Решение № 298 от 04.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Русе, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-003402/22.11.2023 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие със закона. Не счита, че е извършил нарушение на ЗДвП, както и че бил извършил такова нарушение при превишаване на определена скорост с превозното средство, управлявано от него, и че не се бил съобразил с релефа и съответните атмосферни условия. Липсвали данни за извършено нарушение от описаното в наказателното постановление и съставения АУАН. Ако било налице нарушение, то същото представлявало маловажен случай поради това, че не били установени правилно фактите и данните относими към нарушаване на ЗДвП. Моли за отмяната на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, 1 вместо него се явява упълномощеният защитник адв. С. И. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Водачът не бил превишавал определената скорост, тъй като индивидуалното електрическо превозно средство (тротинетка) развивала максимална скорост само от 25 км/ч. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП била бланкетна и препращаща по своето съдържание, не конкретизирала правило за поведение, не били посочени онези нормативни правила, които всъщност били нарушени, а визираното правило било общо. Така актосъставителят бил допуснал нарушение на чл. 42, ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН. Непълнотата на правната квалификация на нарушението, възпроизведена впоследствие и в НП, била недопустима и сериозно нарушавала правото на защита на жалбоподателя.

Така дадената квалификация от актосъставителя и наказващия орган се явявала неконкретизирана и непълна и ограничавала правото на защита на жалбоподателя, защото не съответствала на фактическото описание на нарушението, което било посочено и реализирането на ПТП, а разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП въобще не съдържала каквито и да е било подробни обстоятелства. Налице било съществено разминаване между фактическото обвинение и неговото юридическо изражение. Налице било едно „случайно събитие“ по смисъла на закона, защото жалбоподателят не бил длъжен и не могъл да предвиди. Той направил всичко възможно за спазване правилата за движение, определени от закона и намиращите се пътни знаци, но въпреки това настъпил даденият фактически резултат. Жалбоподателят Й. бил изгубил контрола над управляваното от него превозно средство вследствие на неравност на пътя на посоченото място, поради липса на велосипедна и тротинетна алея и паднал на пътя, вследствие на което си ударил главата и припаднал. От обаждане на неустановен свидетел по делото бил откаран в ЦСМП към „УМБАЛ КАНЕВ“ АД. В съзнанието на Й. не съществували никакви представи за неравностите по пътя и съответно за необходимостта да се съобразява с него като внимава за движението. От разпита на актосъставителя и свидетелите по акта се установявало, че за да съставят протокола за ПТП и АУАН разговаряли само с единия представител, който бил свидетел по акта, механизмът на ПТП не бил изяснен с всички допустими законови средства. Липсвали данни за поведението на водача, имал ли видимост и т.н. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждането на разноски.

2

Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 22.02.2024 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 19.02.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-003402/22.11.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против А. А. Й. за това, че на 13.10.2023 г., в 13,10 ч, в гр. Русе, на ул. „Майор А. Узунов“, в участъка до магазин „Лидъл“, в качеството си на водач на индивидуално електрическо превозно средство марка „Априлиа“, модел „ЕСР2 ЕВО“, черно на цвят, с номер на рама ***, извършил нарушение на чл.

20, ал. 2 ЗДвП като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с ширината на пътя и неравностите, вследствие на което загубил контрол над управляваното от него пътно превозно средство и паднал на асфалта, като получил леко нараняване и след преглед в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД му била поставена диагноза „контизуия на главата“. Деянието съставлявало ПТП с един леко ранен. Това деяние е квалифицирано под санкционната норма на чл.

179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП.

От разпита на актсъставителя, свидетеля по акта и приложените към делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Н а 13.10.2023 г., около 13,10 ч, жалб. А. Й. управлявал своето индивидуално електрическо превозно средство – тип „електрическа тротинетка“ марка „Априлиа“, модел „ЕСР2 ЕВО“, черно на цвят, с номер на рама *** по улиците на гр. Русе, като към него момент се движил по ул.

„Майор А. Узунов“. Наближавайки магазин „Лидъл“, жалбоподателят преминал през неравност върху платното за движение, вследствие на което загубил равновесие и паднал от управляваното от него превозно средство върху асфалтовата настилка и си ударил главата. Бил откаран от екип на 3

ЦСМП в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, където му била поставена диагноза „контузия на главата“. Лекарският екип сигнализирал на полицейските органи, тъй като жалбоподателят Й. бил пострадал от ПТП, при което в болницата били изпратени служителите К. В. К. и З. Г. В.. Те изслушали разказа на жалбоподателя и преценили, че с така описаните от него действия той е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, защото не е съобразил скоростта си с неравностите на платното движение и му съставили АУАН от серия GA № 1077923, който бил подписан от нарушителя без възражения. Св.

З. В. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали № 848/285, в който описал, че няма причинени материални щети и нарисувал схема на ПТП. Като причина за ПТП било написано, че пострадалият – единственият участник в настъпилото ПТП, при избиране скоростта си на движение не се съобразил с ширината на пътя и неравностите по него, загубил контрол и паднал на земята.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са развитите доводи на защитата, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. Оплакванията в тази насока са във връзка с това, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП била бланкетна и препращаща, като следвало да бъдат посочени други правила за поведение, които да запълнят съдържанието на нормата. Този довод е несподеляем, доколкото чл.

20, ал. 2 ЗДвП съдържа в себе си конкретно правило на поведение, а именно водачът да съобразява скоростта си със съответната пътна обстановка. С 4 каква част на пътната обстановка той е следвало да се съобразява е фактически, а не правен въпрос, за да бъде „запълвана“ нормата с други правила за поведение. Както актосъставителят, така и наказващият орган са изпълнили това свое задължение, като са посочили, че жалбоподателят не е съобразил скоростта си с ширината на пътя и неравностите по него.

Нарушението на жалбоподателя не е за това, че е превишил разрешената скорост, тъй като не е спорно, че се е движил под въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДвП ограничение за пътни превозни средства в населено място, макар и управляваното от него ИЕПС технически да не попада в нито една от изброените категории, но независимо с каква скорост се е движил до момента на твърдяното ПТП, то жалбоподателят е следвало при необходимост да намали, ако с първоначалната скорост е нямало да може да премине безпрепятствено през неравностите и точно в това се изразява смисълът на нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Съдът намира, че така твърдяното за извършено нарушение както в АУАН, така и в НП, се явява недоказано. Налице са само и единствено косвени доказателства, които са слабо информативни, а отчасти и противоречиви. За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, необходимо е нарушителят да е причинил ПТП, като е нарушил правилата за скоростта. Видно от текста на санкционната норма така предвиденото от законодателя административно нарушение е резултатно – следва да е настъпило ПТП.

Съобразно §6, т. 30 от ДР ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Макар свидетелите по делото да не посочват дали има настъпили материални щети, такива, съобразно фактическата обстановка, са били възможни само по управляваното от жалбоподателя ИЕПС и макар и свидетелите да не са заявили в разпита си по делото или да са заявили, че не си спомнят да е имало материални щети, то от протокола за ПТП и направените фотоснимки е видно, че такива няма. Не е спорно по делото, че на жалбоподателя са му били причинени телесни увреждания, още повече че същият се е намирал в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД. Неизяснен остава обаче механизмът на настъпване на ПТП. Актосъставителят е заявил, че са преминали през мястото, където е 5 възникнало ПТП, но конкретно колко шахти и точно във връзка с коя шахта е станало това, не заявява. От своя страна свидетелят по АУАН твърди, че не си спомня да са посещавали местопроизшествието, а са действали само и единствено въз основа на разказаното им от жалбоподателя. Полицейските служители е следвало да установят по собствен почин доказателства в подкрепа на административното обвинение, доколкото същото не може да почива само и единствено на обясненията на нарушителя в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 116, ал. 2 НПК. По делото са събрани доказателства, от които може да се предположи, че причината за настъпване на ПТП е била конкретна неравност – шахта, но същата не е установена, не са направени и съответните фотоснимки. Не е изяснено и къде точно и в коя лента е осъществено ПТП. Св. З. В. заявява, че не си спомня посоката, в която се е движел жалбоподателят. Св. К. К. пък твърди, че това е било към Техникума по дървообработване в дясна лента по посока на движението. В протокола за ПТП обаче от схемата на ПТП се остава с впечатлението, че посоката е обратна на заявената от св. К., а именно на север към бул. „Придунавски“.