Определение № 2749 от 28.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно частно наказателно дело № 20251100605503 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК, вр. чл. 250, ал. 5 НПК.

С разпореждане с рег. № 6712 от 26.05.2025 г., постановено по НЧХД № 5568/2025 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, на основание чл. 250, ал. 1, т.

2 НПК е прекратено наказателното производство по делото, като е прието, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

Срещу процесното разпореждане на първоинстанционния съд е подадена частна жалба от тъжителя, в която е посочено, че същото е неправилно.

Изложено е, че изразът представлява позорящо обстоятелство, доколкото характеризира тъжителят като лице, което подава безпричинно сигнали.

Изложено е, че обвиняемият е пропуснал да посочи защо отказва да дава показания пред 08 РУ-СДВР, като е акцентирал на обстоятелството, че води множество дела срещу служители на 08 РУ-СДВР, които поставят в невъзможност служителите да разглеждат негови сигнали и да му снемат показания. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното разпореждане като незаконосъобразно.

Съдът счита, че подадената частна жалба е допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на проверка съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 5 НПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка:

Настоящото производство е образувано по повод на подадена тъжба от Т.

Д. П. срещу И.П., главен инспектор от 08 РУ-СДВР, в която са изложени 1 твърдения, че в докладна записка от 13.06.2024 г., адресирана до началника на 08 РУ-СДВР, е разгласил невярно позорно обстоятелство за него с употребата на думите „Практиката показва, че след като Т. П. подаде сигнал до МВР и остане неудовлетворен от резултата му, започва да подава сигнали срещу служителите на МВР, извършили проверката и техните ръководители“. От първостепенния съд е поискано да осъди лицето, срещу което е насочена тъжбата, за извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

С разпореждане № 6712/26.05.2025 г. по НЧХД № 5568/2025 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав съдията-докладчик от първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство, доколкото описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. В мотивите към разпореждането е посочено, че инкриминираното изречение не съдържа думи с позорен характер, доколкото употребените изразни средства не засягат самооценката, честта и достойнството на тъжителя. Изложено е, че посоченото твърдение не приписва и конкретно престъпление по отношение на тъжителя, а е единствено констатация на полицейския орган относно подаваните сигнали от страна на тъжителя. С оглед на гореизложеното, първостепенният съд е приел, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление от частен характер, поради което и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е прекратил наказателното производство по делото.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първостепенния съд, с които е прекратил наказателното производство по делото, за правилни и обосновани.

На първо място следва да се посочи, че с тъжбата недвусмислено е описано изпълнителното деяние на твърдяното престъпление, а именно дата, място и начин на разпространение на инкриминирания израз, поради което не е било необходимо даване на допълнителни указания от страна на първостепенния съд във връзка с изясняване на частното обвинение.

От описаното в тъжбата е видно, че частният тъжител Т. Д. П. е повдигнал обвинение срещу И.П. за това, че на 13.06.2024 г. последният в качеството си на главен инспектор от 08 РУ-СДВР в докладна записка, адресирана до началника на 08 РУ-СДВР, е заявил следното по отношение на Т. П.:

„Практиката показва, че след като Т. П. подаде сигнал до МВР и остане неудовлетворен от резултата му, започва да подава сигнали срещу служителите на МВР, извършили проверката и техните ръководители“. Следва да се посочи, че с тъжбата е инкриминирано само посоченото изречение, но не и обсъжданото от първостепенния съд и тъжителя в частната жалба твърдение, че от тъжителя не били снети сведения, защото категорично отказвал да се яви пред 08 РУ-СДВР. С оглед на така детерминираните от частния тъжител фактически рамки на частното обвинение, въззивният съд следва да се произнесе единствено относно съставомерността на разпространеното изречение „Практиката показва, че след като Т. П. подаде 2 сигнал до МВР и остане неудовлетворен от резултата му, започва да подава сигнали срещу служителите на МВР, извършили проверката и техните ръководители“.

На първо място, въззивният съд приема, че така описаното в тъжбата деяние е несъставомерно по чл. 147, ал. 1 НК. Съставът на престъплението клевета съдържа две форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Константната съдебна практика приема, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, а при приписването на престъпление деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано (Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н.д. № 3142/2011 г. на ВКС, II н.о.). Тоест, за да е налице съставомерност на твърдяното деяние по текста на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо не само разпространеното обстоятелство да е неистинско, но и да е обективно позорно – укоримо и недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото (Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н.д. № 596/2015 г. на ВКС, III н.о.). В конкретния случай не може да се приеме, че подаването на сигнали от тъжителя срещу служителите на МВР и техните началници, когато остане неудовлетворен от извършената проверка, представлява позорящо обстоятелство. Правото на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи е гарантирано от чл. 45 на Конституцията на Република България, като по никакъв начин не може да се приеме, че упражняването на същото от страна на тъжителя представлява недостойно и обществено неприемливо поведение от гледна точка на общоприетите в обществото морални разбирания. От съдържанието на инкриминирания израз е видно, че не се излагат и каквито и да е твърдения за злоупотреба с право от страна на тъжителя във връзка с подаваните сигнали срещу служителите на 08 РУ-СДВР, нито че същите са очевидно неоснователни. Изложените от тъжителя съображения в тази насока в частната жалба, че всъщност с инкриминирания израз се внушава, че подава безпричинно сигнали срещу служители на СДВР, почива на негова субективна интерпретация на инкриминирания израз, некореспондираща с обективно разпространеното твърдение.

По изложените съображения, дори и да се докаже, че инкриминираното твърдение е неистинско, то същото се явява обективно несъставомерно по текста на чл. 147, ал. 1 НК, доколкото не представлява позорящо за тъжителя обстоятелство, нито му приписва извършване на конкретно престъпление. От друга страна следва да се посочи, че самият тъжител на стр. 2 от частната тъжба признава и излага факти, че действително има „десетки висящи съдебни дела и сигнали срещу всички началници на 8 МВР“, което обуславя и извод за липсата на съставомерния признак неистинност на разпространеното 3 обстоятелство. С оглед на това са правилни и крайните изводи на първостепенния съд, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Предвид липсата на осъществяване на основния състав на престъплението е безпредметно да се обсъжда наличието на твърдения квалифициращ признак по чл. 148 НК.

От друга страна, въззивният съд счита, че описаното в тъжбата деяние не разкрива и признаците на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, доколкото инкриминираните изрази нямат унизителен характер и не са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на засегнатото лице, тъй като не са неприлични, вулгарни или цинични.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че атакуваното разпореждане се явява законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 5 НПК, Софийски градски съд, НО, VIII-ми въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег. № 6712 от 26.05.2025 г., постановено по НЧХД № 5568/2025 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4