Решение № 18468 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18468 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110111272 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Е. К. Х. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. *********************, чрез адв. С. С. срещу „ИАМ“ АД ЕИК ****************, седалище и с адрес на управление: г********************, „**********”, ************** и срещу „ФБ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: **************** „**********”, **************с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ************* г., сключен между ищцата Е. К. Х. и „ИАМ” АД. В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва на 35%.

- да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № *************, сключен между ищцата Е. К. Х. и „ФБ” ЕООД. В условията на евентуалност, се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал.

1 от Договора за предоставяне на поръчителство за дължимост на възнаграждение в размер на 2 118,00 лв.

Твърди се, че на ********** г. между Е. К. Х. с ЕГН **********, в качеството й на „Заемател“ от една страна и „ИАМ“ АД, ЕИК **************** в качеството му на „Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем № **************. По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 3000.00 лв. при условия: лихвен процент – 35.00%,, годишен процент на разходите (ГПР)- 41.71%, Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10%, Брой погасителни вноски – 20, Размер на погасителна вноска /главница и договорна лихва, без такса за поръчител/ – 172,10 лв., Обща сума, дължима по кредита /главница и договорна лихва, без такса поръчител/ – 3 442,00 лв.

Поддържа се, че на същата дата ищцата подписала и допълнителен договор към основния ДПЗ, а именно – „Договор за предоставяне на поръчителство” с „ФБ” ЕООД, което е дъщерно дружество на ответника „ИАМ” АД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, в нейна тежесt е възложено заплащане на допълнителна сума към тази по основния ДПЗ, възлизаща на допълнителни 2 118,00 лв.

Излагат се доводи, че договорът за кредит е недействителен поради нарушения на чл.

11 ЗПК , в т. ч. и неточно посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е 1 нищожен като противоречащ на добрите нрави.

Претендират се разноски.

Представени са писмени доказателства.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество - ,,ФБ” ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, като се поддържа, че вземанията по процесните договори са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „*****************” ООД, ЕИК: ************. По същество се поддържа, че сключеният договор е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Излагат се доводи, че не е налице оскъпяване на договора за кредит и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Препис от исковата молба е връчен и на второто ответното дружество –„ИАМ“ Ад. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, като се поддържа, че вземанията по процесните договори са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „*****************” ООД,

ЕИК: ************. Оспорват се е исковете като неоснователни. Твърди се, че процесният договор е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя. Сочи се, че годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит. Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „ФБ“ ЕООД се определя като неоснователно. Като неоснователно се определя и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Правната квалификация на предявените искове се намира в разпоредбите на чл.124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК.

По допустимостта:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. В процесния случай ищецът не твърди да е уведомяван за извършена цесия в полза на „*****************” ООД. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение 2 на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците също не представят доказателства нито за наличие на цесия, нито за уведомяване на длъжника преди производството. Ето защо съдът намира, че с исковата молба ищецът е насочил претенцията към известните му кредитори, породи което исковете се явяват допустими.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

По делото е представено копие на договор за паричен заем № ************* г., сключен между „ИАМ“ АД – заемодател, и Е. К. Х. – заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 3000 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 40 седмии; брой вноски – 20; размер на двуседмичната погасителна вноска – 172.10 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски от 19.04.2022 г. до 10.01.2023 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 35 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора– 0,10 %; обща сума дължима от заемателя – 3442 лв.; годишен процент на разходите по заема – 41.71 %.

Не е спорно по делото усвояването на главницата в размер на 3000 лева. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че с подписването му страните се съгласяват, че заемодателят е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициерзаемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от заемодателя- дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за поръчителство от същата дата - № ************* г. с „ФБ“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят/ Е. К. Х. / отправя искане към „ФБ“ ЕООД да поръчителства за задълженията на потребителя към „ИАМ” АД по Договор за паричен заем № **************. В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер 2118 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 105.90 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ИАМ” АД.

Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на 3 други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.

Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и първите две опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство по третата опция, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „ФБ“ ЕООД. Това вземане и затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.