредено на служителите от ОДЧ да проверяват в реално време контролираните мобилни станции – не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове, места за контрол, като резултатите от проверките се отразяват в дневник приложение № 3. Изложени са констатации, че съгласно утвърден месечен график за дежурствата на служителите от ОДЧ при РУ – Харманли за м.април 2020 г., дежурствата на служителите са с продължителност 24 ч., като конкретно тези на мл.експерт Ж.И. са били на 05, 10 и 15.04.2020 г. Посочени са резултатите от изготвените справки, в които е отразено колко пъти е влизал по време на дежурство на посочените дати служителят Ж.И. в GPS-системата на конкретни автомобили с монтирана такава. Посочено е, че пред комисията същият е заявил, че на 05.04.2020г. имало само нощна смяна автомобил с монтирана GPS система, което противоречало на отразеното в пътната книжка на автомобил с рег.№***, където било отразено движение от 08.30 ч. до 20.30 ч. Същият заявил още, че на 10.04.2020г. и на 15.04.2020г. нямало на смяна автомобил с монтирана GPS система, което не отговаряло на отразеното в пътната книжка на визираното МПС. В предоставената справка от ДКИС се установявало, че по време на дежурството на 05/06.04.2020г. служителят влизал шест пъти в системата. На 10/11.04.2020г. отразил, че няма автомобили, включени в наряд с монтирана GPS – система, което не отговаряло на истината предвид предоставената информация от ДКИС, от която било видно, че имало извършени пет проверки. На 15/16.04.2020г. същият отразил, че няма автомобили, включени в наряд с монтирана GPS-система, което не отговаряло на истината, тъй като по време на това дежурство в наряд бил мл.автоконтрольор М.Д. със служебен автомобил рег.№*** в състава на АП-532. В предоставената справка от ДКИС се установявало, че по време на това дежурство служителят не бил влизал в GPS-системата.

От доклад рег.№

4575р-1246/15.05.2020г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР и разпечатка от системата за локализация и визуализация на мобилни единици на обслужваната територия се установява, че жалбоподателят е извършвал справки за локализация и визуализация на мобилни единици на 05.04.2020 г. и 10.04.2020 г. и не е извършвал такива на 15.04.2020 г. – не е влизал в системата. В Дневник рег.№ 271р-11740/26.05.2016 г. за проверявания период – 05, 10 и 15.04.2020 г. от него няма отразени проверки за локализация и визуализация на мобилни единици на обслужваната територия Със Заповед № 272з-1674/05.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Хасково е заповядано да се извърши дисциплинарна проверка по установени предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина от младши експерт Ж.Р.И. – младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково за това, че в качеството си на мл.ОД в ОДЧ на РУ – Харманли на 16.04.2020 г. не отразява сигнала, предаден му от ОДЧ на ОМВР – Хасково за възникнало ПТП в 06.45ч. в дневник № 271р-32296/05.11.2020 г., както и че в качеството си на мл.ОД в ОДЧ – Харманли на 05, 10 и 15.04.2020 г. не изпълнява в пълен обем служебните си задължения съгласно разпореденото в т. 9.1 и 9.2 от Заповед № 272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР – Хасково за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР – Хасково. Проверката е възложена на комисия, чийто състав е определен поименно в заповедта. Посочено е за резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 10.07.2020 г.

Жалбоподателят Ж.Р.И. е запознат със заповедта на 06.07.2020 г., в 09.00 ч., видно от положения от него подпис под текста ѝ.

С Писмо рег.№ 272р-13069/11.06.2020 г. от началник сектор „КАПОЧР“ са изискани копие от длъжностната характеристика на мл.експерт Ж.Р.И. и кадрова справка.

Към материалите по делото са приобщени

Типова длъжностна характеристика рег.№ 8121р-19849/29.09.2016 г., Протокол рег.№ 271р-24337/18.10.2016 г. за запознаване с длъжностна характеристика и Кадрова справка рег.№ 272р-13399/16.06.2020 г.