Решение № 1017 от 22.07.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………. гр. Варна, ………………..… г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ Ж.

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ с участието на прокурора Силвиян Иванов и при секретаря Камелия Александрова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова к. адм. нак. дело № 1165/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, подадена чрез гл. юриск. Т.К., против Решение № 23 от 11.03.2022 г. по АНД № 20213120200229/2021 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня), с което е отменено Наказателно постановление № 81/2021 г. от 23.07.2021 г., издадено от Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“.

С наказателното постановление на „М.г.б.“ ЕАД за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т.

1, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл.79, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 531,78 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се твърди, че неправилно съдът приема, че има несъответствия при вземането на пробите, което изначало компрометира иззетата на 26.01.2021 г. контролна проба и не би могла да послужи за изготвянето на каквато и да е експертиза. Сочи се, че същевременно съдът е изложил, че анализите на митническата лаборатория били за митническия контрол и доколкото Централната митническа лаборатория (ЦМЛ) е част от системата на митническите органи, не би следвало да възниква съмнение за обективност, компетентност и правилност, което обаче в случая не е налице.

Според касатора неправилно съдът излага, че не са нужни специални знания, за да се приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежал на бърза развала и било напълно възможно за този период да претърпи изменения, което налагало пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не било отразено в изготвената експертиза от ЦМЛ. Поддържа се, че по безспорен начин се установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършване на анализа на взетата проба, като наказващият орган, позовавайки се именно на експертизата, е направил извод, че стоката е била неправилно декларирана и е извършено нарушение по смисъла на чл. 234, ал. 1, т.

1 ЗМ. В подкрепа на този извод, касаторът сочи, че е оттеглено искането за назначаване на съдебно-химическа експертизата. Изтъква се, че фактът на наличие на експертно заключение на ЦМЛ относно продукта не обвързва решаващия съд да не извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, което той не е и сторил. Позовавайки се на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, т. 39 и т. 40, касаторът настоява, че независимо от непроизнасянето на митническите органи по верността на предоставените от декларатора данни при приемане на митническата декларация, не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни. Според касатора, като е съобразил РС - Девня тези принципни положения, това е довело до неяснота по въпроса как следва да се класира с код по ТАРИК процесната стока. Искането е да се отмени решението на РС – Девня и да се потвърди наказателното постановление, а в условията на алтернативност – да се върне делото за ново разглеждане.

Претендира се присъждате на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, а в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В хода по същество на делото гл. юриск. А.Ш. поддържа, че решението на РС – Девня е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, като в случай, че касационната инстанция приеме, че действително са извършени процесуални нарушения се прави искане да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане.

Ответникът – „М.г.б.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. С.Ж., излага становище за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че правилно РС – Девня приема, че за да бъде ангажирана отговорността следва да има изследване на процесната стока. Сочи се, че няма доказана връзка между продукта, от който е взета пробата и процесния претарифиран продукт и не е установено безспорно наличието на Сорбитанови естери в продукта, както и лимонена киселина, регламентът изисква и емулгатор, и лимонена киселина. Настоява се, че Митницата не доказва кой от видовете продукти в обхвата на позиция 1517 е процесната стока, а и няма проба от тази стока, която да се изследва. Изтъква се, че митническата лаборатория не е акредитирана, за да извършва достоверни изследвания., а и лабораторията не установява количеството Сорбитанови естери, за да се претарифира стоката в позиция 1517, т.к. няма нито лимонена киселина, нито стоката е загубила своята хидрогенация. Искането е да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Прокурорът споделя изводите на районния съд, тъй като действително не са събрани доказателства, установяващи извършването на митническа измама през м.11.2019 г., когато е осъществен вносът. Пледира се за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт като правилен.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, извеждащи се събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

В съдебният процес, проведен пред въззивния съд не е участвал надлежен ответник. Съгласно измененията на ЗАНН (ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления следва да се конституира органът, издал наказателното постановление – чл. 61, ал. 1, т.е. в случая Директорът на ТД Митница – Варна (доколкото ТД Митница Варна е правоприемник на ТД Северна морска в Агенция „Митници“). Доколкото ТД Северна морска в Агенция „Митници“, сега ТД Митница Варна е била страна във въззивното производство и с решението е отменено обжалваното наказателно постановление, то следва да се приеме, че дирекцията има право на касационна жалба, предвид чл. 210, ал. 1 АПК.

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „М.г.б.“ ЕАД против Наказателно постановление № 81/2021 г. от 23.07.2021 г. на Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 531,78 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Отговорността на дружеството е ангажирана, затова, че на 12.11.2019 г. в Митнически пункт Варна – Запад подало митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 19BG002002019415R3, на стока - хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 5 165 кг, нето тегло 5 000 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10,90%, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 947,14 лв. мито и 1 934,04 лв. ДДС, вместо с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16% и дължими държавни вземания в размер на 1 390,29 лв. мито и 2 032,57 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 443,15 лв. мито и 88,63 лв.

ДДС, общо 531,87 лв.

От фактическа страна РС – Девня приема следното:

На 26.10.2019 г. на Пристанище Варна Запад пристигнал контейнер № DFSU1519777, натоварен със стока, бруто тегло 23 407,78 кг.

За част от същата на 12.11.2021 г. в

Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 19BG002002019415R3. Стоката била декларирана като хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 5 165 кг, нето тегло 5 000 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10.90%, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 947,14 лв. мито и 1 934,04 лв. ДДС. Получател на стоката бил „М.г.б.“ ЕАД.

На 26.01.2021 г. от стока от контейнер №

CSLU2066334 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София, където изготвили експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. Съгласно същата анализираното представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура /25°С/ не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Определеният мастно – киселинен състав, както и липсата на ненаситни мастни киселини са индиция, че маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогенериране, като сравнение на горното с референтни публикувани данни идентифицират продукта като хидрогенерирано палмистово масло.

В продукта се установило наличие /ниско съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура.

Въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15 на КН е направено заключение, че изпитаната проба от стока с описание хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35 представлява хидрогенерирано и текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло, чрез добавка на емулгатор.

Директор на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********.

Декларираният в митническата декларация код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

На 12.04.2021 г. до представляващ „М.г.б.“

ЕАД била изпратена покана да се яви в 3–дневен срок в Митнически пункт Варна – Запад за съставяне на АУАН, като същата била получена на 15.04.2021 г. Предвид неявяване, на 21.04.2021 г. АУАН бил съставен, като впоследствие на 11.05.2021 г. бил предявен на представляващ. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения. Административнонаказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

За да отмени наказателното постановление, районният съд приема следното:

Отчел е, че наказателното постановление се основава на изготвената в ЦМЛ експертиза и даденото от Д-МДМ становище, с които е прието, че изследваната стока е претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер, модифициращ кристалната структура, т.е. да го текстурира, като е направил извод, че от конкретната процесна стока не е вземана проба, респ. същата не е изследвана. Неправилно, според въззивния съд, митническите органи формират становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител и вносител и позовавайки се на решението на СЕС по дело С-571/2012, с което се тълкува чл. 78 (отм.) от Регламент № 2913/92 на ЕС, като приема, че тълкуването е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент № 952/2013. Районният съд посочва, че двете норми не са аналогични.

Разпечатката съдържа 39 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0375fd41-db55-4364-8f7b-85d38a5ec69b