Решение № 569 от 24.04.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр. Пловдив, 24.04.2018 г.

В ИМЕТА НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при секретаря ЕЛЕНА

КАЛОНЧЕВА и с участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1479 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът П.С.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, „****, чрез адв. Е.Н., е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. за незаконно задържане на ищеца за 7 дни и 8 ч., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2016 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че **** бил задържан в дома си в гр. **** със заповед за полицейско задържане за 24 часа, като придружаващата заповедта декларация е подписана от него в 8 часа и 5 минути, а в късния следобед на същия ден бил откаран в ****.

На ****в ** часа и ** мин. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че обещал на **** подкуп в размер на 40 000 лв., за да извърши определено действие по служба, свързано с ***, като му е повдигнато и обвинение за съставяне на неистински документ. На същата дата по ДП № 425/2016 г. на ИП при ОД на МВР – ****, пр.пр.3509/2016 г. на ОП – **** с постановление на прокурор, което не е мотивирано, ищецът е задържан за нови 72 часа, считано от момента на привличането му като обвиняем, а не от момента на първоначалното задържане.

В тази връзка в заповедта за полицейско задържане е записано невярно обстоятелство, а именно, че ищецът е бил освободен в 6 часа на ****., но фактически той е останал задържан до окончателното му освобождаване на **** от ПАС по в.ч.н.д.№ 497/2016 г.

Окръжният съд в **** е разгледал жалбата на П.С. срещу задържането му за 72 часа заедно с искането на прокуратурата за вземане срещу него на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като е отхвърлил жалбата като неоснователна и е постановил задържането му под стража. Определението на съда е обжалвано и с определение от 20.09.2016 г. ПАС е заменил наложената мярка „Задържане под стража“ с „Парична гаранция“, като след внасянето ѝ С. е освободен фактически в 16 часа и 30 мин. на същия ден.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че по отношение на него е осъществено лишаването му от свобода въз основа на прокурорско постановление с продължителност малко повече от 7 дни и 8 часа, за което не е съществувало законно основание и което задържане е осъществено в нарушение на чл. 5, § 1, б. „с“ и чл. 5, т. 3 от ЕКПЧОС, като подробни съображения за това са изложени в ИМ.

В резултат на незаконното му задържане за повече от 7 дни С. претърпял значителни имуществени вреди, тъй като в деня на ареста пропуснал времето за баня, бил препятстван да се преоблече с дрехи, подходящи за съдебен процес, а в ареста бил лишен от възможност да закупи с дебитна карта необходимите му вещи и храна. Арестът му формирал у него чувство за безпомощност и усещането, че е жертва на произвол, което разколебало в голяма степен доверието му в институциите на съдебната власт и му причинило траен психически дискомфорт. Чрез медиите и телевизията задържането на ищеца станало достояние на много негови познати и бизнес-партньори и се отразило негативно върху имиджа му в професионалните среди, като и до момента той търпи негативи в професионален план от задържането му с прокурорски акт.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБ да му заплати исковата претенция от 26 000 лв., ведно със законните последици.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Прокуратурата на Република България – гр. София, бул. Витоша 2, чрез Окръжна прокуратура – ****, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло иска като недоказан и неоснователен.

Твърди, че в случая липсва основание за ангажиране отговорността на Държавата, тъй като постановлението на ОП – **** по чл. 64, ал. 2 от НПК за задържане на ищеца за 72 часа не е отменено като незаконосъобразно от съда или от по-горестоящата прокуратура, като с определение от ****ПОС е оставил без уважение жалбата на С. срещу него.

Постановлението за задържане на ищеца не нарушава чл. 5, § 1 от ЕКПЧОС, а е законово предвидена процедура „с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление“. В хода на разследването по ДП № 425/2016 г. на ИП при ОД на МВР – ****, пр.пр.№ 3509/2016 г. на ОП –****, на **** в **часа и** мин. П.С. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 304-а и по чл. 308, ал. 1 от НК, като с предявяване на обвинението същият е задържан за 72 часа с постановление от същата дата по чл.

64, ал. 1 от НПК.

На ****в рамките на 72-часовото задържане (дори да се счита от ******.) ОП – **** е внесла в ПОС искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо С.

„Задържане под стража“, съгласно изискванията на чл. 5, т. 3 – „Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на негово дело в съда.“ Счита, че Прокуратурата на РБ не е материалноправно легитимирана да отговаря за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени по време на задържането му от полицейски орган по ЗМВР за 24 часа, тъй като това задържане предхожда привличането на ищеца като обвиняем и е извършено от друг правен субект, а Прокуратурата не е била уведомена предварително, не е разпоредила и не е одобрила това задържане. Тя не може да отговаря и за вредите, причинени на С. по повод на наложената му от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и за действията на служителите спрямо ищеца в арестните помещения.

Ищецът не е представил нито едно доказателство за претърпените от него неимуществени вреди, описани в ИМ, и не е налице пряка причинна връзка между претендираните вреди и действията на Прокуратурата. Счита също, че обезщетението за неимуществени вреди е в силно завишен размер и не отговаря на принципите на справедливостта, съгласно практиката на съдилищата, включително и на ЕСПЧ, и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като следва да се вземе предвид както личността на увредения, така и икономическия стандарт в страната, като за 2016 г. средният годишен доход за 1 лице, включващ доходи от заплата, собственост, .. и др., според официалните данни на НСИ е в размер на 5 404 лв.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви като неоснователна.

Предвид гореизложеното, ответникът счита, че искът е изцяло недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като прави възражение за прекомерност на разноските, направени от ищеца за адв. възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените от ищеца писмени доказателства и от приложеното ч.н.д.№ 2087/2016 г., ПОС, се установява, че на ****в жилището на ищеца П.С. ***, от ** часа и ** минути до ** часа и ** минути е извършено претърсване и изземване с разрешение на съдия от ОС – **** от 12.09.2016 г., видно от приложения протокол.

На основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и във връзка с извършено престъпление по чл. 304-б, ал. 1 от НК по ЗМИ № 425/2016 г. на ОИП при ОД на МВР - **** ищецът П.С.С. е задържан на ****за срок от 24 часа със Заповед за полицейско задържане рег.№ 11773зз-18/****Декларацията, приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, е подписана от ищеца на ****в ** часа и ** минути, като върху заповедта за задържане е отбелязано, че лицето е освободено на ****в *,00 часа.

С Постановление от ****по ДП № 425/2016 г. на ИП при ОД на МВР – ****, ищецът П.С. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.

304-а от НК и по чл. 308, ал. 1 от НК, като постановлението му е предявено в ** часа и ** минути на ****С Постановление рег.№ 3509/****на ОП – **** на основание чл. 199 и чл. 64, ал. 2 от НПК ищецът С. е задържан в качеството му на обвиняем по ДП № 425/2016 г. на ИП при ОД на МВР – **** за срок от 72 часа в сектор „Арести“ при ОС на „ИН“ – ****, считано от момента на предявяване на обвинението, за евентуалното му довеждане пред ОС – ****, което ще осигури явяването му за нуждите на производството.

На ****в ** часа и ** минути ОП – **** е внесла в ОС – **** искане вх.№ 26860/****за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите по ДП № 425/2016 г. на ИП при ОД на МВР – ****, а именно: Р.Б.М., П.С.С. и И.Г.П..

По това искане ОС – **** се е произнесъл в ** часа и ** минути с определение по протокол № 1023 от ****по ч.н.д.№ 2087/2016 г., ПОС, като е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо тримата обвиняеми по посоченото ДП и е оставил без уважение жалбата на адв. Е.Н. – пълномощник на П.С., срещу постановлението на ОП – ***** от ****., с което на основание чл. 64, ал. 2 от НПК е било постановено задържане за срок от 72 часа на обвиняемия П.С..

С окончателно определение по протокол № 567 от 20.09.2016 г. по в.ч.н.д.№ 497/2016 г. АС – **** е заменил мерките за неотклонение и на тримата обвиняеми с „парична гаранция“ в размер на по 10 000 лв. за всеки от тях.

По делото е разпитана свидетелката Е. И.Й.– живееща от 3-4 г. на съпружески начала с ищеца, показанията на която съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото. От тях се установява, че след излизане от ареста ищецът П.С. изглеждал „ужасно …Беше пред психически разпад, даже се разплака в колата на път за ****. …Месец след случката не можеше да спи, не искаше да остава сам. Точно тогава имахме много работа, но той не искаше да работи, не искаше да говори с никого. Съответно и никой не искаше да говори с него, защото партньорите му сес отдалечиха от него. Нощем се будеше и казваше, че се звъни и отново ще го приберат в ареста. Общо взето психически се възстанови може би 7-8 месеца след това.“.

Съдът не коментира показанията на свидетелката Й.относно твърденията за непредадени на ищеца дрехи, невъзможност да се изкъпе в ареста, …и т.н., тъй като обезщетенията за вреди, причинени от органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ и „пробация“ или задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража“, са подсъдни на административните съдилища по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният срещу

Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само за неуредени въпроси, съгласно § 1 ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността на разследващите органи, прокуратурата и съда. Освен това, държавата отговаря и за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по ЗПКОНПИ, както и за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 2-а и чл. 2-б от ЗОДОВ.