Решение № 1872 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100511296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С. В. Г. срещу решение № 11214/11.06.2025 г., постановено по гр. д. № 67364/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Ц. С. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 13.09.2024 г. за покупко-продажба на 1/3 идеална част от сграда с идентификатор *** и 100 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага, че районният съд неправилно е приел за недоказани собствеността на ответницата върху имота и годността на сградата да бъде предмет на разпоредителна сделка, въпреки че ответницата нито е оспорила иска, нито е спорила относно сключването на предварителния договор, получаването на продажната цена и съгласието си договорът да бъде обявен за окончателен.

Навежда доводи, че съдът е приложил прекомерно формално правилата за доказателствената тежест, тъй като е можел да изиска от самата ответница документите за собственост и строителните книжа, вместо да отхвърли иска. Оспорва и допълнителния мотив на първата инстанция за заобикаляне на закона като необоснован и почиващ на предположения. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответницата е заявила, че не оспорва въззивната жалба и желае предварителният договор да бъде обявен за окончателен.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. В. Г. срещу Ц. С. С., с която е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 13.09.2024 г. за покупко-продажба на горепосочените недвижими имоти. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответницата се е задължила да прехвърли собствеността върху описаните имоти срещу цена от 3000 лева, от която 1500 лева били платени при подписване на договора, а останалата сума следвало да бъде платена в брой на 13.09.2024 г., като окончателният договор трябвало да се сключи до 30.09.2024 г.

Не се спори, че такова прехвърляне не е осъществено.

С определение по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад, в който изрично е указал, че в производството по гл. XXXI от ГПК съдът изпълнява функциите на нотариус и следва да провери предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали ответникът е собственик на имота. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за собствеността на ответницата върху имота, а именно всички титули за собственост от първия собственик до последния, както и строителни книжа на къщата, и че именно ищецът носи доказателствената тежест за тези обстоятелства. В проведеното открито съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител са заявили, че поддържат исковата молба, нямат възражения по проекта за доклад и няма да сочат нови доказателства. Ответницата също е заявила, че поддържа отговора на исковата молба, няма възражения по проекта за доклад и няма доказателствени искания.

Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен и с уважаването му съдебното решение замества окончателния договор между страните. В това производство съдът не е ограничен само до проверка на съществуването на валиден предварителен договор и изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор, а е длъжен да провери и предпоставките, при които би могло да се извърши нотариално прехвърляне на правото на собственост - чл. 363 ГПК.

В решение № 537/08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г., III г. о., ВКС изрично приема, че когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали продавачът е собственик на имота, тъй като решението поражда последиците на окончателен договор. Възможността за успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предпоставена не само от принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на продавача към момента на приключване на съдебното дирене, но и от осъществяването на останалите предпоставки на правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /В този смисъл Решение № 22 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 1241/2021 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 50218 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 2364/2021 г., III г. о. на ВКС, Решение № 53 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 3038/2019 г., III г. о. на ВКС, Решение № 133 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 3595/2019 г., III г. о. на ВКС и др./.

При това положение правилен е изводът на районния съд, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е собственик на процесния имот към момента на приключване на съдебното дирене, както и че процесната сграда е годен обект на правото на собственост и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Само при установяване на тези предпоставки съдът би могъл да постанови решение, което да замести окончателния договор /в този смисъл Определение № 318 от 20.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2016 г./.

В случая такива доказателства не са ангажирани. Независимо от дадените от първата инстанция изрични указания в тази насока по делото липсват каквито и да било титули за собственост на ответницата, въз основа на които съдът да провери дали към релевантния момент тя действително е носител на правото на собственост върху предмета на предварителния договор.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че липсата на спор между страните относно собствеността на имота освобождава съда от задължението да провери този елемент от фактическия състав на иска. Съгласието на ответницата искът да бъде 2 уважен, както и потвърждението , че е получила продажната цена, не могат да заместят необходимите доказателства за принадлежността на вещното право, тъй като съдът е длъжен да прецени дали са налице материалноправните предпоставки за настъпване на вещнопрехвърлителния ефект на решението.

При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11214/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 67364/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3