Решение № 3639 от 10.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3639 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110116201 по описа за 2022 година

Ищцата И. Матвеева И. моли за постановяване на решение с което съдът на осн.чл.422 ГПК приеме за установено по отношение на ответника М.

А. Х., че към 20.09.2022 г. съществува вземането й за следните суми: 6000.00 /шест хиляди / лева, представляваща невърната част от заем по договор за заем от 27.12.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и 2008.00 /две хиляди и осем/ лева, представляваща лихва за просрочено плащане за периода от 30.05.2020 г. до 19.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по на основание чл.

422 от ГПК от РС Варна, 14 състав по ч.гр.д. № 20223110112612. Претендира заплащане на разноски.

Твърденията от които ищцата черпи права са, че на 27.12.2019 г. ищцата И. Матвеева И. и ответницата М. А. Х. са сключили неформален договор за личен заем. Съгласно договора ищцата е предоставила на ответницата в заем сумата 10 000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 30.05.2020 г. На 27.12.2019 г. ищцата е предала на ответницата в брой сумата 10 000 лева, като ответницата е подписала разходен касов ордер при получаването на сумата. Било е уговорено, че ако сумата не бъде върната в срок заемополучателят дължи лихва па просрочено плащане в размер на законната лихва.

1

До 30.05.2020 г. ответницата не e върнала на ищцата дадената в заем сума. По-късно ответницата върнала на ищцата само част от заетата сумаобщо сумата 4000 лева, както следва: лично на 17.10.2021 г.- 850 лева; лично на 18.10.2021 г.-1150 лева и чрез третото лице **** ****ов на 21.12.2021 г.- 2 000 лева. Ответницата дължи на ищцата още сумата 6000 лв. главница и отказва да я върне. След падежа задължението не е погасено.

За периода от 31.05.2020 г. до 19.09.2022 г. ответницата дължи на ищцата и лихва за просрочено плащане в размер общо на 2008 лева - 1408 лева за периода от 31.05.2020 г. до 18.10.2021 г.; 144 лева за периода от 19.10.2021 г. до 21.12.2021 г. и 455 лева за периода от 22.12.2021 г. до 19.09.2022 г.

На 20.09.20222 г. ищцата е подала заявление по чл. 410 от ГПК до Варненския районен съд за издаване на заповед за изпълнение. По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 20223110112612 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, 14-ти състав. Издадена е заповед за изпълнение за сумите 6000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г., 2008 лева лихва за просрочено плащане на главницата за периода от 30.05.2020 г. до 19.09.2022 г. и 560,16 лева разноски по делото.

Заповедта е връчена на ответницата М. А. Х., която е подала възражение срещу заповедта на 25.10.2022 г.

Ищцата обосновава правния си интерес от водене на иск по чл.422 ГПК от обстоятелството, че ответникът е възразил по реда на чл.415 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и по този начин е оспорил вземането на кредитора, поради което за последния е налице правен интерес да установи дължимостта на същото.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа молбата. С молба от 03.01.2023 г. ищцата е уточнила, че след образуване на делото, ответницата е превела по сметка на ищцата сумата 4000 лева на 16.12.2022 г. Заявява, че ответницата й дължи главница 950 лева и поддържа иска за тази сума. Оттеглила е акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на 2008.00 лева за периода 30.05.2020 г. – 19.09.2022 г.

Производството в тази част е прекратено, а издадената заповед обезсилена с влязло в сила определение.

Ищцата признава, че има извършени плащания на следните суми, 2 представляващи част от задължението: след 30.05.2020 г. ответницата е върнала на ищцата част от заетата сума в размер на 4000 лева, както следва: лично на 17.10.2021 г. - 850 лева; лично на 18.10.2021 г.-1150 лева и чрез третото лице **** ****ов на 21.12.2021 г. - 2000 лева.

Ответницата М.Х. чрез процесуален представител поддържа отговора. В срока по чл.414 ГПК и чл.131 ГПК оспорва вземането, като признава, че е получила сумата по договора за заем, но същата била не за нея, а за посоченото търговско дружество. По време на пандемията от Ковид-19 дружеството имало финансови затруднения и след проведен разговор с ищцата тя се съгласила да изчака докато се върне дадената в заем сума. Ответницата останала с впечатление, че е съгласна. Въпреки това, ищцата е подала заявление по чл.410 ГПК и се е снабдила със заповед. Подала е възражение срещу заповедта.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила определение съдът е прекратил производството по предявения иск за обезщетение за забава в размер на 2008.00 лева, за периода 30.05.2020 год. -19.09.2022 год., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е обезсилена издадената заповед по ч.гр.д. № 20223110112612 за сумата 2008.00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.05.2020 год. -19.09.2022 год.

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Видно от представените доказателства разходен касов ордер от 18.10.21 г. за 1 150 лева и разходен касов ордер от 27.12.19 г. за 10 000 лева е, че М. Х. и получила от И. И. посочените суми за възстановен частично кредит от 10000 лева. С разходен касов ордер от 27.12.19 г. за 10 000 лева е посочено 3 основание за получаване на сумата от М. А., получена от И. И. за „заем личен“ 65 % по банков път. С разходен касов ордер от 17.10.21 г. за 850 лева и с разходен касов ордер от 21.12.21 г. за 2000 лева И. И. е получила сумата за възстановяване на по кредит.

Ответницата също е представила разходни касови ордери за 10000 лева личен заем 65 % по банков път, срок 30.05.2020 г., за 400 лева лихва върху 10000 лева, за 650 лева лихва върху 10000 лева, за 2000 лева възстановено частично погасяване, за 850 лева възстановен авансово кредит от 10000 лева, за 1150 лева възстановен частично кредит.

С банков превод в Юробанк България АД от 16.12.2022 г. М. А. Х. е превела на И. М. И. сумата 4000 лева. В основанието е посочено плащане по ЧГРД № 12612/2022 г.

Предявения иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от разпоредбата на чл. 240 3ЗД от договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД договора за паричен заем е правно средство да се получи определена сума пари, която трябва да се върне след изтичането на определен период. Той е необходимата гаранция, че си дал или си получил пари от някой.

В допълнение към основните клаузи, страните могат да уговорят допълнителни условия, които са свързани с възнаграждение, обезпечение на заема, неустойките в случай на неизпълнение и клаузи за разрешаване на евентуално възникнали съдебни спорове. Договорът за паричен заем е безвъзмезден, т.е. подлежи на връщане толкова, колкото е дадено, като страните могат да договорят определено възнаграждение (лихва), но това трябва да бъде изрично отбелязано в договора. Когато и двете страни по Договора за паричен заем са търговци, то се предполага, че възнаграждение се дължи, но е необходимо то също да бъде отбелязано в договора.

Съобразявайки даденото от законодателя легално определение на договора, същия се определя като консенсуален, двустранен и безвъзмезден договор. Договорът е консенсуален доколкото страните по него са обвързани при постигане на съгласие, двустранен защото създава права и задължения и за двете страни - едната страна д а предаде сумата, а другата да я върне в определения срок за това, безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение.

4

Договорът за заем може да бъде и неформален като в този случай с е счита за сключен с постигане на съгласие между страните относно съществените условия на договора, които се отнасят до предмета на задълженията и на двете страни по договора без да е необходимо съгласието да бъде изразено в някаква строго определена от закона форма.

В съвкупност представените доказателства по делото от ищцата и от ответницата кореспондират с твърденията на страните, че на 27.12.2019 г. те са сключили неформален договор за заем.

В настоящия случай съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на сключен валиден договор за заем между него и ответника с неговите съществени елементи -предмет, падеж за плащане. Макар в производството да не се установиха условията на договора, доколкото страните нямат спор, че такъв е налице за сумата 10000 лева, съдът приема, че за тях са възникнали права и задължения по същия договор.

Съдът намира за установено по категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, че от страна на ответницата има извършени плащания на суми в размер на 2000 лева, на 400 лева, на 650 лева, на 850 лева, на 1150 лева, на 4000 лева. Сборът на същите суми е 9050.00 лева.

Доказателствата по делото водят до извод, че ответницата е погасила задължение в размер на 9050 лева, а сумата за връщане по неформалния договор за заем е 10000 лева или непогасената част от задължението в размер на 950.00 лева.

От изложеното следва, че ищцата е установила чрез пълно и главно доказване вземането си за 950.00 лева по издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата, която сума представлява част от общо задължение по неформален договор за заем в размер на 10000 лева. Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи. За горницата над 950.00 лева до претендираната сума 6000.00 лева по заявлението и по исковата молба не е направено изявление за оттегляне или за отказ от иск, поради което предявения установителен иск в тази част подлежи на отхвърляне.

5

По въпроса за разноските:

По молбата на ищцата с пр.осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответницата й дължи заплащане на разноските за уважената част на иска както за исковото, така и за заповедното производство съгласно разрешението на въпроса за разноските, дадено в тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По делото са представени доказателства за платена държавна такса по ч.гр.д.№ 12612/2022 г. и настоящото гр.д.№ 16201/2022 г., както и за адв.възнаграждение в заповедното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г. в размер на 631.36 лева.

Изчислени за уважената част на иска дължимите разноски от ответницата на ищцата за производството са в общ размер на 74.90 лева.

На осн.чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът има право на разноски за отхвърлената част и за прекратената част на иска. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.10.2023 г. и списък по чл.80 ГПК, ищцата следва да плати на ответницата разноски на осн.чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК в размер на 528.82 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът,

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на М. А. Х., ЕГН **********, че съществува вземането на И. Матвеева И., ЕГН ********** по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 6197/23.9.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 12612/22 г. за заплащане на сумата 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща останала неплатена част от главница 6000.00 лева, дължима на основание неформален договор за заем от 27.12.2019 г. за сумата 10000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 950.00 лева до 6000.00 лева.