Определение № 2 от 02.01.2025, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Добрич, 02.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева като разгледа докладваното от Мариана Момчева Частно наказателно дело № 20243230200956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 213 ал. 4 и сл. от НПК .

Образувано е по жалба от Т. И. В. ЕГН ********** срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Добрич от 19.07.2023 г., по пр. преписка № 1698/23г., с което е отказано да се образува досъдебно производство.

Актът на Районна прокуратура - Добрич е потвърден с Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура от 24.07.2024г.

Жалбата е подадена в срок.

В жалбата се посочва, че постановлението, с което е отказано да се образува досъдебно производство е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Прави се искане да се отмени постановлението.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт на прокурора от Районна прокуратура, потвърден с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

Преписката е била образувана по подадена в РП - Добрич жалба от Т. И.

В. от гр. Д. относно поведението на няколко лица от с. М. С., обл.Д. по отношение на нейн наследствен имот в населеното място и спрямо нея.

В жалбата си Т. В. сочи, че притежава по наследство недвижим имот в с.

1

М. С., обл.Д. - дворно място и стара керпичена къща, които от няколко години не били обитаеми, но тя често ходела да наглежда. При посещенията си на имота в различни периоди от време установявала различни липси и повреди по него - две печки на твърдо гориво, пружина на канапето, оградната мрежа, бетонни колове, проводници от ел.инсталация, бюфет, канапета, бъчви, врати, мивки, столове, шкафове, стълба, отсечени овошки и дървета. Цялата покъщнина липсвала. От хора в селото разбрала, че извършители на тези действия били съседът й С. С. и още две лица от селото - Е. С. и П. Г.. Не сигнализирала веднага в полицията, тъй като С. С. я помолил за това, като обещал, че ще възстанови имота. По-късно, при едно от посещенията си установила дупка на задната стена на къщата, за което подала сигнал в полицията. В имота й били внесени канапе, бюфет и друга покъщнина, която обаче не била нейна. Посочила още, че С. С. изхвърлял боклука си в нейния двор и го палел, като дори веднъж предизвикал пожар, за който друг съсед на имота й - Н. И. сигнализирала и бил загасен. В. предполагала, че тези действия били извършвани от лицата с цел да я принудят да продаде имота, тъй като имала такива предложения, но тя не желаела да се разделя с имота.

Освен това обещаното от лицата да възстановят имота й не било осъществено, поради което отново се обръщала за съдействие, като депозирала жалбата, по повод на която била образувана настоящата преписка.

Били снети сведения на Т. В., брат й - К. Т., посочените от нея лица С.

С., П. Г., Е. С., Н. И., приложени били справки от ВИК Добрич ЕООД, ЦПЗ Др Петър Станчев Добрич ЕООД, справки от 01 РУ на МВР-Добрич относно заведени преписки по сигнали на В..

В снетите сведения В. уточнила, че имотът бил необитаем от 2017г. и оттогава започнали набезите по него. През 2017г. установила липсата покъщнина и разговаряла със С. С., който обещал да ги възстанови. Не направил това обаче, а впоследствие започнал да отрича да има касателство с извършеното. В. добавила, че през 2018г. забелязала, че стената на къщата откъм двора била съборена, а в къщата били внесени мебели, които не били нейни. Посочила още, че през 2019г. получила заплаха - докато стояла в апартамента на сина си в гр. Д., на вратата позвънило дете около 9-10 годишно от ромски произход, което й предало съобщение, „че щели да я убиват". След като го разпитала от кого идва това съобщение, детето посочило, че така му казали двама мъже с полицейски униформи, които го видели на улицата. В.

2 посочила, че завела детето в сградата на 01 РУ на МВР - Добрич, където разговаряла с полицейски служители и съобщила за случилото се. Считала, че отправените заплахи били с цел да я принудят да продаде наследствения си имот, но тя не се поддала.

При извършена справка в деловодната система на РП - Добрич е установено, че по идентичен сигнал от Т. В. относно извършените действия в имота й преди години - отнемане на вещи, повреждане на постройка, са били образувани пр.пр.№ 1225/2021 год. по описа на РП-Добрич и пр.пр.№ 2041/2022 год. по описа на РП-Добрич, по които били постановени откази за образуване на досъдебно производство. Постановеният акт по пр.пр.№ 1225/2021 год. по описа на РП-Добрич бил обжалван пред ОП-Добрич и потвърден с Постановление от 30.08.2021 год. /пр.пр.№ 430/2021 год. по описа на ОП-Добрич/.

В снети сведения С. С., П. Г. и Н. И. посочили, че наследствения имот на Т. В. от дълги години /около 15/ не се обитавал, постройката в него се рушала, а дворът бил обрасъл с растителност. С. С. посочил, че при инцидентно почистване на двора от бурени от страна на Т. В. преди около 5 години, се разраснал пожар, който бил загасен след сигнал на Н. И.. По това време той бил в гр.Д., като в последствие бил информиран за пожара от други хора. В сведенията си И. също потвърдила, че преди няколко години в имота на В. се разразил пожар от запалени бурени, за което тя сигнализирала на компетентните органи и пожарът бил загасен. С. С. заявил, че никога не бил отправял предложение към В. или нейни роднини за закупуване на имота, единствено преди време й бил предложил да изчисти двора и да го засее с царевица.

В снети сведения К. Т. - брат на Т. В., посочил, че като собственик на идеална част от имота в с.М. С., никой не му е предлагал да закупи имота, нито го е заплашвал. Заявил, че според него твърденията на сестра му, че била заплашвана, били плод на въображението й. Посочил, че още преди 20 години постройката била почти съборена, покривът течал, бил пропаднал, циглите също били изпадали и имало дупка в едната стена.

В сведенията си Е. С. посочил, че преди около 15 години бил разговарял с майката на Т. В. да извърши ремонт на покрива, на падналата стена и пода. В преговорите се намесила и Т. В., с която С. не желаел да има никакви 3 отношения, тъй като знаел от хора в селото, че била некоректна, поради което не стигнали до договорка. В последствие В. заявила, че той бил отнел цигли и някакъв шкаф от къщата.

От приложената справка от ВиК Добрич ЕООД се установява, че от 2003г. имотът бил необитаем /тогава била последната отразена консумация на вода/.

В предоставена от 01 РУ на МВР-Добрич информация е видно, че от 2014г. до настоящия момент е била регистрирана една жалба от Т. В. през 2016г. за отнето без нейно съгласие яке с пари, документи и мобилен телефон, като по случая било водено ДП.

Обосновано наблюдаващият прокурор е преценил, че не са налице достатъчно данни по смисъла на чл.211 НПК, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление от общ характер, поради което и не следва да се образува досъдебно производство и преписката следва да бъде прекратена.

Тези изводи, прокурорът е обосновал, с произнасяне преди време, като е изложил съображения, че по същество с жалбата си В. желае да се разгледа отново случая с твърдените от нея посегателства, извършвани в имота й преди години. Тъй като същият случай е бил вече предмет на разглеждане в пр.пр.№ 1225/2021 год. и пр.пр.№ 2041/2022 год. по описа на РП-Добрич, по които са налице произнасяния на прокурор при РП-Добрич /а по пр.пр.№ 1225/2021 год. и от ОП-Добрич/, и с оглед обстоятелството, че с настоящата жалба не се излагат нови обстоятелства по него, различни от разглежданите в посочените преписки, не се налага повторното му разглеждане. Указал е на жалбоподателя възможността за ревизия по пътя на инстанционния контрол на постановените актове, в случай на несъгласие с тях, което право е било упражнено по отношение на постановлението за отказ за образуване н а досъдебно производство по пр.пр.№ 1225/2021 год. по описа на РП-Добрич.

Законосъобразно представителят на държавното обвинение е приел по отношение наведените от жалбоподателката твърдения за отправени закани спрямо нея, че същите не са били потвърдени в хода на проверката. Твърдения за конкретно отправена закана се съдържат единствено в снетите сведения в хода на извършената проверка, в които е описано, че закана е отправена през 2019г. от дете на 9-10 години от ромски произход, предаващо съобщение от 4 мъже в полицейски униформи. Не са били посочени други конкретни закани, не се съдържат такива и в депозираната жалба, където общо е било посочено, че описаните действия по отношение на имота й В. считала, че имали за цел да я принудят да продаде имота. Въпреки че В. сочи, че за посочената закана била сигнализирала в 01 РУ на МВР-Добрич, от представената информация е видно, че подобен сигнал не е бил регистриран. Не се споменава за подобен случай и в сведенията, давани от В. по повод образуваните преписки във връзка с твърдените от нея посегателства върху имота й. /по пр.пр. 1225/2021 год. и по пр.пр.№ 2041/2022 год. по описа на РП-Добрич/. Освен това К. Т. брат на В., посочил, че считал твърденията на сестра си за отправени закани към нея за плод на нейното въображение.

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213 ал. 4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено от прокурор от по горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243 ал. 5 от НПК . В конкретния случай, съдът счита, че решаващият извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен и обоснован, като същият е направен при достатъчно изяснена фактическа обстановка при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на взаимната връзка между отделните данни. За да са налице достатъчно данни /а не доказателства/ прокурорът следва да е събрал предварителния фактически материал, който да има прогностична доказателствена стойност. Ако се образува ДП, тези данни ще преминат през механизма на процесуалното доказване. Предположението за извършено престъпление има само определена степен на вероятност и затова основанието за образуване на ДП няма да е доказано заключение, при все още липсваща съвкупност от доказателства и доказателствени средства. Това именно е и задачата на прокурора - да направи тази предварителна преценка за наличието на достатъчно данни. Като е обсъдил събраното до момента, е счел че не е необходимо да се събират повече данни за твърдяното престъпление. Затова и оплакването в жалбата, че не е извършена цялостна и задълбочена проверка, е неоснователно.

5

По изложените съображения съдът счита, че прокурорът е извършил правилна преценка на данните по преписката. Изяснени са обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното решаване на преписката и крайния извод дали да се образува ДП или да се откаже поради липса на достатъчно данни. Поради това и обжалваното Постановление на Районна прокуратура - Добрич, потвърдено от прокурор от Окръжна прокуратура Добрич е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди и на основание чл. 213 ал. 5 от НПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Добрич от 19.07.2023г., потвърдено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич, с което е отказано образуване на досъдебно производство по пр. преписка № 1698/23г. по описа на РП Добрич.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6