Решение № 661 от 08.04.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 661/8.4.2020г. град Пловдив, ……………..2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на деветнадесети февруари ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО

АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД №105 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, предявена от „П.-2“ ООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 2178 от 26.11.2019 г., постановено по АНД № 5947 по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено като процесното наказателно постановление бъде потвърдено.

В съдебно заседание – жалбоподателят „П.-2“

ООД чрез адв.И.А. поддържа жалбата, както и претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба

– ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Прокурорът по съществото на делото дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и основателна.

На 10.04.2019 г., в 10.10 часа в гр. Пловдив, служители от ТД на НАП-Пловдив извършили проверка на търговски обект - магазин, находящ се в град Пловдив, ул. „***, стопанисван от „П.-2“ ООД.

В хода на проверката било констатирано, че

„П. -2“ ООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията

„служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност. Установена била разлика между фактическата наличност общо в размер на 55,90 лв. и разчетена фискална наличност в размер на 48,80 лв. След като разликата между разчетената касова наличност и фактическата наличност в размер на 7,10 лв. не била отразена във фискалното устройство като

„служебно въведени суми”, се формирал извод за извършено нарушение, което довело до последващо издаване на АУАН и НП, с което

П. -2“ ООД е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Така постановеното оспорено решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав не счита, че поради специфичния публичноправен характер на регулираните в подзаконовия нормативен акт - Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, обществени отношения, изначално и принципно се изключва квалификацията на конкретното деяние като маловажен случай. Казано по друг начин, не може да се приеме, че след като нарушението засяга обществени отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство, имащи за цел регулирането и отчетността на паричния поток в търговските обекти и съответно проследяването на паричния поток в тези търговски обекти, то изначално нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Както бе упоменато и по-горе, по отношение на всяко конкретно административно нарушение преценката за степента на обществената му опасност следва да се извършва с оглед конкретните фактически обстоятелства, свързани с извършването му и само съвкупната преценка и правилният и обективен анализ на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, биха могли да обосноват и законосъобразни изводи, досежно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и на неговия извършител.

Съдът намира, че обществена опасност на деянието, осъществяващо формално състава на нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, е явно незначителна, с оглед на обстоятелството, че се касае за минимална по размер сума – 7,10 лева, която е установена като разлика, представляваща начална сума/сума на паричните средства в началото на работния ден/, която не е била отразена във фискалното устройство чрез операцията "служебно въведени суми" и че разликата между отчетената сума по фискално устройство и фактическата наличност не е довела до неотразяване на приходи или други финансови нарушения и от извършеното нарушение не са настъпили вредоносни последици за държавата, както и че нарушението е за първи път. Обоснован и правилен се явява, при това положение, изводът на районния съд, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е "маловажен" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК и че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебната практика е дискусионен въпросът, възможно ли е неизпълнението на задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата, респ. и към общините, при осъществяване на дейносттта им по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, да представлява маловажен случай, респ. да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в практиката се аргументират две становища. Според настоящия съдъбен състав, отговорът на този въпрос би трябвало да е положителен, т.к. от една страна, разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН предвижда отклонение от общия ред за реализация на отговорността на нарушителя по отношение на кръга административно-наказателно отговорни лица, а от друга - всяко неизпълнение на задължение към държавата или общините, което съставлява нарушение и е основание за санкциониране на юридически лица или еднолични търговци, също разкрива различна степен на обществена опасност и това безспорно рефлектира върху процеса на индивидуализация на следващата се за субекта имуществена санкция, особено когато размерът й е относително определен. От това следва, че е напълно възможно, конкретно проявената степен на обществена опасност на нарушението, субект на което е юридическо лице или едноличен търговец, да обуслови както определянето на санкцията в минималния, предвиден в закона размер, така да обуслови и прекомерността дори и на този минимален размер, спрямо спецификата на конкретния случай, от което следва извода, че по отношение и на този кръг административнонаказателно отговорни лица - юридически лица и еднолични търговци, може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид всички изложени по-горе доводи и аргументи и предвид безспорния факт, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, настоящият съдебен състав намира, че е правилен и законосъобразен извода на въззивния съд, че в случая се касае за административно нарушение, което представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което и правилно с обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, е отменил процесното наказателно постановление.

Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „П.-2“ ООД, с изложените в нея оплаквания, за основателна, като намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение Относно искането искането на дружеството - касатор за присъждане на направените разноски, същото следва да бъде оставено без уважение, след като по делото не се представиха доказателства за договорено и своевремнно заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2178 от 26.11.2019 г., постановено по АНД № 5947 по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №

455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и на протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: