Решение № 283 от 15.04.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Горна Оряховица, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20234120102116 по описа за 2023 година

Производството е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

497, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Г. Г. Й., чрез процесуалния си представител си адв. Д. Д. от АК – В. Търново претендира от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп” ЕАД гр.

София сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за нанесените й увреждания на здравето подробно описани в исковата й молба, както и лихва за забава върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя – 29.05.2023 г. до окончателното плащане. Уврежданията настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие реализирало се на 29.04.2023г., около 11:40 ч. в гр. Г.О., ул. ***, където л. а. „Мицубиши“ с рег.

№ ***, управляван от Д. С. А., поради управление с несъобразена или превишена скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение, в която ударила л. а. „Форд Фокус“ с рег. № ***, в който на предната пасажерска седалка се седяла ищцата. При ПТП-то на ищцата били причинени телесни увреждания. Твърди, че е търпяла болки и страдания за един продължителен период от време. Наложило се да ползва отпуск по болест за период от 14 дни считано от 02.05.2023 г. до 15.05.2023 г. Изпитвала страх за живота си, получавала паник атаки и др. Сочи, че е предявила по реда на чл. 380 от КЗ 1 застрахователна претенция пред ответното дружество, което отказало да изплати обезщетение. Иска от съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и законна лихва върху главницата от 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп”ЕАД гр. София оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, представения към ИМ двустранен констативен протокол за ПТП по отношение на съдържание на авторството му. Счита, че в конкретния случай и при наличие на пострадали лица е следвало да се уведомят органите на МВР, което не било сторено. Намира, че от представения протокол не може да се установи, къде е станало ПТП-то, при какви обстоятелства, механизмът на ПТП-то, поради което по безспорен начин не може да се установи настъпването на уврежданията. Оспорва се и виновното и противоправно поведение на водача Д. А.. Оспорва също и вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП-то, както и причинно следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, т.к. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, защото е била без поставен обезопасителен колан, поради което е допринесла за настъпване на вредите. Намира претендираното обезщетение за прекомерно завишено.

Оспорва иска за законна лихва. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск.

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е 2 повелителна и за спазването съдът следи служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В случая от представените по делото писмени доказателства – застрахователна претенция (стр.16) с вх. № 1377/29.05.2023 г. по описа на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп”ЕАД гр. София , се установява, че между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за неимуществени вреди от настъпило на 29.04.2023 г. ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди по собствения лек автомобил, в резултат от увреждането.

С определение от 23.02.2024 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият е увеличен от 10 000 лв. на 15 000 лв.

От представения двустранен констативен протокол за ПТП, към Приложение № 3, към чл. 5, ал. 1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, се установява, че на 29.04.2023 г., около 11: 40 ч. в местност „Бабенец“ гр. Г. О. е настъпило ПТП с материални щети между л.а. марка „Мицубиши“ с рег.

№ ***, управлявано то Д. С. А. и л. а. марка „Форд“, с рег. № ***, управляван от Д.А.Р.. Като причина за ПТП е посочено „навлизане в лента за насрещно движение“. Протоколът е подписан от водачите на горепосочените автомобили.

От представено писмо изх. № 551-06.06.2023 г. изготвено от служител на ответника се установява, че е отказано изплащане на застрахвателно обезщетение, т.к. ищецът не е представил съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.

3

1 от

НАРЕДБА

№

Iз-41 от

12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд подробна план схема на ПТП и констативен протокол за ПТП съставен от органи на „Пътна полиция“ – МВР.

От показанията на свидетеля Д. Р.-допуснат до разпит за доказване на неимуществените вреди причинени на ищцата, които съдът прецени с оглед заинтересоваността му от изхода от делото се установява, че ищцата, както след ПТП-то, така и до настоящия момент не се е възстановила от причинените й травми. Оплаквала се от болки във врата. След ПТП-то била неадекватна. Час, два след ПТП-то започнал да я боли корема, кръста, врата от удара с колана. За да успокои болките пиела обезболяващи. Болките при ищцата продължили около два месеца, но част от тях продължавали и сега.

След ПТП-то получила проблеми с вестибуларния апарат, каквито до преди това не била имала, които се проявявали в залитане. След ПТП-то не можела да върши домакинската си работа. Посещавала психиатър. След ПТП-то усещал промяна в поведението на съжителката си. Била и правена пункция на коляното. След ПТП-то съставили протокол. Дошли служители на КАТ, но те не съставили протокол. Останалата част от показанията на свидетеля, съдът намира, че са недопустими, т.к. свидетелят присъства в съдебна зала при описване на механизма на ПТП-то от вещото лице.

От показанията на свидетеля Д. А. се установява, че през 2023 г. претърпяла ПТП. Било почивен ден и тръгнала с автомобила си от с. П. към гр. Г. О. по пътя през м. „Бабенец“. Друго не си спомняла. Част от двустранния протокол за ПТП бил съставен от сина й.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства вещото лице по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение относно механизма на ПТП, а именно: на 29.04.2023 г., около 11:40 часа, в гр. Г. О. по ул. *** се е движил в източната лента за движение, посока север, към с. П., л. а. „Форд“ с рег. № ***, управляван от свидетеля Д. Р.. На предната седалка в автомобила, до него се е намирала ищцата Г. Г. Й.. В същото време, в противоположна посока към гр. Г. О. се е движил л. а. марка „Мицубиши“, с рег. № ***, управляван от свидетелката Д. А., като автомобилът й бил разположен на 4 западната лента. Навлизайки в левия завой по посока на движение на лекия автомобил „Мицубиши“ водачът му променил траекторията си на движение и се насочил към лентата за насрещно движение, където в този момент се е намирал л.а. марка „Форд“. Траекториите на автомобилите се пресекли.

Последвал удар между тях. Същият се е реализирал в лентата за движение на лек автомобил „Форд“. Ударът за л. а. „Мицубиши“ бил челен и страничен, кос като в съприкосновение са влезли предната му лява част в областта на ляв фар и калник, а за л. а. „Форд“ ударът бил в лява, странична част в областта на левите врати. Вследствие на удара са нанесени материални щети по двата автомобила и телесни увреждания на ищцата.

Съдът намира заключението на вещото лице за правилно и обосновано.

Действително същото е оспорено от ответника, но вещото лице е работило въз основа на данните и доказателствата, които се намират по делото. Дало е заключението си съобразно установеното, като описаният механизъм напълно съответства на констатациите и вписванията в констативния протокол за ПТП с материални щети. На следващо място описания механизъм съвпада и с телесните увреждания получени от ищцата. Телесните й увреждания впоследствие са намерили обективно отражение в издадените й в следващите дни медицински документи – амбулаторни листи, медицинско удостоверение за пред съда, показанията на свидетеля Д. Р.. Тези макар и косвени доказателства за механизма на ПТП-то впоследствие са анализирани от вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза. От всички събрани по делото доказателства, допълващи се взаимно, може да се заключи, че описаният механизъм на ПТП е такъв, какъвто е посочен от вещото лице в САТЕ. Ответникът не посочи и представи доказателства механизмът на ПТП да е различен от установения. Оспорването на механизма, които прави чрез възражения процесуалния представител на ответника, че ищецът не е представил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съдът намира за неоснователни. Страните са сигнализирали органите на МВР-ПП. Видно от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели е, че на място е пристигнал патрул на КАТ, но полицейските служители не са съставили такъв протокол. В този смисъл не може във вреда на ищеца да е бездействието на компетентните органи за съставяне на съответните удостоверителни документи-протокол за ПТП с пострадали лица, като се оспорва механизмът на ПТП. След като служителите на МВР не са свършили по закон 5 задълженията си, единственият документ въз основа на който може да се определи механизмът на ПТП е съставеният от страните двустранен констативен протокол за ПТП. Въз основа на този документ вещото лице е изготвило експертизата си, поради което съдът я намира за правилна и обоснована.

Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ е, че ищцата е получила описание в исковата молба травматични увреждания, като свързаните с тях болки и страдания са били със значителен интензитет през първите 10 дни, като постепенно са затихнали, а периода за възстановяване бил около 25 дни. За дясната подбедрица болките са продължили около 30 дни, като оздравителният период бил около 2 месеца. Вещото лице посочва, че съгласно представените амбулаторни листи и описаните в него травми по гръден кош и предна коремна стена, може да се заключи, че към момента на ПТП-то ищцата е била с поставен предпазен колан.

При този механизъм на произшествие, съдът намира, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л. а. „Мицубиши“, управляван от Д. А.. Същата е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП . Била е длъжна при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, което не е сторила. В следствие на неправилно подбраната скорост А. е нарушила разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение и е било забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03703426-9e1b-40c5-980e-9e49e0a3d85f