Решение № 89 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Враца, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241400500762 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 304/29.10.2024 год., постановено по гр. д. № 1100/2023 год. по описа на Районен съд – Козлодуй, съдът е признал за установено на отношение на С. Е. М., ЕГН **********, че същият дължи на „Електроразпределителни мрежи З." АД (Е. З.), сумите от 693,96 евро (1357,27 лв.) по следните фактури: 1. Фактура № 0003287405/03.10.2020 г. за сумата от 307,27 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 21.08.2020 г. до 29.09.2020 г.; 2. Фактура № 0003280745/24.08.2020 г. за сумата от 219,42 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 28.07.2020 г. до 20.08.2020 г.; 3.

Фактура № 0003277138/31.07.2020 г. за сумата от 830,58 лева, дължима по чл.

83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 27.04.2020 г. до 27.07.2020 г., както и лихва по горепосочените фактури в общ размер на 181,59 евро (355,16 лв.), от които: 1. Фактура № 0003287405/03.10.2020 г. - 76.53 лв. за периода от 17.10.2020 г. до 31.03.2023 г.; 2. Фактура № 0003280745/24.08.2020 г. - 56.96 лв. за периода от 09.09.2020 г. до 31.03.2023 г.; 3. Фактура № 0003277138/31.07.2020г. - 221.67 лв. за периода от 13.08.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 18.05.2023г. до изплащане на вземането, като са присъдени на ищцовото дружество и сторените пред първата инстанция разноски.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. Е. М., с която се обжалва изцяло постановеното от съда решение. В жалбата се поддържа, че въззивникът няма качеството „потребител“, тъй като не е 1 собственик на имота и същият е продаден преди процесния период. Посочва, че не е сключвал договор с ищцовото дружество, живее и има адрес на друго място и няма нищо общо с имота, за който се дължат претендираните суми.

Поддържа, че няма механизъм, по който да принуди новите собственици да сменят партидата на имота на свое име и моли за отмяна на решението, с отхвърляне на предявените искове срещу него.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество Е. З., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Сочи се, че съгласно чл. 15, т. 6 от приетите по делото Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа, всеки абонат е задължен да уведоми въззиваемото дружество в 30дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността. Навежда, че собствеността върху енергоснабдения обект не е задължително условие за съществуване на облигационно отношение между страните. Видно от текста на чл. 4, ал. 3 от действащите към момента на проверките Общи условия на обществения доставчик на електрическа енергия „Електрохолд Продажби“ ЕАД, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично съгласие. Поддържа, че всички проверки са били извършени при спазване на всички изискванията на ПИКЕЕ, като абонатът е своевременно известен за съставените в негово отсъствие констативни протоколи. При тези доводи моли за потвърждаване на съдебното решение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от ищеца Е. З. срещу ответника С. Е. М. установителни искове за дължимост на начислени суми по главница и лихви – за главницата в общ размер на 693,96 евро (1357,27 лв.) дължима и определена за неправилно измерено количество потребена ел. енергия по реда на ПИКЕЕ за периода от 27.04.2020 г. до 29.09.2020 г., а за лихвата - в общ размер на 181,59 евро (355,16 лв.) – за периода от 13.08.2020 г. до 31.03.2023 г. по конкретно посочени и приложени фактури, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 672/2023 г. по описа на PC – Козлодуй.

2

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни правоотношения по силата на общи условия, а спорното право е във връзка с договор за доставка на ел. енергия по открита партида № 0010304533, инсталационен № ********** и абонатен № 7502701002, клиентски № 530001493378 - с адрес на потребление: с. ***. На ответника са издадени фактури, които не са заплатени във връзка с проверки по реда на ПИКЕЕ.

Предвид това дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като срещу издадената такава е депозирано възражение от страна на длъжника и е било образувано исково производство пред РС – Козлодуй за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Подробно са описани извършените на имота проверки, установените обстоятелства, съставените документи и издадените фактури за изчислените дължими суми за корекцията на сметка за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, но в първото съдебно заседание същият е оспорил исковете, с довода, който е заявил още с възражението си срещу заповедта за изпълнение, а именно, че не е собственик на процесния имот, тъй като е продал същия на други лица, преди датите на извършените проверки. За това обстоятелство е представил и Нотариален акт за покупко-продажба на имота от 14.08.2019 г. още с възражението си срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и възраженията срещу нея, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на процесните суми. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, свидетелските показания и приетата по делото експертиза, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че проверките на обекта в с. *** за извършени при спазване на нормативната уредба за това и установените причини за неотчитане на електрическата енергия, при действащата към момента на корекцията законова и подзаконова регламентация, дава право на ищеца Е. З. за корекция, като не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната.

Коригирането на сметката на потребителя се явява извършено при наличието на нормативно основание за това, като са изчислени съответните дължими суми, при коректното прилагане на методиката за преизчисление по ПИКЕЕ и настоящият съдебен състав споделя мотивите на съда в изложения смисъл, поради което препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК, без необходимост да ги преповтаря.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че обхватът на въззивната проверка касае спорът дали въззивникът е бил в облигационни отношения с Е. З. и като потребител на ел. енергия и собственик на имота – да дължи начислените суми за неправилно измерена ел. енергия по реда на ПИКЕЕ за процесния период и процесния имот в с. ***. Предвид тези оплакванията съдът намира следното:

3

Първоинстанционният съд е направил категоричен извод, че е била налице облигационна връзка между страните по повод доставка на ел. енергия за конкретния обект на потребление, при действието на съответни Общи условия. Във връзка с този извод не са коментирани доводите и оспорванията на С. Е. М., че същият не е собственик на имота от лятото на 2019 г., тъй като е продаден на нови собственици, вкл. че не е живял никога на този адрес, не е потребил каквото и да било количество ел. енергия в имота, респ. че носители на тези задължения са новите собственици на имота. Съдът не е обсъдил също, че за това обстоятелство, още с възражението срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК, М. е представил писмено доказателство - Нотариален акт за продажба на процесния недвижим имот от 14.08.2019 г., който е бил наследствен на няколко наследници – съсобственици на същия, а един от тях е бил именно С. Е. М.. Наследственият имот е продаден от петима съсобственици на А. К. К. и Л. В. Б..

Доказването на договор за доставка на електрическа енергия се извършва основно чрез писмен договор, но при липса на такъв, облигационната връзка се доказва чрез фактически действия – реално потребление, издадени и частично платени фактури от страна на лицето, сочено като „потребител“ на ел. енергия. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на договорно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия с ответника и тази тежест е надлежно разпределена на Е. З. от страна на РС – Козлодуй. В тази връзка и доколкото правният спор пред въззивната инстанция се концентрира около обстоятелството дали въззивникът ответник е отговорен за консумирана ел. енергия в обект, който не е негова собственост от 2019 г., съдът намира следното от правна страна:

Безспорно е, че отговорността на лицата, на които се доставя електрическа енергия е по своето естество договорна. Съгласно действалата до 17.07.2012 г. легална дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. След измененията на ЗЕ е ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. е ДВ бр.3 5/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

След като от доказателствата по делото не се установява С. Е. М. към момента на извършване на проверките на Е. З. в процесния обект да е бил собственик на имота, на същия не следва да се възлага и отговорността като потребител в резултат на извършените корекционни фактури. Освен това той е бил един от петима съсобственици на наследствения имот, като същите безспорно са го продали на трети лица през 2019 г. и М. не е запазвал вещно право на ползване. Също така не е живял никога в този имот, като дори от приложените разписки от изпращаните до М. писма на адреса на процесния имот се установява, че същият е необитаем. В този смисъл не само преди, но и след разпоредителната сделка, въззивникът не е ползвал имота, респ. не е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ и не дължи цена, включително т.нар. корекции на сметки в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно 4 измерена ел. енергия. Няма противоречие във факта, че съгласно Закона за енергетиката само физическо лице, което е собственик или титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, дължи цена на доставената електрическа енергия за битови нужди, като е възможно длъжник да е и физическо лице, ползващо енергоснабдения имот по силата на договорно правоотношение, но само при сключен с електроразпределителното дружество договор за продажба на ел. енергия и през времетраенето на договора за ползването на имота. В своята практика Върховния касационен съд нееднократно разяснява, че Общите условия и ПИКЕЕ предвиждат случаи и начини за извършване на преизчисление за доставеното количество електрическа енергия от операторите на съответните мрежи и регламентират т.нар. корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Разяснено е също, че целта е да не се допусне неоснователно обогатяване на някоя от страните по договорното правоотношение и в частност на потребителя, като корекцията не изисква негово неправомерно виновно поведение. В цитираната от въззиваемото дружество съдебна практика и изобщо в цялата относима в пособни случаи практика не е приемано, че потребителят е лице, което не ползва имота и в конкретния случай настоящият съдебен състав не може да направи извод, че длъжник на цената на доставена електрическа енергия за битови нужди е бивш съсобственик на имота, който не е изпълнил задължение да уведоми електроразпределителното дружество за промяната в собствеността, което задължение е предвидено в Общите условия. Законът за енергетиката дефинира понятието „битов клиент“ и не го свързва, а не е и възможно да го свърже, с неизпълнение на задължение в публично известните общи условия, при които крайният снабдител продава електрическата енергия.