Решение № 21302 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21302 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110130087 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу Р. Л. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1539.12 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.

Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 1263.95 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 245.78 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 23.64 лева за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и 5.75 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.02.2021 г. до 08.12.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 71737/2023 г. на СРС – 28.12.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик на топлоснабдения имот.

С исковата молба са представени: заявление декларация за откриване на партида, нотариален акт за продажба на право на строеж № 74, том I, рег. № 831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833, дело № 72/2007 г. от 14.02.2007 г, писмо от ГИС София, договор между СЕС и ищеца за извършване на услугата „дялово разпределение“, два броя изравнителни сметки, два броя общи фактури и копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. Х. Д.. В същия предявените искове се признават – като се сочи, че в срока за отговор ответницата била заплатила сумата от 1539.12 лева. Освен това след образуване на ч.гр.д. № 71737/2023 г. на СРС ответницата била заплатила и отделно сумата от 1000 лева. В тази връзка се излагат доводи, че ответницата не е станала повод за образуване на делото, доколкото в информационната система на ищеца на интернет сайтовете му част от процесните задължения били отбелязани като платени и за ответницата предвид общата формулировка на исковите претенции било невъзможно да прецени какви суми дължи.

Поради това се иска приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК като в тежест на ответницата да не бъдат възлагани разноски.

Трето лице помагач не е конституирано по делото като няма и такова искане.

В съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г., процесуалният представител на ищеца посочва, че действително дружеството е получило плащане от общо 1539.12 лева. С тази сума били погасени задълженията за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, както и обезщетенията за забава върху тях. Оставала дължима сумата от 95.24 лева – законна лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на плащането – 19.07.2024 г. Поради това се иска постановяване на решение в този смисъл. Претендират се разноски – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.

Ответницата редовно призована, не се явява по делото. Не се явява и процесуалният й представител – адв. Х. Д.. От последната е постъпило писмено становище, с което се иска прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, 2 приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1699 от 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71737/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжницата чрез адв. Д..

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за продажба на право на строеж № 74, том I, рег. № 831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833, дело № 72/2007 г. от 14.02.2007 г. и писмо от ГИС София, се установява, че на 14.02.2007 г. ответницата е придобила собствеността върху процесния имот – апартамент № 0.1 /сутерен/, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул.

Околчица, № 6, бл. 1, вх. Б.

От ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. В тази връзка ответницата не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в имота през процесния период.

От договор между етажната собственост и ищцовото дружество от 03.07.2013 г., се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от ищцовото дружество.

На последно място, страните не спорят, че за процесния имот са начиследните следните суми: сумата от 1263.95 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от 245.78 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 08.12.2023 г., сумата от 23.64 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 5.75 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.02.2021 г. до 08.12.2023 г.

Видно от платежно нареждане от 21.02.2024 г. ответницата е заплатила на ищеца сумата от 1000 лева – като не става ясно досежно какви задължения е заплатена сумата. Налице е и второ платежно нареждане от 19.07.2024 г. – за сумата от 1539.12 лева – с основание за плащането гр.д. № 30087/2024 г. СРС.

По делото е приложено и извлечение от информационната система на дружеството, без посочена дата, в което са отразени като платени фактури за процесния имот от 31.07.2021 г. 31.08.2023 г., които са отбелязани като платени.

В съдебно заседание обаче представителят на ищцовото дружество 3 посочва, че на ищеца се дължи сумата от още 95.24 лева – законна лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.12.2023 г. до датата на плащането – 19.07.2024 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1699 от 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71737/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата чрез процесуален представител – като в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът 4 се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / копие от нотариален акт за продажба на право на строеж № 74, том I, рег. № 831, дело № 70/2007 г. от 14.02.2007 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том I, рег. № 833, дело № 72/2007 г. от 14.02.2007 г., писмо от ГИС София и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че през процесния период ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е била собственик на процесния имот.

В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР. Посочените обстоятелства не се оспорват от ответницата предвид съдържанието на отговора на исковата молба и молбата становище за първото по делото съдебно заседание.