Заповед за изпълнение № 1350 от 29.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 29.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1675 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. Д. В., ЕГН: **********, адрес - **********, да заплати на кредитора "ЕОС МАТРИКС” ЕАД, ЕИК: 208597211, седалище и адрес на управление - **********, сумите:

2385,53 E U R (двe хиляди триста осемдесет и пет евро и 53 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 23.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 40,55 EUR (четиридесет евро и 55 цента), адвокатско възнаграждение в размер на:

75,60 EUR (седемдесет и пет евро и 60 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: за главница над присъдения размер от 2385,53 (двe хиляди триста осемдесет и пет евро и 53 цента) до претендирания размер от 2 429,87 EUR (двe хиляди четиристотин двадесет и девет евро и 87 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 23.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за: 1 344,08 EUR (хиляда триста четиридесет и четири евро и 08 цента), представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 05.02.2024 г., 27,05 EUR (двадесет и седем евро и 05 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 23.06.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за държавна такса за размера над 40,55 евро до претендирания размер от 64,62 EUR (шестдесет и четири евро и 62 цента) и за адвокатско възнаграждение за размера над 75,60 евро до претендирания размер от 120,00 EUR (сто и двадесет евро).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 7053186658 от дата 28.07.2021г.: Основните реквизити, които следва да съдържа договора за кредит са инкорпорирани в условията по същия..

Уточнения относно цедирано вземане: С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.10.2023г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ EАД с ЕИК 203670940 задължението на М. Д. В., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7053186658 от 28.07.2021г., е изкупено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ EАД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025г. между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ EАД с ЕИК 203670940 и „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211 задължението на М. Д. В., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7053186658 от 28.07.2021г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК съдът констатира, че:

1

Според чл.7 от договора размера на главницата се формира от отпусната в заем сума и застрахователните премии по застраховките. В договора е визирано, че стойността на кредита, отпуснат за покупка на застраховка (включване в застрахователна програма), ще бъде платен директно на застрахователния агент, а размерът на премията е разделен на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Съгласно чл.10 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен съгласно нормативните изисквания и допускания като същият възлиза на 48.53 %. При сключването на договора за застраховка, заявителят е действал в качеството си на застрахователен агент. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл. 9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че са застрахователните премии. По своята същност застрахователните премии представляват разход, свързан с кредита, доколкото са уговорени с цел да се обезпечат вземанията на банката по процесния договор за кредит и следва да се включат в ГПР, ако са условие за получаване на кредита. Действително в чл. 19 от договора за кредит и в декларация към него е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условие за сключване на договора. Тази клауза настоящият състав приема, че е поставена от банката с цел да се заобиколят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК без възможност от кредитополучателя действително да влияе на същата и без да има реален избор дали да сключи застраховките или не. В чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест, за да се усвои кредита е необходимо размера на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което 2 допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. С оглед даденото разрешение, съдът приема, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, доколкото с включването на застрахователните премии размерът на така посоченият ГПР би бил в пъти над допустимия по закон, предвид размера на получената заемна сума и крайната сума, която се връща от потребителя по кредита – почти двойна. С оглед изложеното, като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР, е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1 т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д.

№578/2022, III ГО на ВКС. Същевременно настоящият състав намира, че уговорката в чл.

7.1. от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница. Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства. Клаузите от процесния договор, свързани със застраховката оскъпяват сумата, нужна от потребителя, с почти 50 %. Съдът приема, че подобна клауза, трудно би се приела като равноправна (действителна), без наличие на изрично допълнително съгласие от страна на потребителя и/или установяване от страна на финансовата институция на индивидуално договаряне, което да обясни практически интерес от нея. При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него застраховател, без това да се контролира от банката. Вероятно оскъпяването на сделката в тази ситуация би било минимално.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че съдържанието на процесния договор за кредит по отношение на изпълнението на задължението за оповестяване по разбираем начин на ГПР, не покрива изискуемо такова по чл.19, ал. 1-3 от ЗПК. Ето защо и на основание чл.19, ал. 4 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, респективно потребителят не дължи погасяване на стойността на застрахователната премия. В т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по дело С-714/22. е прието, че чл.

10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, но без включената застрахователна премия. Видно е от договора, чистата стойност на главницата е в размер на 5000 лева, т.е. в действителност потребителят е получил тази сума. От тази сума 5000 лева, равна на 2556,46 евро, следва да бъде извадена сумата, която е платена от потребителя по кредита, посочена с уточняващата молба –334,31лв., равна на 170,93 евро, като остава дължима главница 2385,53 евро, до който размер за главница следва да бъде уважено заявлението. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита.

По отношение на разноските:

Държавна такса е присъдена съобразно размера на уважената част от претенцията, както и адвокатското възнаграждение - 63 % уважена част.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

3

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „ЕОС МАТРИКС” ЕАД IBAN: ***, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: UBBSBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.