Решение № 1424 от 28.09.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1424

Габрово, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700326 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Делото е образувано по жалба, подадена от А. С. Г. от гр. Габрово чрез адв. В. С. от АК – Перник, против Заповед № ОСОС-035 от 17.04.2026 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между жалбоподателя и БАБХ, с искане за отмяната ѝ като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят посочва неспазване на предвидената от закона форма при издаване на оспорената заповед като отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Според него тя е лаконична, липсват мотиви и фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и съдържа единствено констатация, че липсва документ в служебното досие. Уточнява, че дори да са налице мотиви в административната преписка, те следва да бъдат възпроизведени и в административния акт по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.

Като отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК в жалбата се посочват три допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са счетени за съществени. Първото се свежда до неуведомяване за започване на административното производство по издаване на заповедта, поради което на жалбоподателя Г. не е дадена възможност да се запознае с преписката, да изрази становище, да представи доказателства или да отстрани евентуална липса на документ в служебното досие. На следващо място органът е издал заповедта без да изясни дали жалбоподателят Г. като служител на БАБХ действително притежава необходимата цифрова компетентност и без да изясни дали евентуалната липса на документ в служебното досие се дължи на обективна липса на компетентност или само на административна непълнота в досието. Допълва, че в кадровото му досие е следвало да се намира Удостоверение, издадено на 21.06.2019 г. от Г. А. Т. Т. Ц. – Братислава, с което се удостоверява, че е завършил успешно курс за възможностите за работа с компютър и офис програми през месец май 2018 г. Твърди също, че през месец януари 2026 г. е преминал курс за напреднали, за което представя Удостоверение № 26-215 от ЦПО „Обсерватория“. Твърди, че не го е представил на органа по назначаване, тъй като не е бил уведомен за започване на производството по издаване на процесната заповед. За трето нарушение на административнопроизводствените правила посочва неяснотата по каква причина липсата на документ в досието се квалифицира като обективна невъзможност, а не като отстранима административна непълнота.

В жалбата се релевира и довод за нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, за което излага следните съображения: посочената като основание липса на документ в служебното досие не е равнозначно на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, защото обективната невъзможност предполага реална, трайна и независеща от волята на служителя пречка за изпълнение на длъжността, докато в случая не установена липса на цифрова компетентност, а само липса на документ, който да я удостовери. По този начин според жалбоподателя, като е подменил материалноправната предпоставка „обективна невъзможност“ с формален извод за непълнота на служебното досие, органът неправилно е приложил материалния закон.

В жалбата се изтъква и нарушение на целта на закона като самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като целта на закона не е служебното правоотношение да бъде прекратявано поради формална непълнота на досието и в този смисъл органът е следвало да изясни дали действително липсва компетентност, а не само дали в досието има конкретен документ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А. Г. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. С. от АК – Перник, който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи, по които поддържа и искането по същество за отмяна на обжалваната заповед. Допълнителни съображения са развити и в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответната страна – Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт Ж. С., който в депозирана писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и прави искане за оставянето ѝ без уважение. По изложените от жалбоподателя доводи за отмяна ответната страна прави следните възражения:

Счита, че органът правилно е приложил материалния закон, защото съгласно ЗДСл и Наредбата за документите за служебното правоотношение на държавните служители служебното досие е единственият официален източник, от който органът по назначаване черпи информация за легитимацията, ценза, квалификацията и уменията на служителя, a липсата на документ, удостоверяващ дигитална компетентност в официалното досие към датата на издаване на заповедта означава, че от обективна и правна страна органът няма годно писмено доказателство, че лицето отговаря на изискванията за заемане на поста. Пояснява, че като ръководител на териториална структури на БАБХ, Директорът ежедневно осъществява дейности по електронно управление, подписване на индивидуални административни актове с Квалифициран електронен подпис, ползване и управление на софтуерно интегрирана в поделенията на агенцията деловодна система, съдържаща масиви от данни. Посочва, че изискването за притежаване на доказана дигитална компетентност е залегнало като императивно условие в утвърдената и надлежно връчена на служителя длъжностна характеристика, като квалификацията на съответния служител или съществува в досието по надлежния ред, или юридически се приема за несъществуваща.

За неоснователни счита твърденията на жалбоподателя за неспазване на установената форма, тъй като заповедта съдържа ясни, точни и конкретни фактически основания, има ясни и напълно достатъчни мотиви, посочена е връзката между длъжностната характеристика, служебното досие и липсата на документ.

Относно сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, ответната страна твърди, че прекратяването на служебно правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се инициира едностранно от органа по назначаване въз основа на проверка на служебните досиета – специфично производство, за което не се прилага общият ред по АПК за предварително уведомяване на страните, а задължение на всеки държавен служител е своевременно, лично и веднага след придобиването на нова квалификация или сертификат да го представи за прилагане към досието. Акцентира върху факта, че жалбоподателят е придобил удостоверение на 06.01.2026 и до датата на издаване на акта (17.04.2026 г.) не го е представил поради небрежност или виновно поведение на самия служител, от което намира, че изводът на Изпълнителния директор на БАБХ за обективна невъзможност е законосъобразен към релевантния момент на издаване на оспорения акт, а последващото представяне на документи в съдебната фаза не може да санира пропуска на служителя.

В заключение ответникът изразява становище и за съответствие на акта с целта на ЗДСл – да гарантира, че ръководните постове в държавната администрация се заемат от лица, които притежават пълна, безспорна, прозрачна и надлежно документирана квалификация, а в конкретния случай оставянето на ръководител на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) без валидни доказателства за дигитална компетентност в служебното му досие създава риск за сигурността и администрирането на документооборота, забавяне на административни услуги и компрометиране на държавната политика по дигитализация.

Ответната страна прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е на 28.07.2026 г. срещу акт, връчен чрез ЧСИ на 20.07.2026 г., от лице с правен интерес и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна следното :

С оспорената Заповед № ОСОС-35 от 17.04.206 г., издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, служебното правоотношение на А. С. Г. – Директор на ОДБХ при БАБХ, е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, считано от датата на връчване на заповедта, като е наредено и изплащане на обезщетение по чл. 61 от ЗДСл за неползван платен годишен отпуск. Заповедта е мотивирана с това, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, поради липса на предоставен документ в служебното досие на служителя, удостоверяващ наличие на необходимата дигитална компетентност, съгласно изискванията на връчена длъжностна характеристика за длъжността, заемана от служителя.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността Директор на ОДБХ в БАБХ при МЗХ, разработена на 15.02.2024 г. от началник отдел ЧР в ЦУ на БАБХ, съгласувана на 15.02.2024 г. от компетентни служители на БАБХ, утвърдена на 15.02.2024 г. от Изпълнителния директор на БАБХ и връчена на А. Г. лично срещу подпис на 25.08.2024 г. В раздел X „Изисквания за заемане на длъжността“ в частта Допълнителна квалификация е посочено „Компютърна грамотност“, а в раздел XI „Необходими компетентности“ фигурира „Дигитална компетентност – способност за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността“.

Изпълнителният директор на БАБХ в качеството му на орган по назначаване по служебно правоотношение с А. Г. като Директор на ОДБХ в Агенцията, е приел, че е налице обективна невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по заеманата от него длъжност, тъй като в служебното му досие липсва документ, който удостоверява дигитална компетентност съгласно утвърдена и връчена длъжностна характеристика.

Според относимата към настоящия казус материалноправна разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДС органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието ѝ. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативно дадени условия: 1./ да е създадена нова фактическа обстановка; 2./ същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3./ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Липсата на която и да било от трите кумулативни предпоставки води до извода, че липсва обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В този смисъл, съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Единствено констатацията за липса на удостоверяващ нужната квалификация документ в служебното досие, не е достатъчно основание да се приеме, че служителят не притежава такъв. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице доказана обективна невъзможност, т.е. не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в оспорената заповед правно основание по следните съображения:

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0373e03d-66d3-4855-91d2-70e8058d627e