Решение № 1699 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330110562 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Д., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15.17 евро – платена без основание по клауза за заплащане на възнаградителна лихва и сумата от 73.28 евро – платена без основание по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № ****/**** год., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане. /размерът на исковите претенции и съобразен с допуснатото увеличение на иска с протоколно определение на съда, постановено в открито съдебно заседание от 13.03.2026 год./ Ищецът Н. Д. твърди, че е сключил Договор за паричен заем № ****/**** г. с ответника „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил в заем сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 44,5 % и годишен процент на разходите от 54,23 %. Съгласно посочения договор, ищецът следвало да върне заемната сума на 12 месечни погасителни вноски, като пет от тях били в размер от по 29,67 лева, а останалите седем били в размер от по 131,85 лева. Съобразно чл. 5 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на изискванията, разписани в приложимите към договора общи условия.

Потребителят следвало да предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, а при непредоставяне на обезпечение, същият дължал неустойка в размер на 1004,70 лева, съгласно чл. 11, ал. 1 от договора. В случая не било предоставено обезпечение, съответно била 1 начислена неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора. Излагат се съображения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди се, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на договора. В същия не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент нито размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето. Поддържа се, че договорената възнаградителна лихва била нищожна и поради противоречие на клаузата с добрите нрави. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота как е формиран същият, респективно общо дължимата сума по него. В нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в погасителния план не се посочвало разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Предвид изложеното се претендира връщане на процесните суми, които ищецът счита, че е платил на ответника без основание по клауза за възнаградителна лихва и клауза за неустойка от недействителен Договор за паричен заем № ****/**** г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш” ООД, с който е изразено становище за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца. Направено е искане производството по настоящото дело да бъде съединено за съвместно разглеждане с друго исково производство, развиващо се между същите страни пред Районен съд – Пловдив. Посочва, че исковите молби, въз основа на които са образувани делата се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко от производствата се оспорва една и съща клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. В случай, че делата не бъдат съединени и при евентуален успешен развой на настоящото производство за ищеца, е направено искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца за повече от едно производство. В тази връзка е цитирана съдебна практика, включително ответникът се позовава и на практика на СЕС. Излага се и становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се наведените в исковата молба доводи за недействителност на процесния договор за кредит. Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на една клауза не може да влече нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Поддържа се, че настоящият случай е такъв, тъй като клаузата за неустойка не е част от съществените елементи на заема. Неустойката била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетото при подписването на договора задължение да предостави поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Ответникът твърди, че е предоставил паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят – ищец се е задължил да върне заетата сума, ведно с договорената лихва. Изтъква, че процесният договор бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключването на договор за кредит, като е получил необходимата информация чрез Стандартния европейски формуляр. Поддържа се, че потребителят е бил уведомен предварително за всички възможни суми, които ще му бъдат 2 начислени при неизпълнение на задълженията по кредита. По отношение на формирането на ГПР по договора се твърди, че са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита се сочи, че е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. В конкретния случай лихвата била уговорена като фиксирана за целия срок и посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка от вноските – изрично описана в погасителния план.

Излагат се доводи, че фиксираният лихвен процент по договора не е в противоречие с добрите нрави. В случая ГПР в размер на 54,23 % не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва, поради което и не била нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В погасителния план, който представлявал неразделна част от договора за заем, детайлно била описана всяка една дължима вноска по кредита и каква част от нея представлява лихва и главница. Кредиторът поддържа, че е внесъл достатъчно яснота, като в погасителния план е посочил и възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че неустойката е дължима само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било посочено изрично в погасителния план. Твърди се, че размерът на вноските е посочен ясно и точно с включена неустойка и без включена неустойка, както и каква част от вноската представлява лихва и главница към всяка една от падежните дати. Сочи се, че потребителят е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото сключване без да е обвързан от неустойката.

Според ответника, наличието на множество сключени договори при идентични условия, оборва твърденията на насрещната страна за недобросъвестност на кредитора, за противоречие на процесните клаузи с добрите нрави и за неравноправие между страните. Признава, че е получил процесните суми, но счита, че е налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по процесния договор. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 12058 от 23.09.2025 год., постановено по настоящото дело, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/**** год., по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца Н. П. Д. сума в размер от 800 лева, при годишен процент на разходите от 54,23 %.

Видно от приобщения по делото договор за паричен заем № **** от **** год. /л. 62-65/ общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1071.30 лева, а съгласно разпоредбите на чл. 5, ал.1 и ал.2 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави поне едно от посочените в договора обезпечения, а именно: да предостави банкова гаранция или да осигури физическо лице, отговарящо на редица условия. В договора – чл. 11, е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 1004.70 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок, платима 3 разсрочено.

В хода на делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно счетоводна експертиза /л.79,80/, видно от което сумата, заплатена от Н. Д. по договора по кредит е в общо размер на 973 лева, от които главница 800 лева, договорна лихва – 29.67 лева и неустойка – 143.33 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява по делото, че между ищецът Н. П. Д. и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № **** от **** год., при което Д. е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, поради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази връзка неоснователно според настоящия съдебен състав дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С Договор за паричен заем № **** от **** год. /чл. 5 от същия/ длъжникът е задължен да осигури поне едно обезпечение на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението и следващата се неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер от 1071.30 лева, защото същата се завишава с посочената неустойка от 1004.70 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е посочен и коректния и действително приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база ще надхвърли посочените в текста на договора 54.23 %. При това положение годишния процент на разходите не е посочен точно и коректно в договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на 4 основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Установи се от заключението на в. л. по приетата ССчЕ, че освен дължимата сума за главница от 800 лева ищецът е заплатил по договора и сумата от 29.67 лева или 15.17 евро договорна лихва, и сумата от 143.33 лева или 73.28 евро – неустойка. Предвид така установеното съдът намира исковете за основателни и доказани по размер, поради което ще се уважат. Като законна последица от уважаването им, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2025 год. до погасяване на вземането.