Протокол № 567 от 02.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1516/2020
- Вид
- Протокол № 567
- Подписан
- 02.11.2020
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
Номер 567
Окръжен съд – Варна
02.11.2020 г.
Град Варна
V състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Деспина Г. Георгиева
Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100501516 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
Въззивната страна Д. Н. Х. , редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Кирил Костов, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивната страна И. Н. П. , редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Кирил Костов, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивната страна Н. П. Н. , редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Кирил Костов, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивната страна Т. П. Н. , редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. Кирил Костов, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна К. С. С. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Николета Стоянова-Йовчева и адв. Албена Ангелова, редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна М. С. З. , редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Николета Стоянова-Йовчева и адв. Албена Ангелова, редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Адв. Костов: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Стоянова-Йовчева: Да се даде ход на делото.
Адв. Ангелова: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА
Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение № 2581/24.08.2020г. от закрито заседание.
Адв. Костов: Запознати сме с определението за доклад, нямаме възражения. Поддържам въззивната жалба, поддържам и депозирания от нас писмен отговор на въззивната жалба на въззиваемите.
А д в . Стоянова-Йовчева: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам въззивната жалба, в която сме изложили подробни аргументи за пороците на обжалваното решение и неоснователността на насрещната жалба, поддържаме и писмения ни отговор.
Искаме да развием някои допълнителни доводи по отношение на нашата въззивна жалба. В обжалваното решение съдът не е изложил мотиви по оспорването на правото на собственост на ищците, поради това, че техният наследодател не е бил собственик. Той е бил оземлен през 1940г. по реда на Закона за трудовата земеделска собственост отменен със закона от 1946г., който в чл. 127 постановява, че оземлените по сила на ЗСПЗЗ и ЗТПС, които са във владение, но не са редовно с внасянето на вноските си, могат да запазят земите, ако всяка година плащат най-малко по две вноски до погасяване на всичките си закъснели вноски, които трябва да издължат в предвидения 20г. срок, в противен случай се отземляват.
Съдът не е обсъдил и възражението ни за наличие на хипотезата на чл.
18 ,,З“, ал. 3 от правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, при която замяната остава в сила поради застрояване на имота, получен при замяна по реда на ЗТПС /отм./, какъвто е настоящия случай. Този имот е бил предмет на замяна от трудовопоземлена комисия, след което е последвала прехвърлителна сделка и имотът е застроен, затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, 2 поради забраната на чл. 18 ,,З“, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ.
Затова считаме, че процедурата приключила със Заповед № 152/16.04.2014г. на кмета на р-н Аспарухово не може да породи правни последици и не може да ни бъде противопоставена. Тя е развита в рамките на едно административно производство, в което нашите доверители не са участвали и спрямо тях няма обвързваща материална сила и последици.
Заповедта на кмета от 2014г., на която ищците основават правото си на собственост, не може да създаде право на собственост, предвид противоречивостта, незаконността на нейните фактически и правни основания за издаване. Тя е издадена на основание § 4 ,,К“ ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която норма посочва процесуалния ред за възстановяване на собствеността на новообразувани имоти, но не дава материално правното основание. Другото основание е решението на ВОС по отрицателно установителния иск, че ответниците не са собственици, което не установява също правото на собственост на ищците със сила на присъдено нещо.
Недоказаност на идентичност между имотът, за който ищците твърдят, че е бил собственост на техния наследодател и имота, който владеят ответниците. От заключението от приетата по делото СТЕ не се установи пълна идентичност на тези имоти, като вещото лице заяви, че има съвпадение, но не направи категоричен извод за това. Следва да бъде съобразено, че съдът е осъдил К. С. и М. З. да върнат владението върху 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, докато притежават само 900 кв.м. по нотариален акт от 1997г. и това е допълнително основание да не се кредитира изслушаната СТЕ, която не е дала никакво обяснение за оземляването в площта. Уважаването на предявения отрицателен установителен иск, за това, че К. и М. не са собственици на претендирания имот, не установява правото на собственост на ищците. Съдебното решение не посочва друго лице за собственик на веща, затова не може да служи като довод за несъвместимост на обективния елемент на владението намерението за своене. Владението е непрекъснато и е продължило и след приключване на делото, въпреки уважаването на иска, който е установил единствено, че ответниците не са собственици на веща, а не, че не са нейни владелци.
Липсват оплаквания, както при предявяването на иска, така и във въззивната жалба от страна на ищците, че е налице обедняване на ответниците, доколкото част от подобренията са заплатени от дядото и бащата на К. и М.. С оглед на това при постановяване на решението, съдът е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт, не е имал правото да разглежда възраженията, които не са наведени, затова в тази част решението е произнесено в свръх петитум и следва да бъде обезсилено.
Относно владението, в първата инстанция съдията не е изследвал подобренията, които са заплатени от трето лице, в какви отношения са 3 владелците с това трето лице. В настоящия случай бащата на К. и М. е финансирал ремонта, и подобренията в полза на децата си. Бяха събрани свидетелски показания в този смисъл, в изпълнение на своя морален дълг и задължение. Налице е обедняване, а същевременно имотът е подобрен, ищците са се обогатили с увеличената му стойност в размер на 23 000лв., според заключението на приетата по делото експертиза. Не може да се отрече правото на К. и М. за направени подобрения преди 1997г., след като е несъмнено, че разходите са направени от тях и за тяхна сметка и полза.
Адв. Костов: Няма как при влязло в законна сила съдебно решение да се коментира, че няма сила на присъдено нещо.
Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
А д в . Стоянова-Йовчева: Няма да сочим доказателства, също представяме списък на разноските. Не правя възражение за прекомерност.
Адв. Костов: Също не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните списъци на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Костов: Моля да постановите съдебно решение, с което да потвърдите решението на ВРС, в частта, в която не сме го обжалвали и да го отмените в обжалваната му от нас част, а именно относно подобрението наречено покрив на незаконната постройка. Считам, че е незаконна постройката, т.к. не отговаря на изискванията още при нейното построяване през 1968г., посочил съм го в жалбата. Колегите се опитват да посочат, че тя е 4 търпима, или е законна постройката или е незаконна, дали е търпима това няма никакво значение. Има едно постановление от 1974г., където е казано, че ако постройката е незаконна и собствениците не я желаят то тя не е подобрение. Дори не сме искали оценяване на разноските, които са нужни за нейното премахване. Моите клиенти не искат в своя имот тази дървена барака с покрив за 2 300.00лв., който е обновен.
Моля в този смисъл за съдебно решение, както и за присъждане на разноски.
Не се спирам на иска по чл. 108 от ЗС, защото считам, че там категорично сме установили, че сме собственици на имота на базата на заповедта на кмета на р-н Аспарухово, имаме съдебно решение, което е влязло в законна сила макар и на отрицателен установителен иск, липса на давностно владение за този период.
По отношение на подобренията, решението на ВРС е правилно с изключение на покрива на незаконната постройка.
Адв. Стоянова-Йовчева: Моля да отхвърлите исковете по чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, като недопустими, неоснователни и недоказани, както и да бъдат осъдени ищците да заплатят направените разноски, за които сме представили списък.
Разпечатката съдържа 60 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0373d5a9-d456-49fb-89dc-a6d719ead437