Решение № 281 от 17.12.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. гр. Добрич, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

А. Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от А. Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500710 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 вр. чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 594/20.10.2025г. на ВКС по гр.д.№ 4194/2024г., ІІ г.о. е обезсилено въззивно решение № 182/01.07.2024г. по в.гр.д.№ 211/2024г. на Окръжен съд - Добрич и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Добрич по предявения иск. Съобразно постановеното от касационната инстанция, с обезсиленото решение окръжният съд е уважил иска на непредявено основание – изтекла придобивна давност, въпреки че ищците Р.

Й. В. и К. Ж. В. са се позовали единствено на наличието на придобито по силата на Указ № 115/1954г. право на строеж от И. С., въз основа на което са били построени сградите, закупени впоследствие от тях.

Предвид горното, при настоящото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне по иска така, както той е предявен – за признаване за установено по отношение на Община - Добрич, че ищците Р. Й. В. и К. Ж. В., като собственици на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 70 кв.м, с предназначение - жилищна сграда, и сграда с идентификатор *** на площ от 42 кв.м, с предназначение – друг вид производствена, складова, притежават правото на строеж, въз основа на което сградите са построени в ПИ с идентификатор *** (представляващ общинска собственост), тъй като това право на строеж е съществувало в патримониума на праводателите им, като отстъпено на И. Г. С. по реда на Указ № 115/1954г. (отм.).

1

Предмет на разглеждане е обща жалба на Р. Й. В. и К. Ж. В., двамата от гр. Добрич, срещу решение № 633/07.8.2023г., поправено с решение № 125/06.02.2024г. по гр.д.№ 1504/2022г. на Районен съд - Добрич, с което е оставен без уважение предявеният от въззивниците срещу Община - Добрич иск съдът да установи по отношение на ответника, че ищците притежават правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, ***, със стар идентификатор кв. 571, парц. XVII, ***, въз основа на което са построени сграда с идентификатор *** със застроена площ от 70 кв.м, с предназначение - жилищна сграда, и сграда с идентификатор *** на площ от 42 кв.м., както и в частта на разпределената отговорност за разноски.

В жалбата е изложено, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани от събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещо лице по техническа експертиза, както и безспорните между страните обстоятелства. Въззивниците считат, че само по силата на нормата на Указ № 115/1954г., без да е бил необходим изричен акт за отстъпването му, правото на строеж върху дворното място (сега поземлен имот с идентификатор 2624.615.3285) е било придобито от И. Г. С., която впоследствие е построила разрешената й жилищна сграда. Съдът излишно изследвал ирелевантни за спора обстоятелства и игнорирал факта, че праводателите на ищците се легитимирали като собственици на построените в имота сгради въз основа на давностно владение и наследство. Владението било установено от праводателя на праводателите на ищците, упражнявано спрямо частно лице и довело до придобиване на сградите, а с тях и на правото на строеж върху имота, в който те са построени. Въззивниците считат за неправилно приетото от първоинстанционния съд по тези въпроси, като се иска обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

В писмения си отговор въззиваемата страна Община – Добрич изразява становище за неоснователност на оплакванията на въззивниците и иска обжалваното решение на районния съд да бъде потвърдено.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, предмет на настоящото въззивно производство, и съобразно очертания от касационната инстанция предмет на спора, Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е редовна, подадена е в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирани лица (страни по делото) с правен интерес от оспорване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, с което исковете им за съдебно установяване на вещно право върху недвижим имот са отхвърлени, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо. То е и допустимо, защото районният съд е разгледал предявения иск, както той е очертан от касационната инстанция – изложил е съображения за неговата 2 неоснователност на претендираното придобивно основание, а направените изводи за неосъществяване на незаявено от ищците придобиване на правото на строеж, не обосновават недопустимост на акта.

С искова молба вх. № 8756/26.05.2022г., уточнена с молби с вх. № 11952/12.07.2022г., вх.№ 21536/07.12.2022г. и вх.№ 21537/07.12.2022г., Р. Й. В. и К. Ж. В. са предявили срещу Община - Добрич иск за установяване, че ищците, като собственици на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 70 кв.м, с предназначение - жилищна сграда, и сграда с идентификатор *** на площ от 42 кв.м, с предназначение – друг вид производствена, складова, са титуляри на вещното право на строеж върху дворното място, в което са построени, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Добрич, находящ се в гр. Добрич, ***.

Ищците са изложили твърдения, че са собственици на горепосочените сгради, придобити от тях по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 101, т. V peг. № 9227, дело № ***г. на нотариус с рег.№ *** и район на действие ДРС. Същите били придобити от праводателите им И. П.

Д. и Д. П. Г.ев - наследници по закон на П. Г. П. (С.), който завладял имот (бивш парцел XVII, посочен и в АЧОС № 3043/27.01.2006 г. като стар идентификатор на процесния имот), по силата на частен писмен договор за продажба от 22.07.1968г., сключен между него, като купувач, и Д. Г. С., като продавач. Последната е посочена в договора като наследница на И. Г. С., на която бил издаден позволителен билет № 164/ІІ от 14.09.1954г. за изграждане на жилище, съгласно представен типов план. Разрешението за строеж било дадено на основание Указ № 115 от 01.04.1954г. на Президиума на Народното събрание. Документът бил индиция за проведена процедура по разрешаване на строеж в полза на праводателя на праводателя на ищците. Билетът бил издаден по реда на Указ на 115/01.04.1954г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално (групово или единично) жилищно строителство, а съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа построените жилищни сгради в изпълнение на отстъпеното право на строеж върху държавна земя стават собственост на строителите, които придобиват и правото на ползване върху отстъпената им държавна земя. В молбата с вх. № 11952/12.07.2022г. ищците са заявили, че правото на строеж е придобито по силата на Указ № 115/1954г., като това е поддържано изрично и в първото открито заседание по делото от процесуалния им представител (л. 100). Въпреки признатите на праводателите на ищците права, Община - Добрич отказвала да ги зачете, като междувременно издала в своя полза АЧОС № 3043/27.01.2006г., като по този начин отричала правата на ищците върху дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***.

С отговора на исковата ответникът Община – Добрич е оспорила иска.

Посочила е, че имотът с идентификатор ***, преди държавна собственост, на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС е преминал в собственост на общината. Върху този имот нямало учредено право на строеж.

3

Правото на строеж върху държавен имот се учредявало винаги с формален акт на надлежен орган, съобразно предвиденото в действащата към съответния момент правна норма, какъвто акт за процесния поземлен имот не съществувал. Представеният от ищците позволителен билет №164/II от 16.09.1954г. не съставлявал и не доказвал издаването на такъв акт, а доказвал единствено законността на извършеното в имота строителство. И в договора, с който ищците закупили сградите, и в констативния нотариален акт № 3, т. IV, вх.рег.№ 6207, дело № ***г. на нотариус с рег.№*** и район на действие ДРС, съставен в полза на праводателите на ищците, било отразено, че сградите в общинския имот с идентификатор *** били построени без учредено право на строеж.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза по делото е установено, че недвижимият имот в гр. Добрич, *** - поземлен имот с идентификатор *** по сега действащата кадастрална карта, по изработения преди 1958г. и по одобрения през 1958г. регулационен план на града съставлява парцел ХХ в кв. 214 и е отреден за индивидуално жилищно строителство. За територията, в която попада имотът, тогава не е имало одобрен кадастрален план. Такъв е одобрен през 1987г., когато е одобрено и изменение на регулационния план. В кадастралния план бившият парцел ХХ е заснет с пл.№ 3285, който заедно с други имоти е включен в парцел III – за център на градски район. В разписния лист към кадастралния план за дворното място с пл. № 3285 няма записване за вещни права на конкретно лице (каквото има напр. за пл.№ 3288 – право на строеж на посочено физическо лице, видно от прил. 7 към заключението). В одобрения със заповед № 591/21.07.1997г., действащ и понастоящем, регулационен план имотът с пл.

№ 3285 е урегулиран в парцел XVII, кв. 271 и за него е предвидено малкоетажно жилищно строителство.

По делото е приет позволителен билет № 164/II от 14.09.1954г., с който на И. Г. С. е разрешено да построи жилище в „новия квартал“, съгласно представения типов проект. Представен е също и „прегледан“ от архитект на 07.09.1954г. типов план за жилище на И. Г. С.. Според заключението на вещото лице, посоченият в позволителния билет „нов квартал“ е район от гр.

Добрич, именуван така в средата на миналия век и съставляващ по регулационния план кв. 214, а строителството е разрешено в парцел ХХ.

Съгласно посоченото в т. 1 от позволителния билет, той е издаден по заявление на лицето с вх.№ 3120/30.03.1954г., а в т. 4 е направено записване за издаден строителен протокол № VI-2286/13.10.1954г. В позволителния билет има отбелязване, че строителството се „освобождава от такси съгласно Указ № 115 на Президиума на Народното събрание от 01.04.1954г.“.

В одобрения през 1958г. регулационен план в парцел ХХ, кв. 214 е нанесено ново застрояване – полумасивна жилищна сграда, чиито общи външни размери съответстват на типовия проект, разрешен на И. Г. С..

Изградени са били две стаи с предверие, към които е приобщена и една стая от 4 заварената в мястото сграда.

На 22.07.1968г. е сключен писмен договор, с който Д. Г. С. продава на П.

Г. С. собствения си недвижим имот – нова масивна жилищна сграда, незамазана отвън, от три стаи, антре и асма, построена върху общинско място, върху което има отстъпено право на строеж. Дворното място е обозначено като парцел XVII, без посочен квартал, но въз основа записаните имена на съседите в разписния лист към кадастралния план от 1987г., вещото лице е дало заключение, че е налице грешка и се касае за парцел ХХ в кв. 217 по регулационния план към датата на сключване на договора. В договора е посочено, че продавачката има сградата по наследство от майка си И. Г. С., която я е построила с редовно издадено разрешително № 164/II от 14.09.1954г.

(позволителния билет).

При одобряване на кадастралната карта сградите с идентификатор *** и идентификатор *** са записани като собствени на П. Г. С. на основание договор от 22.07.1968г.

В съставен акт за частна общинска собственост № 3043/27.01.2006г. само за поземлен имот с идентификатор *** (не и за сградите) е отбелязано, че имотът съставлява парцел XVII, пл. № 3285 в кв. 571 по подробния устройствен план на гр. Добрич и няма записване друго лице да притежава вещно право на строеж върху поземления имот.