Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 10.01.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3735/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
10.01.2024
В сила
07.02.2024
Състав
Антония Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138, ал.1, изр. I · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 ал.2 изр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Стара Загора, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ния Тонева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от А.ния Тонева Гражданско дело №

20235530103735 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД София твърди в исковата си молба, че на 01.06.2023г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А.

Р. К. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД София, с искане същите да бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД София, сумата от 121,00лв. - главница и сумата от 30,00лв. - мораторна лихва за периода 21.12.2020г. до 01.06.2023г. Било образувано ч.гр.д.

№20235530102362 по описа на PC Стара Загора. В законоустановеният едномесечен срок само длъжникът А. Р. К. депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК. По отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, съгласно т.5 от ТР №3/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК следва да е влязла в законна сила, тъй като не е депозирал възражение по чл.410 ал.2 от ГПК. На основание чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо А. Р. К..

Ищецът твърди, на 15.10.2019г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ (Продавач) и А. Р. К. е сключен Договор за продажба на изплащане № 502140715. На основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът А. Р. К. е закупил и е станал собственик на устройство Handset Nok 2.1 Blue+PH ТТЕС cl със сериен номер 359013099640039. Съгласно т.10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на “Мобилтел” ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно 1 погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника А. Р. К. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №502140715. Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане в размер на 121,00 лв. е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

На 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК 203037835, е сключен Договор за поръчителство. На основание т.3 от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД на 21.12.2020г. сумата от 121,00 лева, представляваща дължимата сума от А.

Р. К. по Договора за продажба на изплащане от 15.10.2019г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство (Платежно нареждане №BORD00692616/21.12.2020г.) Съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо-предавателен протокол №303/11.06.2020г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.

Ответникът присъствал на стр.5 от горепосочения Протокол № 303. Съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемопредавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 21.12.2020г.

„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая е съставен Приемо-предавателен протокол № 336/08.02.2021г., като ответникът е вписан стр.4 от горепосочения Протокол № 336. Ищецът заявява, че до А. Р. К. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл.146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 21.12.2020г. задълженията му към „А1 България” ЕАД по договор за продажба на изплащане № 502140715 са прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД.

На 28.07.2022г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД и “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД приел поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД. Поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство 2 сключен на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, включително и на длъжника А. Р. К. под №1242 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника А. Р. К., поради което Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума.

Предвид обстоятелството, че само А. Р. К. е подал възражение по чл.414 от ГПК, то съгласно т.5 от ТР №3/2013г. От 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК следва да е влязла в законна сила спрямо “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“, поради което депозира настоящата искова молба само срещу А. Р. К..

Ищецът сочи, че съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Счита, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 30,00лв., представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”ЕАД - 21.12.2020г. до 01.06.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че А. Р. К. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, сумата от 121,00 лв., представляваща незаплатена от А. Р. К. сума по Договор за продажба на изплащане №502140715 от 15.10.2019г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 30,00лв. - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. (датата на заплащане на сумата в размер от 121,00лв. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България” ЕАД) до 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението до окончателно заплащане на дължимата сума. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът А. Р. К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло исковата молба. Счита исковете за недопустими и неоснователни. Твърди, че ищцовото дружество никога и по никакъв начин не е ставало поръчител на ответника К.. Сочи, че за да е валиден договора за поръчителство, следва да е налице договор в писмена форма, с ясно посочени в договора за поръчителство, кои са страните по договора за поръчителство, кое вземане поръчителя обезпечава, т.е. в настоящия случай следва в Договора за продажба на изплащане № 502140715 от 15.10.2019г., да е описано първо за кой договор се задължава поръчителя — номер на договор и дата, за кое се задължава поръчителя, за цялото вземане, за лихвите, за главницата, за кои вноски и т.н., следва да има пълна индивидуализация на договора за поръчителство. Сочи, че ВКС на РБългария приема в своите решения, че договора за поръчителство може и да е на отделен документ, както се твърди в случая, но тогава в още по - висока степен стои въпроса за 3 индивидуализация на договора и за кой договор и в каква степен се е задължил поръчителя.

Писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когото договорът е сключен с нарочен (отделен) документ, така и в случаите, когато той е инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към него. В последния случай, за да се счита сключен договорът за поръчителство, не е достатъчно в другия документ (в който договорът е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните.

Заявява, че от представения по делото Договор за поръчителство се вижда, че едно дружество се задължава общо без определени параметри да погаси на N — броя клиенти задълженията към друго дружество. Няма никаква индивидуализация, инкорпориране за кой договор се поръчителства, за кои вноски, за кои взимания, главница, лихва, неустойка, кога е настъпил падежа, от кога за поръчителя е започнал да тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. „Затова уговорките, свързани с индивидуализирането на това задължение — за определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността му са такива, свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай няма да е налице договор“. „Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземете се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се задължава само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят“, подчертава ВКС.

Твърди, че по коя фактура, за коя дата, няма дори конкретно посочено вземане, няма номер и дата на фактура за които се твърди, че е вземането. Не е ясно за какво се дължи посочената сума в размер на 121 лева, на какво основание - главница, лихви, такси, наказателна лихва. Няма приложена фактура или друг документ, с който се удостоверява падежа, съответно изискуемостта на вземането. Кога е настъпила изискуемостта на дълга, няма посочена дата, което ответникът счита за важно за настоящия казус. Заявява, че ако така наречения поръчител — ищец в настоящото производство е платил след предвидения в закона шестмесечен срок, то той е платил на добра воля и не може да търси платеното от длъжника и да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Отделно от това заявява, че вземането за което твърди ищеца, че е платил, ответникът е погасил към оператора. Ищецът прилагал платежен документ, който показва, че е платил някакви суми по споразумение, но не било ясно по кое споразумение, споразумение от коя дата, нямало номер на споразумение, липсвала индивидуализация на плащането.

4

С оглед на гореизложеното моли съда да отхвърли предявените обективно съединени искове, като недоказани по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: