Решение № 2469 от 26.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2469 гр. С., 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110204313 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Ц.А.“ ХХХ представлявано от управителя Л.А., чрез адв.Ж., против Наказателно постановление (НП) № 222200367/04.11.2022 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – С. (ДИТ – С.), с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл.

415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ касае неизпълнение на принудителна административна мярка, а неизпълнението на дадено предписание съставлява нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ, поради което и нарушението е квалифицирано неправилно. Освен това се навеждат доводи, че административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, но от Кодекса, който е обнародван през 1986 г. Същевременно Кодексът е претърпял няколко десетки изменения. Същите аргументи се релевират и за дадените предписания, които по същество се считат за незаконосъобразни.

1

На следващо място се поддържа, че във връзка със задължителните предписания, дадени на дружеството – жалбоподател, управителят на „К.П.Т.П.“ ЕООД е предприел незабавни действия по издирване на бившите си работници Р.М.А. и Н.Б.Н., като са направени множество опити за реален контакт с тях - по телефон и чрез различни телефонни приложения, използващи интернет, но обратна реакция не е получена. Отделно от това и поради обстоятелството, че дружеството не е разполагало с актуални банкови сметки и служителите не са съдействали за получаването на евентуално дължимите суми, от дружеството са били изпратени и нарочни покани до бившите служители за предоставяне на банкови сметки, които покани са били върнати с отразяване, че лицата не са ги потърсили.

Излагат се аргументи, че за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, е следвало да бъде доказано освен противоправно деяние, но и нежеланието и/или умишлено бездействие, което в случая не е налице, тъй като е направено всичко възможно за изпълнение на дадените указания на контролния орган, за което обаче не е получено необходимото съдействие от страна на бившите работници. Сочи се, че без наличие на актуална банкова сметка или посещение на бившите работници в седалището/адреса на управление на дружеството, последното не може да изпълни дадените предписания. Освен това, гражданското право изключвало вината на длъжника, след като кредиторът не указва необходимото съдействие от една страна, а от друга – наказателното право изключва от обхвата на съставомерните деяния невиновните такива.

По изложените съображения постановление да бъде отменено. се моли атакуваното наказателно

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Д. Ж., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в същата съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М.Т., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество, 2 процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2021 г. бил сключен срочен трудов договор № 10/2021 между „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ, в качеството на работодател, и Н.Б.Н., в качеството на работник/служител, по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява в „К.П.Т.П.” ЕООД длъжността „готвач“, код по НКПД 5120 - 2001, с място на работа в гр.С., ул.“Ц.А.“ ХХХХ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400,00 лева.

С допълнително споразумение № 1/29.10.2021 г. и на основание чл. 119 КТ, сключено между „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ, в качеството на работодател, и Н.Б.Н., в качеството на работник/служител, се постигнало писмено съгласие към сключения трудов договор № 10/05.10.2021 г., като бил променен размерът на основното трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева и работно време от 8 часа. Споразумение влязло в сила на 01.11.2021 г.

На 30.03.2022 г. Н.Б.Н. депозирал жалба в ДИТ – С., във връзка с неизплатени трудови възнаграждения от „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ.

В периода от 06.04.2022 г. до 13.05.2022 г. била извършена проверка на „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ от служители на Дирекция "Инспекция по труда"-С., като проверката завършила на 13.05.2022 г. с издаването на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2211110/13.05.2022 г., връчен на същата дата на управителя на дружеството лично и срещу подпис. В т. 15 от горепосочения протокол за извършена проверка било дадено следното предписание – "Работодателят да изплати уговореното и начислено по ведомост за месец март 2022 г. трудово възнаграждение за извършената работа на Н.Б.Н., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ (Обн. ДВ бр.26/1986 г.). Срокът за изпълнение на това предписание бил до 31.05.2022 г.

В определения в предписанието срок до 31.05.2022 г. „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ не изпълнило предписание № 15, като дължимото трудово 3 възнаграждение на Н.Б.Н. за месец март 2022 г. не му било изплатено. Това обстоятелство било констатирано при извършена последваща проверка, приключила на 09.08.2022 г. с издаване на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2219972/09.08.2022 г., който бил връчен на 09.08.2022 г. на управителя на дружеството лично и срещу подпис.

За констатираното нарушение свидетелят В. Р. П., на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – С., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 222200367/09.08.2022 г. на „К.П.Т.П.” ЕООД, ЕИК ХХХХ, в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на 09.08.2022 г.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № № 22-2200367/04.11.2022 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – С. (ДИТ – С.), с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля В. Р. П., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол № ПР2211110/13.05.2022 г. за извършена проверка от ДИТ - С., протокол № ПР2219972/09.08.2022 г. за извършена проверка от ДИТ - С., известия за доставяне на Български пощи ЕАД, придружителен лист към АНП по АУАН № 22-2200367/09.08.2022 г., Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР – 1526/03.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР – 511/07.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна характеристика, писмено възражение, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, трудов договор № 10/05.10.2021 г. и длъжностна характеристика към него, допълнително споразумение № 1/29.10.2021 г., справка НАП, служебна бележка № 10/05.10.2021 г., график за месец март 2022 г. и платежна ведомост за месец 4 март 2022 г., писма, покани и доказателства за връчването им, сигнали от Н.Б.Н. до ДИТ – С., идентификационна карта.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Р. П., тъй като същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.

От показанията му и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от пощенски куриер, с отметнати в тях причини за невръчване на санкционния акт - "получателят непознат на посочения адрес". Така отбелязаната лаконична констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в настоящото производство дружеството – въззивник е призовано и редовно е получило съдебните книжа именно на известния и на наказващия орган адрес по седалище и управление на дружеството, находящ се в гр.С., ул.“Ц.А.“ ХХХХ. В материалите по делото никъде не се открива сведение 5 жалбоподателят да е търсен и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение.

Визираните обстоятелства и наличието единствено на отбелязване в ангажираните по делото обратни разписки, че "получателят е непознат на посочения адрес", както и предвид липсата на други удостоверени в разписките юридически факти – например не е посочено налице ли е липса на фирмени знаци на адреса на седалището на дружеството, офис, служители и др. отличителни белези, даващи възможност на административнонаказващият орган да приложи санкционните последици на фикцията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, навеждат на извод, че АНО прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, респективно е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

Съдът приема, че връчването на НП е императивен процесуален институт и същият не може да бъде тълкуван в полза на административнонаказващия орган, при липса на обезпечена доказателствена съвкупност, същият да е положил усилия за връчване на НП и след спазване на посочените от съда изисквания. С факта на връчването на НП и изпълнението на това задължение от АНО, произтича и законовото право на санкционирания да обжалва същото по съдебен ред в законоустановения срок.