Решение № 266282 от 28.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 28.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

АЛЕКСИЕВА при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3337 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20277621 от 16.12.2020 г. по гр.д. № 31437/2020 г. по описа на СРС, 33 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от У.-Т.-Т.ЕООД, ЕИК ********* с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.*********ОФИС - ПАРТЕР, срещу Ч.Е.Б. ЕАД, ЕИК *********, с адрес *** БИЗНЕС ЦЕНТЪР, за признаване за установено, че Ч.Е.Б. ЕАД дължи на У.-Т.-Т.ЕООД сумата от 38,09 лв., представляваща недължимо платена сума от Т. ЕООД с разписка № 04000256079525/09.07.2014 г. по фактура № **********/01.06.2014 г., чието вземане е цедирано на

У.-Т.-Т.ЕООД, за които суми е издадена заповед от

06.01.2020 г. на PC София, 33 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №36880/2019 г. по описа на СРС, 33 с-в.

Срещу постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца У.-Т.-Т.ЕООД с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно; постановено в противоречие със събраните доказателства при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че при постановяване на решението си СРС не е съобразил, че в производството е представен изходящ от ответника документ – писмо № 100000023074/08.05.2021 г., от което е видно, че електрозахранването в обекта е прекъснато на 30.01.2012 г.

Именно в това писмо е посочено, че ползвателя на обекта Т. ООД има непогасено задължение в размер на 12375.70 лв., включващо главница 8184.50 лв. и обезщетение за забава в размер на 4191.20 лв. По повод това е иницииран съдебен спор, в който е установено със сила на пресъдено нещо, че сумите са недължими, тъй като са заплатени добросъвестно. Във връзка с това и съдът е констатирал, че прекъсването на ел.захранването е неправомерно- Решение по гр.д.№ 22653/20212 г. по описа на СРС, 48 с-в, потвърдено с Решение от 19.11.2013 г. на СГС по в.гр.д.№ 4913/2013 г.

Въпреки това ответното дружество не възстановява ел.захранването в обекта и цедентът Т. ООД не е имал достъп до ел.разпределителната мрежа до 10.07.2014 г. Ответникът не възстановява ел.захранването в обекта, поради това че не е заплатена такса в размер на 39.36 лв. Така Т. ООД бива принуден да заплати сумата за възстановяване на ел.захранването в обекта. В проведеното съдебно производство по гр.д.№ 20190/2016 г. по описа на СРС, 78 с-в е признато за установено, че сумата е недължима. В постановеното съдебно решение от 21.10.2016 г. потвърдено с Решение от 24.08.2017 г. по в.гр.д.№ 101/2017 г. съдът е приел, че е налице неправомерно преустановяване на ел.захранването за периода от 30.01.2012 г. до 10.07.2014 г.

Поддържа, че не е налице основание за заплащане на цена за достъп до разпределителната мрежа в период, в който клиентът на ел.разпределителната мрежа е бил лишен от такъв.

Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Ч.Е.Б. ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявява становище, че първоинстанционния съд правилно е установил фактите по спора и е приложил правилно материалния закон, като същевременно не е допуснал нарушение на процесуалните правила. В проведените съдебни производства не е бил обсъждан въпроса за причината, поради която е била преустановена временно за 2012 г. доставката до обект хижа Бели брези в природен парк Витоша в т.ч. дали преустановяването е извършено правомерно или не. В проведеното съдебно производство многократно е било изтъкнато, че доставката не е преустановена за главното задължение 8184.50 лв., а за друго задължение до 2012 г. в размер на 236 лв. и задължение от 2012 г. до 2014 г. в размер на 878.85 лв., които са били платени в офис на Изипей едва на 09.07.2014 г. Поради това и прекъсването на доставката е извършено правомерно. Цената за достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност се дължи и в случаите, в които няма доставка на ел.енергия.

Моли за потвърждаване на решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че страните не спорят и чрез представения в проведеното заповедно производство /ч.гр.д.№ гр.д. № 46188/2018 г. на СРС, 170-ти състав/ Договор за аренда от 12.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите /рег.№ 5074/, вписан в Службата по вписванията гр. София с peг. № 2368 от 14.10.2013 г. се установява, че А.С.Г., като арендодател е предоставил на арендатора ЕТ „Т.Д.И.-ТОП-92“ за временно и възмездно ползване земеделски земи /подробно описани в договора/ находящи се в землището на село Гайтанево, община Горна Малина, област Софийска за срок от пет стопански години, считано от датата на подписване на договора до 01.10.2018 г. срещу арендно плащане в размер на 25 лв./декар за стопанска година, чийто общ размер възлиза на сумата от 11071.50 лв.

СРС е приел, че според договореното в чл.5.2 от договора, в която част договорът има характер на разписка е установено заплащане на договореното възнаграждение от арендатора на арендодателя, поради което е отхвърлил иска за признаване съществуване на парично вземане за дължимо арендно плащане по договора, като неоснователен.

Настоящият въззивен състав намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. С оглед доводите в жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

В разглеждания случай въззивният съд приема за установено въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, че през 2014 г. между ответното дружество и "Т. " ЕООД е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска дейност, сключен при общи условия, за обект "Хижа Белите брези" в природен парк "Витоша", който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа – клиентски № 210007930686, абонатен № 94228037, с предоставена мощност – 35 kW и абонатен № *******, с предоставена мощност – 30 kW, или общо 65 kW.

На 01.06.2014 г. ищецът издал процесната фактура № **********, включваща единствено стойност на услугата достъп до разпределителната мрежа в размер на 38.09 лв. /с ДДС/.

Посочената дума била заплатена от "Т. " ЕООД на 09.07.2014 г.

На 07.09.2017 г. между

"Т. " ЕООД, като цедент и ищеца, като цесионер, бил сключен договор за цесия с предмет вземане срещу "Ч.Е.Б. " АД за сумата от 38.09 лв. – недължимо платена по фактура № ********** от 01.06.2014 г. На 13.09.2017 г. ответното дружество било уведомено за цесия от "Т." ЕООД.

Основният спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума, която е била начислена от ответното дружество с процесната фактура като цена на услугата достъп до електроразпределителната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.

С нормата на чл. 29 от

Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР /сега КЕВР/.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

С Решение № Ц-25 от

29.07.2013 г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители – абонати на ответника в размер на 0. 01628 лв. /kW/ден

/т. 4. 2/, като посочената цена важи и за процесния период. При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия.

Според дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност, заявена от конкретния стопански потребител – според чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може да бъде увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване отново по негово искане /виж и клаузата на чл. 33 от процесния договор/. В този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от договорената за обекта на клиента предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не.