Решение № 161 от 14.09.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Свиленград, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200554 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С. Т. П. с ЕГН ********** от град **********, ул.„****** *******”, блок № **, вход „*”, етаж *, ап.№ **, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия СС № 0043943 на ОДМВР - Хасковоо, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл.

182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25,56 евро (49,99 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. Т. П., не се явява.

С Писмено становище процесуалният му представител – адвокат Щерю Щерев, иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като нарушението не било доказано и процедурата по установяване на нарушението била незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото. В представеното Писмено становище е инкорпориран Списъка на разноските на

1 жалбоподателя.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 04.05.2026 година на извъннаселено място, а именно: по път автомагистрала (АМ) „Марица” (А-4), с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) - контролни устройства (технически средства) с идентификатор № 10161 (стационарна контролна точка (СКТ) 1016, Харманли, посока 1), разположено при км. 62+476 и с идентификатор № 20351 (СКТ 2035, Любимец, посока 1), разположено при км. 83+554 (част (елемент) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” - автономно устройство за заснемане на изображения, оптимизирано за разпознаване на регистрационни табели и за документиране на ситуации от пътния трафик, т.е. стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока от град Харманли към град Любимец пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Артеон” с държавен регистрационен номер СВ 06 34 РВ, като автомобилът е собственост на „Порше лизинг БГ” ЕООД и е с ползвател жалбоподателя С. Т. П. (видно от Справката за собствеността, приложена по делото). Т.е. деянието е довършено на територията на община Любимец, област Хасково (в този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5б от ЗДвП), която попада в териториалния обхват на компетентност на Районен съд - Свиленград. След обработване на 2 информацията от заснемането, от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) са изготвени снимки и са изпратени на ОДМВР – Хасково с констатация за движение в посочения участък (от км. 62+476 до км. 83+554) със средна скорост 154 км/ч, при разрешена такава 140 км/ч, съответно превишена стойност на средната скорост 14 км/ч, за времето от 16.08.39 часа до 16.16.36 часа.

След получаване на информацията от заснемането от АПИ, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия СС № 0043943 на името на жалбоподателя С. Т.

П. в качеството му на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-1034 от 20.08.2025 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена средна скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

3, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (49,99 лв.).

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените снимки от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR”, като са налични две снимки, на които е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет на дата 04.05.2026 година автомобил с държавен регистрационен номер СВ 06 34 РВ с техническо средство с идентификатор № 10161, разположено при км. 62+476 в 16.08.39 часа (начален момент) и с техническо средство с идентификатор № 20351, разположено при км. 83+554 в 16.16.36 часа (краен момент), като се установява, че средната скорост на движение в посочения участък е 154 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 %, тъй като скоростта е над 100 км/ч) и разрешена такава от 140 км/ч.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след 3 извършена служебно от Съда справка, се установява, че Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR ” е одобрен тип, вписан под № 5237 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, т. е . сертифицирана е к а т о разполага със знак за одобрен тип средство за измерване: 5237, със срок на валидност от 23.06.2025 година до 23.06.2027 година. Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 23.06.2025 година и е валидно до 23.06.2027 година.

Фишът е връчен на лицето н а дата 03.06.2 0 2 6 година (, видно от Разписката, приложена в преписката, от Справката относно статуса на ЕФ и от Справката за нарушител/водач) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС). В указания срок, жалбоподателят не представя в съответното ОДМВР

Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (както вече бе посочено), а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за различни нарушения на ЗДвП.

Приложена е по делото и актуална Справка от Търговския регистър относно дружеството – собственик на процесното МПС.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително 4 представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му на ползвател на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на МПС с превишена средна скорост в процесния пътен участък, като разрешената скорост е въведена като общо ограничение.

Т.е. не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на по-подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 о т НПК, приложима на основание чл. 84 о т ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства Съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

5

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение съгласно чл. 189, ал. 5б от ЗДвП) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 5747 от 29.06.2026 година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите по делото и от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяната му.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 3а, вр.ал. 2, т. 2, вр.чл. 21, 6 ал. 3, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС - контролни устройства (технически средства) от Системата за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX - 35000 ANPR” с идентификатор № 10161 и с идентификатор № 20351, на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в редакцията на нормата към датата на деянието). Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (, действаща към датата на деянието) обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената максимално допустима скорост на движение, на установената средна скорост с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.