Решение № 1095 от 21.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело № 20254520101588 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – Русе“ ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, против И. Т. И., ЕГН **********, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставяната от дружеството топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в *****************, с абонатен № 02020121400.

Твърди, че през периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. в процесния имот е доставена и разпределена топлинна енергия, както и че е извършена услугата „дялово разпределение“, за които по 15 броя фактури е начислена сумата 226,16 лв.

Ответникът не заплатил задължението в предвидените в общите условия срокове, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 19,57 лв., изчислено от падежа на всяка отделна фактура, настъпващ 45 дни след съответния период на доставката, до 02.12.2024 г.

За събиране на вземанията ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 6803/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение за главницата, мораторната лихва, законната лихва и 1 разноските.

Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 226,16 лв., представляваща главница за доставена и разпределена топлинна енергия и извършена услуга по дялово разпределение за периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г., сумата 19,57 лв., представляваща обезщетение за забава до 02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските, направени в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК назначения, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител на ответника адв.К.Ф. е подал писмен отговор, с който приема иска за процесуално допустим, но го оспорва по основателност. Поддържа, че ищецът претендира вземания за периода до 25.09.2024 г., докато приложените към исковата молба фактури за топлинна енергия били само до 22.04.2024 г. Поради това счита, че вземането за останалата част от периода е недоказано. Особеният представител е възразил и срещу назначаването на съдебно-техническа експертиза с аргумент, че разноските за нея биха надвишили размера на предявената претенция. Не са представени доказателства за плащане на процесните задължения.

Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че за имота в *****************, е открита партида с абонатен № 02020121400 на името на ответника И. Т. И..

С договор № 446/29.11.1995 г., сключен между ищеца и етажната собственост на входове Д, Е, Ж и З на блок „Клокотница 1“, е договорена доставката на топлинна енергия в сградата. С договор от 25.07.2002 г. в сградата е въведена система за дялово разпределение.

През процесния период дяловото разпределение на топлинната енергия за отопление е извършвано от „Топлоснабдяване“ АД, гр. Шумен, съгласно договор № Д222/10.10.2023 г., сключен с „Топлофикация – Русе“ ЕАД. Услугата по дялово разпределение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е извършвана от самото ищцово дружество.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. М. Д., се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е 2 присъединена към градската топлопреносна мрежа на ищеца чрез групова абонатна станция. Сградната инсталация е изградена с вертикални щрангове, преминаващи през отопляемите помещения, и с хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела. Доставената за отопление топлинна енергия се измерва общо за входове Д, Е, Ж и З, които за целите на дяловото разпределение се разглеждат като една сграда. В процесния имот по данните в информационната система на ищеца се водят един водомер за битова гореща вода и две отоплителни тела. Едното отоплително тяло е радиатор с монтиран индивидуален разпределител на топлинна енергия № 19801899 и с инсталирана мощност при проектни условия 1764 W. Второто отоплително тяло представлява щранг-лира без индивидуален уред за дялово разпределение и с инсталирана мощност при проектни условия 500 W. За процесния период не е установено ответникът да е подал заявление за временна необитаемост на жилището по реда на общите условия на ищеца. Не е отчетено потребление на битова гореща вода по индивидуалния водомер в имота, поради което за тази компонента не е начислявана топлинна енергия. Не е начислявана и топлинна енергия за отопление на общите части. Отчетите на индивидуалния разпределител, монтиран на радиатора, са с нулева стойност. Начисленията за отопление в имота произтичат от отоплителното тяло без уред за дялово разпределение, а отделно е разпределен и припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Процесният период обхваща пет отчетни периода от отоплителен сезон 2023/2024 г. и пет неотоплителни отчетни периода през 2024 г. Вещото лице е извършило контролни изчисления по реда на Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и приложимата методика за дялово разпределение. За първия отчетен период от 25.11.2023 г. до 22.12.2023 г. експертизата е определила общо дължима сума от 53,64 лв., включваща 51,84 лв. за топлинна енергия и 1,80 лв. за услугата „дялово разпределение“. За периода от 23.12.2023 г. до 22.01.2024 г. дължимата сума е 62,38 лв., от които 60,58 лв. за топлинна енергия и 1,80 лв. за дялово разпределение. За периода от 23.01.2024 г. до 22.02.2024 г. дължимата сума е 49,67 лв., от които 47,87 лв. за топлинна енергия и 1,80 лв. за дялово разпределение. За периода от 23.02.2024 г. до 25.03.2024 г. дължимата сума е 41,95 лв., от които 40,15 лв. за топлинна енергия и 1,80 лв. за дялово разпределение. За периода от 26.03.2024 г. до 22.04.2024 г. дължимата сума е 9,51 лв., от които 7,71 лв. за топлинна енергия и 1,80 лв. за дялово разпределение. За всеки от последващите пет неотоплителни отчетни периода, съответно от 23.04.2024 г. до 31.05.2024 г., от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г., от 01.07.2024 г. до 26.07.2024 г., от 27.07.2024 г. до 26.08.2024 г. и от 27.08.2024 г. до 25.09.2024 г., не е начислявана топлинна енергия, но е начислявана такса от по 1,80 лв. за услугата по дялово разпределение.

Според заключението на експертизата през целия процесен период на имота е начислена топлинна енергия в размер на 1,6431 MWh на стойност 208,16 лв. с ДДС.

3

При извършените от вещото лице контролни изчисления се установява, че на имота е следвало да бъде разпределена топлинна енергия в размер на 1,6430 MWh на стойност 208,15 лв. с ДДС. След прибавяне на таксите за услугата „дялово разпределение“ общата дължима сума за процесния период възлиза на 226,15 лв. с ДДС. Разликата от 0,01 лв. между начислената от ищеца и изчислената от експертизата стойност се дължи на закръгляване на количествата и стойностите по отделните отчетни периоди.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно, обосновано и безпристрастно изготвено. Вещото лице е дало подробен отговор на всички поставени въпроси, посочило е използваните изходни данни и приложената методика и е извършило проверими контролни изчисления.

Заключението не е оспорено от страните. В съдебното заседание процесуалните им представители не са поставили допълнителни въпроси и са поискали приемането му.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими.

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от заявителя в предоставения му срок след връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Налице е идентичност между страните, основанието и размера на вземанията, заявени в заповедното и в исковото производство.

Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от регулаторния орган. Писменото приемане на тези общи условия от всеки отделен потребител не е необходимо.

По силата на чл. 153 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имоти в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената и разпределена топлинна енергия при условията и по реда, предвидени в закона и наредбата за топлоснабдяването.

В случая качеството на ответника като клиент по партидата за процесния имот не е било оспорено своевременно. То се установява и от представените заявления, фактури, извлечение от сметка и останалите писмени доказателства, в които ответникът е посочен като потребител по абонатен № 02020121400.

Установява се също, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, че през процесния период до нея действително е доставяна топлинна енергия и че в нея е била въведена система за дялово разпределение.

Дяловото разпределение за процесния имот е извършено при спазване на 4 приложимите нормативни правила. Вещото лице е установило както количеството на доставената до сградата енергия, така и количеството, което следва да бъде разпределено на процесния имот, отчитайки дела за сградната инсталация, отоплителното тяло без индивидуален разпределител и нулевите показания на уредите за радиатора и битовата гореща вода.

Неоснователно е възражението на особения представител, че искът е недоказан за периода след 22.04.2024 г.

Действително през неотоплителните месеци след тази дата на ответника не е начислявана стойност за потребена топлинна енергия. Начислявана е единствено цената на услугата „дялово разпределение“ в размер на 1,80 лв. месечно. Експертизата е посочила номерата и датите на фактурите за всички отчетни периоди до 25.09.2024 г., включително фактурите от 31.05.2024 г., 30.06.2024 г., 31.07.2024 г., 31.08.2024 г. и 30.09.2024 г.

Следователно обстоятелството, че след края на отоплителния сезон не е начислявана топлинна енергия, не означава, че за останалата част от процесния период не са възникнали задължения за извършената услуга по дялово разпределение.

В тежест на ищеца е било да докаже наличието на договорното правоотношение, действителното доставяне на топлинна енергия, извършването на дяловото разпределение, размера и изискуемостта на вземанията. Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на писмените доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза.

В тежест на ответника е било да установи погасяването на задълженията чрез плащане или по друг предвиден в закона способ. Такива доказателства не са представени.

Предвид заключението на експертизата искът за главницата е основателен до размера от 226,15 лв. За разликата от 0,01 лв. до претендираните 226,16 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на претенцията за обезщетение за забава съдът съобрази, че съгласно приложимите общи условия задълженията стават изискуеми в 45-дневен срок след съответния период на доставката.

Ответникът не е изпълнил паричните си задължения в установените срокове, поради което е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.