Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 06.08.2018, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 170/2018
Вид
Решение № 189
Подписан
06.08.2018
В сила
21.06.2019
Състав
МИЛЕНА БОГДАНОВА БОГДАНОВА, КРАСИМИР ЛАМБРЕВ БАМБОВ, ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е №189 гр.Кюстендил 06.08.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебното заседание, проведено на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при участието на секретаря

Любка Николова, като разгледа докладваното от съдия М. Богданова в.гр.д.№170 по описа за 2018 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „Р.“ ЕИК ********със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Х.С.“ №**, представлявана от Председателя В.Д.А.чрез адв. С.Е. от АК Благоевград със служебен адрес: гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ №47 ет.3 офис 5 против Решение №644, постановено на 14.12.2017г. по гр.д.№772/2017г. по описа на Районен съд Дупница.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", да заплати на С.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 4 000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща незаплатен остатък от дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 предл. второ от КТ, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017г. до окончателното му заплащане.

Отхвърлил е като неоснователен предявения от Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", срещу С.В.Х., насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 131.10 лв., представляваща получени без основание обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ.

Осъдил е Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р. да заплати на С.В.Х. сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, както и 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница.

Въззивникът "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р. обжалва съдебното решение на районната инстанция изцяло като неправилно и необосновано. Твърди се нарушение на материалния закон. Поддържа, че с въззиваемия С.Х. не са били в трудови правоотношения, тъй като той е бил председател на кооперацията и на управителния съвет и съгласно разпоредбата на чл.83 КТ длъжностите, които се заемат въз основа на избор подлежат на изрична регламентация в закон, в акт на МС или в устав. В случая били регламентирани в Закона за кооперациите и Устава. Позовава се на липсата на изрична правна норма, регламентираща възникване на трудово правоотношение между кооперацията и нейния председател. Счита, че не е приложима разпоредбата на §2 от ДР на КТ, тъй като касае трудовите правоотношения на членовете – кооператори, не и на председателя на кооперацията. Според въззивника районният съд неправилно е приел, че към 01.05.2014г. правоотношението между кооперацията и председателя й е било валидно прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Излага доводи в тази насока. Поддържа, че поради липса на ТПО Х. не е имал право да получи обезщетения на основание КТ. Тези суми били получени от него без правно основание и съгл. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е длъжен да ги върне. Въззиваемият получил общо 8

131,10лв., без да е имало основание за това. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск от Х., респ. уважаване на насрещния иск на Районна потребителна кооперация Р.. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

По реда на чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника по същата С.В.Х. чрез адв. Е.Б.. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва изложените обстоятелства в жалбата.

Твърди, че са били налице трудови правоотношения между страните, като в трудовата му книжка работодателят – въззивник е отбелязал датите на възникване и прекратяване и прослужено време за периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г. – 38г. 6м. и 11дни. Сочи, че въззиваемият е започнал работа в кооперацията на длъжност шофьор въз основа на сключен трудов договор №582 от 20.10.1975г. като до 01.05.2014г. е бил преназначаван на различни длъжности в РПК Р. на ТПО. Същият е заемал длъжността Председател на кооперацията за периода от 25.03.1997г. до 01.05.2014г., поради което правилно му е била присъдена за обезщетение по чл.222 ал.3 КТ сумата в размер на 4000лв., както и че получената от Х. сума в размер на 2 347лв. на основание чл.224 ал.1 КТ не е получена без основание с оглед наличието на трудови правоотношения между страните. Развива доводи в тази насока. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При въззивния контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства счита, че то е неправилно, доколкото първоинстнационният съд е достигнал до погрешен извод за наличие на трудовоправно отношение между страните по спора, с оглед на което постановеното от РС Дупница решение следва да бъде отменено, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ отхвърлен като неоснователен, респ. да се уважи насрещният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на ответната кооперация.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС Дупница е предявен иск за сума в размер на

4000.00 лв., представляваща неизплатената част от дължимото на ищеца С.В.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** от ответника Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "Р.", със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.„Х.С.“ №5, ЕИК ********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС, обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ответникът по първоначалния иск е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за осъждане на същия да му заплати сумата от 8131.00 лв., от които: получено без основание обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00лв.

Ответникът Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА

КООПЕРАЦИЯ "Р.", е юридическо лице, осъществява търговска дейност с подробно описан предмет и в интерес на нейните членове.

Видно от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца по първоначалния иск Заповед №582/20.10.1975г. и Трудов договор № 582/20.10.1975г., С.В.Х. е назначен на същата дата в Районна потребителна кооперация «Р.», гр. Р., чийто правоприемник е ответната кооперация, на длъжност «шофьор» по безсрочен трудов договор на пълно работно време. Впоследствие със Заповед № 52/06.08.1996г. е преназначен от длъжността «отговорник в хлебопроизводството» на длъжност «заместник председател», считано от 01.07.1996г., на основание решение на управителния съвет за неопределено време.

Със Заповед №47/26.03.1997г. С.Х. е преназначен на длъжността «Председател» на РПК «Р.». Като основание за преназначаване в заповедта е посочено «на основание Протокол № 2 от годишно-отчетно събрание и Протокол №1 на комисията по избора от същото събрание, проведено на 25.03.1997г., и съгласно чл.86, ал.1 от Кодекса на труда».

Видно от Допълнително споразумение от 01.04.2002 г. към Трудов договор № 582/20.10.1975г., на основание чл.86, ал.1 от КТ, С.Х. е преназначен отново на длъжността «Председател», като трудовият договор е сключен за срок от три години, на пълно работно време, с определено основно месечно трудово възнаграждение. Следват неколкократни преназначавания отново на длъжността председател с допълнителни споразумения към Трудов договор № 582/20.10.1975г.: ДС от 30.03.2005г.; ДС от 02.01.2006г.; ДС от 04.01.2008г.;

ДС от 05.01.2009г.; ДС от 01.09.2011г.; ДС от 02.01.2012г.; ДС от 01.02.2012г.;

ДС от 02.05.2012г.; ДС от 01.10.2012г.; ДС от 01.11.2013г.

Със Заповед №4/29.04.2014г. на председателя на управителния съвет на РПК «Р.» трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 01.05.2014г., когато С.В.Х. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане №********** на Ръководител «ПО» в ТП на НОИ, гр.Кюстендил. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на работника/служителя да се изплатят следните обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ за 51 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 2361.80 и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при придобиване право на пенсия в размер на шест брутни заплати, в размер на 5784.00 лв.

Видно от представената от ищеца по първоначалния иск трудова книжка, С.В.Х. работи в ответната кооперация от 20.10.1975г., първоначално на длъжност «шофьор», а в последствие е преназначаван многократно на различни длъжности, с допълнителни споразумения към основния трудов договор.

В периода от 1997г. до 01.05.2014г., когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е изпълнявал длъжността «Председател» на РПК «Р.».

Трудовият му стаж в кооперацията в периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г. е 38г., 6 месеца и 11 дни, като е посочено, че осигурителният стаж е равен на положения трудов стаж. Посочени са и данни за получаваното от Х. трудово възнаграждение.

Видно от приетата като доказателство справка-данни от ТД на НАП-София, офис Кюстендил за осигуряването на С.В.Х. в периода от 01.06.1999г. до 30.04.2014г. (времето, в което е изпълнявал длъжността «председател»), същият е осигуряван за всички социални рискове, т.е. като лице, работещо по трудово правоотношение, видно от посочения код 01.

От ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск са представени Устав на РПК «Р.» от 2008г. и Устав на РПК «Р.» от 2014г., в които не е предвидено възникване на трудово правоотношение между кооперацията и избрания за председател.

Представена е и ведомост за заплати за м. април 2014г., подписана от С.Х., видно от която същият е получил сумата от 2347.10 лв.-обезщетение по чл.224 КТ и сумата от 5784.00-обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

За обективно и всестранно изясняване на спора, първоинстанционният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал.3 и чл.224, ал.1 от КТ е брутното трудово възнаграждение за месец март 2014г., което е на стойност 964.00 лв., от което следва, че размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на шест месечни брутни работни заплати е 5784.00 лв., а размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 51 дни е 2347.10. Общата стойност на двете обезщетения е в размер на 8131.10 лв. С.В.Х. е получил частично плащане от дължимата сума в размер на 4131.10 лв. и има дължим остатък за получаване в размер на 4000.00лв.

В счетоводната сметка 499 на РПК «Р.» е отразено, че кооперацията дължи на С.В.Х. сума в размер на 4000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ- претенция за заплащане на обезщетение при прекратяване на ТПО при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като и с насрещен иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 8131.00 лв., от които получено без основание обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2347.00 лева.

Страните не спорят и по делото е установено, че С.В.Х. е изпълнявал длъжността «Председател» на ответната кооперация в периода от 1997г. до 01.05.2014г. Спорно в случая е дали длъжността е изпълнявана по трудово правоотношение. Районният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК, е приел, че е принципно възможно член кооператор да е и в трудово правоотношение с кооперацията, както и че е допустимо, отношенията между председателят и кооперацията да бъдат уредени като трудови. Приел е също така, че от представените по делото доказателства, а именно Трудов договор №582/20.10.1975 г., Заповед №47/26.03.1997 г. и допълнителни споразумения към основния трудов договор, безспорно се установявало, че ищеца е бил в трудовоправни отношения с ответната кооперация, при което е уважил предявеният иск по чл.222, ал.3 КТ, респ. отхвърлил като неоснователен насрещния иск на ответната кооперация с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.