Решение № 358 от 28.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д.а Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000556 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, подадена чрез адв. Д.

И. от ВАК, срещу решение № 32/28.04.2022г., поправено с решение № 42/30.05.2022г., постановени по т. д. № 114/2021г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Г. К. К. от гр. С., сумата от 50 000лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 120 000лв., за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на внука му Г. Т. К., ЕГН **********, починал в ПТП, причинено на 24.10.2020г. около 16.50ч. по път 1-7 километър 20+740, път С.-Алфатар, от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите със срок на действие 11.10.2020г. до 10.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2021г. до окончателното й изплащане.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат 1 отхвърлени. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна легитимация на ищеца. Конкретно се сочи, че от събраните доказателства не се установява изключителна емоционална връзка в отношенията между ищеца и неговия починал в резултат на ПТП внук Г. Т. К., а обичайни и традиционни за родствената връзка отношения на взаимопомощ и подпомагане при отглеждане на внуците. Според въззивника изключителността на случай и по отношение на негативните последици, интензивността и продължителност на претърпените болки и страдания от ищеца също не е доказана, като този извод може да се базира само на оценка от независим експерт със специални знания в областта на психиатрията. В евентуалност се твърди неправилно определяне размера на присъденото обезщетение, с оплаквания за недостатъчно отчитане на релевантните за това критерии от кръга на установените в съдебната практика. Искането към въззивния съд е за отмяна на решение като неправилно и отхвърляне на иска изцяло, в евентуалност, за намаляване на обезщетението до справедлив размер.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на въззиваемия Г. К. К.– адв. Кр. Л. от АК – гр. С., е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалба на насрещната страна по съображения за доказани конкретни житейски обстоятелства от изключителен характер – пострадалото дете било част от многодетно семейство с три деца, родени с малки разлики в годините, в резултат на които ищецът, заедно със съпругата му - баба на загиналото дете, не само са подпомагали семейство на сина си в отглеждането на детето, но са полагали основните грижи за него, тъй като родителите обективно са били възпрепятствани да се грижат на него. Сочи се, че при оценяване на негативните последици като значителни правилно са отчетени особеностите на загубата на първородния внук, дълго чакан от семейството и роден след процедура „ин витро“ и отгледан преимуществено от бабата и дядото, за да дадат възможност на майката да се грижи за другите две по-малки деца, както 2 и изключително трагичните обстоятелства на пътния инцидент, лишил дядото едновременно от син / водача на увреждащия автомобил, който е загинал в същото ПТП/, и от внук.

В проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат жалбата и отговора.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Силистренският окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Г. К. К. срещу „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД - гр. София , за присъждане на обезщетение тях в размер на сумата 50 000 лв., претендирана като част от дължимо обезщетение, цялото в размер на 120 000лв., за причинени на ищеца неимуществени вреди от смъртта на внука му Г. Т. К., ЕГН **********, починал в ПТП на 24.10.2020г., виновно причинено от водача на л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. номер ТХ 5704 ХМ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП до окончателно погасяване на задължението.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на СОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на деликта – 24.10.2020г., до 22.07.2021г., когато е изтекъл крайният срок по чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ / 2015г./ за произнасяне по застрахователната претенция на ищеца, получена от застрахователя на 22.04.2021г.

Решението е допустимо в обжалваната част - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран - договор за застраховка „ГО на 3 автомобилистите“ за увреждащия лек автомобил е сключен на 10.10.2020г., следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени ищецът е предявил пред застрахователя писмена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение получена от застрахователя на 22.04.2021г., като по образуваната щета № 43072952100093 е отказано изплащане на обезщетение.

Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ , за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ” , сключено с ответното дружество за увреждащия л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ТХ 5704 ХМ; настъпване на застрахователно събитие по вина на водача на застрахованото МПС в срока на действие на договора – ПТП на 24.10.2020г. около 16.50ч. на пътя между С. и Алфатар, при което застрахованият автомобил, управляван от Т. Г.ев К. - бащата на починалото дете, пътувало зад него на задната седалка, е напуснал своята лента за движение, навлязъл е в лента за насрещно движение, където настъпил сблъсък между него и товарен автомобил, при което водачът и детето са получили несъвместими с живота наранявания и са починали на място.

Безспорно е установено също, от представеното по делото удостоверение за родствени връзки изх. № 5015/28.10.2020г., издаден от Община С., е че ищецът Г. К. К. е дядо по бащина линия на починалия при ПТП Г. Т. К. / на 6 г./.

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция е материално – правно легитимиран ли е ищецът да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия внук.

За доказване на фактическите твърдения относно за характера и съдържанието на отношенията между ищеца и починалия му внук, както и за претърпените морални болки и страдания, са разпитани свидетелите К. И.а К. и Н. Д. Д., без родствени връзки с ищеца, както и свидетелката Д. П. К.а – съпруга на ищеца и баба на починалото дете. Показанията на разпитаните от 4 окръжния съд свидетели се ценят в частта, в която се базират на преки и непосредствени впечатления. Обстоятелства, които да са свързани с възможност за заинтересованост на свидетелите К. и Д. от изхода на спора по делото не се установяват. Поради брачната връзка между ищеца и третата свидетелка следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства съдебният състав не намира основание да откаже кредитирането и на тези показания.

От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства се установява следните обстоятелства:

Пострадалото дете Г. е бил първи внук на ищеца и съпругата му /свидетелката Д. К.а/, дълго чакано в семейството на сина му дете, родено след процедура „ин витро“. Впоследствие, с разлика от по около 2 години, в семейството на сина на ищеца са се родили и две други деца / Доротея, р.

2016г. и Стоян, р. 2019г./. Семейство К.и имат още двама внука, родени от дъщеря. Първоначално младото семейство И. и Т. К.и, които сключили брак през 2008г., живеело в дома на родителите на съпруга. След раждането на първото им дете през 2014г. закупили ново жилище в непосредствена близост до дома на родителите на съпруга (от другата страна на улицата), в което се преместили след ремонт, но двете семейства запазили ежедневни контакти помежду си. Близостта на жилища позволила на ищеца и неговата съпруга да помагат на младото семейство, битово, финансово и за отглеждането на децата. Особено след раждането на третото дете, се наложило бабата и дядото полагали ежедневно грижи за по-големите си внуци, за да дадат възможност на майката да се грижи за бебето и поради честите отсъствията на бащата от дома за лечение.

След трагичния инцидент, в който живота си са загубили едновременно синът и първородният внук на ищеца, настъпила видима за околните промяна в неговото психо - емоционалното състояние, той, както и съпругата му, се затворили в себе си, изглеждали състарени, прегърбени, избягвали обичайните за тях преди това социални контакти, постоянно тъгували и не можели да изпитват радост от живота, въпреки че са се отдали 5 на грижите за другите две деца и снаха си.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по спорните факти съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по предмета на спора:

С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.

Особено близка привързаност според съобразителната част на тълкувателното решение може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.