Решение № 342 от 05.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. П., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка ПА.а като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220102169 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс с предмет промяна на упражняването на родителските права върху общото малолетно дете на страните. Към момента те се упражняват от майката (ответницата) съобразно споразумение между родителите, утвърдено от съда.

Ищецът ПЛ. П. К. иска упражняването им да бъде възложено на него, като детето да живее при него и да се определи режим на лични отношения с майката и издръжка в размер 170 лв. месечно, която тя да заплаща. Като изменение на обстоятелствата, на което основава иска си, той излага твърдения за пречки, които създава ответницата и нейното семейство на детето да се вижда с баща си или да говори по телефона с него, от една страна, а от друга неспособност на ответницата да полага в достатъчна степен лични и непосредствени грижи за детето и да му отдели нужното внимание, включително и с оглед нейната трудова заетост.

Той твърди, че при него детето намира, спокойствие, сигурност, комфорт и радост, изключително привързано е към него и иска да стои и преспива при него. Дискомфортът на детето според него се засилва от това, че то ходи на детска градина, където много от децата са прибирани от бащите си, а то самото от своя баща - не, тъй като майката не позволява.

При отхвърляне на главния иск евентуално се иска разширяване на мерките за лични отношения с бащата по начин, описан в исковата молба.

С отговора ответницата М. Г. Т., майка на детето, оспорва иска изцяло, като прави искане упражняването на родителските права и местоживеенето на детето да останат такива, каквито са към момента, а по отношение на мерките за лични отношения предявява 1 насрещен иск за изменението им, като прави искане да бъдат в бъдеще такива, каквито са били по решение № 690 от 2019 г. на Пазарджишкия районен съд, което е предходното решение, преди актуалното от 2020 г., уреждащо този въпрос между страните. Предявява и насрещен иск за увеличаване на издръжката от 170 на 140 лв. месечно - иск с правно основание чл. 150 от СК. Заявява, че всички грижи за детето полага тя лично с помощта на родителите си, при които живее. Детето е силно привързано както към нея, така и към баба си и дядо си. Твърди, че ищецът нееднократно проявява агресия по отношение на нея в присъствието на детето и това е стресогенен фактор за детето; твърди, че спокойствие е имала единствено през 4-те месеца, в които на ищеца му е било забранено да се приближава до нея и до детето като наложена мярка за защита от домашно насилие. Счита искането му за разширен режим на лични отношения за противоречащо на интересите на детето, а това за възлагане на упражняването на родителските права на него - за абсурдно. Заявява, че детето усеща агресията му и въпреки че никога не е ограничавала контактите му с бащата, то самото не желае следобедите да спи при него, защото не се чувства спокойно, а от срещите с баща си се връща разстроено, изнервено, с нарушен режим и неспало след обяд, а често и болно, след като е отишло здраво, което според нея се дължало на непознаване на навиците му от страна на ищеца, повишаване на тон от него и опитите му да настройва детето срещу нея и нейните родители. Счита, че ищецът се опитва да манипулира детето, като му купува играчки за "награда". Отрича то да е искало баща му да го взема от детската градина, твърди, че той самият никога не бил искал да го прави, а и повечето деца били вземани от градина от майките и бабите си, а не от бащите си. Сочи израстването на детето и увеличаването на цените с времето като обстоятелство, налагащо увеличение на размера на издръжката, и заявява, че бащата има възможност да плаща този увеличен размер, тъй като притежава имоти - три апартамента и три гаража.

В хода на делото страните чрез упълномощените си адвокати поддържат становищата си, като представят и писмени защити,.

Ищецът заявява, че от анализа на установените по делото факти категорично се установяват неговите родителски и възпитателски качества, проявяваното от него внимание и загриженост към детето, както и възможностите му да осигури сигурна домашна обстановка, добро образование и развитие и душевен комфорт, зависещ значително от връзката родител – дете. Според него интересът на детето налага родителските права да се упражняват от него, като той може да осигури както обич и готовност за адекватни грижи, но и необходимия родителски надзор. Може да получава и помощ от майка си, с която живее в момента в едно жилище, в което има и детска стая – в практиката на ВКС помощта при отглеждането на децата от възходящ на родителя винаги се преценява положително. В случай, че родителските права не бъдат предоставени на него, счита, че разширеният режим на лични отношения се налага от нуждата от запазване и развиване на емоционалната връзка между бащата и детето. Допълнителни доводи са различните населени места, в които родителите живеят, както и осъществяването на по-ограничения режим в продължение на почти две години, в които се очаква детето да се е адаптирало към новото положение. По отношение 2 на искането за увеличаване на издръжката се сочи, че не се установяват увеличени нужди, тъй като са отпаднали някои от разходите, в частност таксите за детска градина, която вече е безплатна, както и английски език в нея се преподава без допълнително заплащане.

В своята писмена защита ответната страна изразява становище за пълна неоснователност на предявения срещу нея иск. Счита, че ако изобщо има изменение на обстоятелствата, то не е в полза на ищеца – той не е спазвал определения му режим на лични отношения, а е проявявал нееднократно и агресия към майката в присъствието на детето., което е установено от показанията на свидетелите; данни за лошите думи, които бащата говори пред детето, се съдържат и в заключението на вещото лице. Доказано е, че майката полага всички грижи за детето и го прави всеотдайно, видно е, че много го обича и то нея – също, видна е силната им емоционална връзка, а това, че детето е спокойно и щастливо, както вещото лице констатира, показва, че майката се справя перфектно с отглеждането. Детето е привързано и към разширения семеен кръг на майката и иска да живее с нея, при нея се чувства сигурно и спокойно и не говори за баща си, само два пъти го е споменало и в детската градина за цяла година, и то – с негативно отношение (обижда майката, говори глупости). От показанията на свидетелите, в частност на учителката от детската градина се установява не само че детето не е привързано към бащата, но и че той не проявява достатъчна заинтересованост – учителката не го е виждала до момента. Бащата не полага необходимите грижи за детето, не му дава здравословна храна, когато е при него, а пици и сладки неща, не познава нуждите му, например купил му е неудобни ботуши, които то не иска да носи; детето не би могло да живее с баща си, защото не може да се къпе само, а е неприемливо момиче да бъде къпано от баща си; бащата с поведението си застрашава сигурността на детето, като го вози в колата си на предната седалка и отказва да вземе детска седалка, защото това била ергенска кола. Когато го вземе, не го води на детски площадки, а по заведения. Той не може и да разчита на помощта на родителите си, които не живеят с него.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Страните са родители на детето С., към момента на 5-годишна възраст. Те са живели на съпружески начала от 2012 до началото на 2019 г. н жилище на ищеца в гр. П.. През януари 2019 г. ответницата взела детето и заживяла заедно с него в къщата на своите родители в с.

И.. Не са събирани доказателства за точната причина за раздялата им, доколкото това няма пряко отношение към спора, но според ответницата това е станало заради агресивното и обидно поведение на ищеца към нея, особено след употреба на алкохол – макар да не стигнал до физическо насилие, той я заплашвал и обиждал, продължил да го прави и след раздялата, като в същото време заявявал, че тя ще “клекне” и ще се върне. По думи на ищеца пред социалните работници, изготвили социалния доклад, раздялата настъпила заради това, че той не пожелал да сключат брак.

Детето е в трета група на детската градина и посещава детска градина в гр. П.. Майката също работи в града като административен служител в болница и тя е тази, която вози детето на детска градина и го взема. Пред ръководството на детската градина тя е посочила още само своята майка като лице, което може да взема детето от градина.

3

Бащата живее в собствено жилище (апартамент) в гр. П., като притежава още две такива жилища и гаражи в същите сгради. Той работи във фабрика за производство на хляб на длъжност търговски представител, като има данни, че фактически изпълнява и други функции – според една от свидетелките, майката на ответницата, него го викат на работа при нужда по всяко време, когато стане авария.

Доходът на майката по данни от социалния доклад е около 1000 лв. месечно. Бащата е съобщил на социалния работник, изготвил доклада, че получава месечно възнаграждение от 710 лв. (колкото е и доказаният с документи брутен размер), но майка му го подпомага с още 500 лв. месечно.

След раздялата си родителите са постигнали съдебна спогодба родителските права да се упражняват от майката, а бащата да има ограничен режим на лични отношения – две съботи в месеца от 9 до 13 ч., и да заплаща издръжка в размер 170 лв. месечно. Една година покъсно, със съдебно решение от 05.06.2020 г., режимът на лични отношения е разширен до всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 9 до 17 ч. във всеки от дните, както и на рождения ден на детето от 16 до 19 ч. Твърди се от ищеца и не е оспорено от ответницата, че досега той не е ползвал правото си да взема детето на рождения му ден, тъй като то не е искало да дойде. Има данни и че не във всички дни от останалата си част режимът е спазван, в някои случаи най-вероятно по вина на ищеца, като за един от тези случаи от ноември 2021 г. майката се е снабдила с протокол, съставен от нотариус, установяващ, че в ден и час за лични отношения детето е с нея, т.е. не е било взето.

На 08.09.2020 г. по дело за защита от домашно насилие, заведено от ответницата срещу ищеца с твърдения за псувни, крясъци и заплахи от него пред дома и в с. И. в присъствието на детето, както и за други действия, притесняващи нея и родителите и, страните са се споразумели да бъде забранено на ищеца да се приближава до нея и детето, до жилището им в с. И. и до местоработата на майката и местата на двете за социални контакти и отдих за срок от 4 месеца. В този период от 4 месеца лични отношения между бащата и детето не са били осъществявани. След изтичането на срока контактите са възобновени, като освен с баща си детето прекарва време и с неговата майка.

Твърденията за такива нееднократни прояви се потвърждават от показанията на свидетелката Г.Г., съседка на майката в с. И.. Съдът не вижда причина да не кредитира показанията на свидетелката в тази част, след като те се потвърждават от останалите данни по делото. Показанията и обаче за това, че около десетина пъти за изминалата година детето е боледувало и майката или бабата е оставала да го гледа, като всеки път това е било веднага след посещение при бащата (предполагаемо – в резултат на неадекватни грижи от негова страна) съдът не счита за убедителни относно големия брой на боледуванията по време точно след срещи с бащата и съответно за вероятната причина за тях, наведена от ответната страна.

Установява се от показанията на свидетелката Е.Г., че през 2021 г. бащата се е обърнал веднъж към нея като директор на детската градина, която се посещава от детето, с молба да му съдейства да се среща с детето. Майката обаче не позволила това да стане, като обяснила 4 на директорката, че той си има определен режим на контакти с детето и тя не желае срещите им да се осъществяват извън неговите рамки. За същото обстоятелство детето е споменало пред вещото лице - "един път тате влезна в градината да ме види, но госпожите не позволяват".