Решение № 1136 от 26.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12795/2024
- Вид
- Решение № 1136
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Евгени Георгиев, Екатерина Стоева, Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1136 гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241100512795 по описа за 2024 година
I. Твърдения и искания
1. На жалбоподателя
[1] На 05.09.2024 г. Столична община – район „Нови Искър“ (Столична община) е подала жалба срещу постановление (обективирано в съобщение) на ЧСИ М.К. по изп. дело 20247880400671. С него ЧСИ К. е отказал да измени постановлението си за разноските, като намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200,00 лева, както и таксите за ЧСИ по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ (Тарифата). Столична община твърди, че възнаграждението за адвокат на взискателя трябва да бъде намалено, тъй като делото не е било фактически и правно сложно, и е било образувано за събиране на дълг от 10,00 лева. Освен това таксата за ЧСИ по т. 26 от Тарифата също е трябвало да се намали. Затова Столична община моли съда да отмени постановлението за разноските на ЧСИ К. (жалбата, л. 4-5 от делото на СГС).
1
2. На ЧСИ
[2] ЧСИ К. е заявил, че жалбата е неоснователна (мотивите, л. 31 от делото на СГС).
3. На взискателя
[3] Взискателят М.М. е заявил, че адвокатското възнаграждение е било правилно определено. Столична община е дала повод за завеждане на делото и не е била платила доброволно. Адвокатът е извършил действия както за образуването, така и за воденето на изпълнителното дело. Затова не били налице предпоставките за намаляване на възнаграждението, което е било в минимален размер (отговора на частната жалба, л. 29-30).
II. Обстоятелства, които съдът установява
[4] Не се спори по фактите по делото. Те са следните: на 28.06.2024 г.
Административен съд София – град е издал изпълнителен лист в полза на М.М. срещу Столична община за 10,00 лева – разноски по административно дело (л. 2 от изп. дело). На 02.08.2024 г. М.М. чрез адвокат Р.Г. е подал до ЧСИ К. молба за образуване на изпълнително дело срещу Столична община, като е възложил на ЧСИ К. да събере вземането като запорира банковите сметки на Столична община (л. 1 от изп. дело). За процесуалното представителство в изпълнителното дело М.М. е заплатил на адвокат Г. 480,00 лева възнаграждение (л. 3 от изп. дело).
[5] На 02.08.2024 г. ЧСИ К. е изпратил покана за доброволно изпълнение до Столична община (л. 9 от изп. дело). На 07.08.2024 г. Столична община е възразила срещу размера на възнаграждението за адвокат на взискателя и таксите за ЧСИ (възражението, л. 7, л. 15 от изп. дело). На 23.08.2024 г. Столична община е заплатила сумата, дължима по изпълнителното дело (платежното, л. 18 от изп. дело).
2
[6] На 27.08.2024 г. ЧСИ К. е постановил обжалваното постановление (обективирано в съобщение), с което е отказал да измени постановлението за разноските (л. 23 от изп. дело). Столична община е получила съобщение за отказа на 27.08.2024 г., а на 05.09.2024 г. е подала жалбата срещу него (разпечатката от системата за сигурно електронно връчване, л. 25 от изп.дело и частната жалба, л. 4-5 от настоящото дело).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда
[7] Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).
[8] Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е допустима.
Тя е основателна.
[9] Съдът установява, че взискателят е заплатил 480,00 лева адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че адвокатско възнаграждение, което се дължи в случая, е само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Това е така, защото до заплащането на сумата по изпълнителния лист адвокат Г. не е извършила никакви други действия, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Затова съдът приема, че на М.М. се дължат само 200,00 лева адвокатско възнаграждение за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.
[10] Таксата, която се дължи на ЧСИ за изпълнение на паричното вземане, е 10,00 лева (съдът изчислява таксата върху 10,00 лева, колкото са дължими по изп. лист), като върху нея се дължи и 20% ДДС или общо 12,00 лева. Ето защо съдът отменя обжалваното постановление в частта му, с която 3 са присъдени разноски на взискателя за над 200,00 лева адвокатско възнаграждение и за над 12,00 лева такси за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Поради това съдът
РЕШИ:
[11] ОТМЕНЯ постановление от 06.08.2024 г. на ЧСИ М.К. по изп. дело
20247880400671, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя по изпълнително дело № 20247880400671 на ЧСИ М.К., дължимо от Столична община – район „Нови Искър“, от 480,00 лева на 200,00 лева, начислената пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 58,84 лева с ДДС на 12,00 лева с ДДС.
[12] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4