Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5729 от 08.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4166/2026
Вид
Решение № 5729
Подписан
08.09.2026
Състав
Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5729 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 2536 от 11.02.2026г., постановено по гр.д. № 57966/2024г. по описа на СРС, 178-ми състав, ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на И.

И. В. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4933,96 евро /9650 лева/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.03.2023 г., причинено от противоправното поведение на водач Д.

И. Д. на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Румстър“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 352,31 евро /689,07 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху погасената в хода на производството главница от 10 000 лева, изчислена за периода от подаване на исковата молба в съда - 22.08.2024 г. до датата на плащането - 19.02.2025 г. като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 4933,96 евро /9650 лева/ до пълния предявен размер от 10 852,93 евро /21 226,50 лева/.

Със същото решение ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на И. И. В.

1 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2556,46 евро /5 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.03.2023 г., причинено от противоправното поведение на водач Д. И. Д. на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Румстър“, с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, ведно със законна лихва от датата на поканата - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2 556,46 евро /5 000 лева/ до пълния предявен размер от 12 782,29 евро /25 000 лева/. С решението ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на И. И. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850,01 евро /3618,30 лева/ за разноски по делото, а И. И. В. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата от 214,78 евро /420,01 лв./ за разноски по делото.

Срещу така постановеното решение само в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 2556,46 евро /5000 лева/ е подадена в срок въззивна жалба от ответника ЗД „Евроинс“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не бил доказал твърдените от него неимуществени вреди, като единствените доказателства в тази връзка били показанията на двама свидетели – приятели на ищеца. Медицински документи не били представени нито с извънсъдебната претенция, нито в първоинстанционното производство, не била поискана дори съдебнопсихологична експертиза, която да установи претърпените увреждания.

Разпитаните свидетели не били от най-близкия кръг на ищеца и нямали непосредствени впечатления върху поведението му след инцидента. Дори да били кредитирани, от показанията не могло да се направи категоричен извод, че промяната в поведението му била вследствие на процесното ПТП. На следващо място счита за непправилна преценката на съда относно справедливия размера на обезщетението като счита, че такъв размер е сумата от 511,29 евро /1000 лева/. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение до 511,29 евро /1000 лева/.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът И. И. В. е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност.

2

Въззиваемият сочи, че претърпените от него неимуществени вреди се установявали от представената от него извънсъдебна психологична експертиза, от която било видно, че е преживял високо ниво на стрес и умерен депресивен епизод, както и от събраните свидетелски показания. Счита, че свидетелите не били заинтересовани от изхода от спора, както и че имали преки наблюдения върху поведенческите промени на ищеца. Показанията били логични и последователни и следвало да бъдат кредитирани. Счита, че размерът на присъденото обезщетение от 5000 лева /2556,45 евро/ не бил прекомерен и бил адекватен на обстоявтелствата – челен удар със значителна скорост, за който ищецът нямал вина и претърпените силен шок и уплах у ищеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно неговата правилност по изложените в жалбата съображения, съдът намира следното.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главни следните обстоятелства: сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник; настъпването на пътно-транспортно произшествие по вина на застрахования при ответника водач, настъпването на сочените в исковата молба неимуществени вреди – техният обем и интензитет, както и причинноследствената връзка между вредите и механизма на произшествието и неимуществените вреди; предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция при спазване изискванията на чл 380 КЗ. Вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, 3 както и изплащане на дължимото обезщетение.

По делото няма спор и от приетите в първоинстанционното произодство писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.03.2023г., молба-претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди рег. № 2879/21.03.2024г. и уведомление с изх. № 28791-02.04.2024г. – се установява, към датата на процесното ПТП – 03.03.2023г., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ЗД „Евроинс“ АД и собственика на л.а. „Шкода Румстър“ с рег. № ********, както и че на 21.03.2024г. въззиваемият И. И. В. е подал пред застрахователя уведомление за настъпило ПТП, с което е претендирал плащане на застрахователно обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди. По уведомлението е образувана ликвидационна преписка по щета № 1500123377, като с писмо от 02.04.2024г. въззивникът-ответник е отказал плащане на застрахователно обезщетение поради липса на достатъчно доказателства за претърпяно травматично увреждане.

Също така няма спор и от приетия препис от влязла в сила на 01.10.2024г. присъда № 16/16.09.2024 г., постановена по НОХД 119/2024 г. по описа на РС – Левски, се установява, че Д. И. Д. е признат за виновен в това, че на 03.03.2023 г. на път III-3002 км. 19+450м /път между с. Божурлук и разклон за с. Ореш и с. Деков/ област Плевен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Шкода Румстър“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно по чл. 8, ал. 1; чл. 15, ал. 1; чл. 16, ал., т.1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, в резултат на което допуснал ПТП с насрещно движещото се моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 730Д“ с рег. № ********, собственост на И. И. В. от гр. Свищов, с което причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди по автомобила в размер на 19 650 лв., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „а“, във връзка с чл.

342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 8, ал. 1; ял. 15, ал.1; чл. 16, ал.1, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, във връзка с чл. 58а, ал.4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК, е осъден на глоба в размер на триста лева, и на основание чл. 343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца. На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

4

Спорът в настоящото производство се концентрира върху обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, респективно размера на дължимото обезщетение, определен по реда на чл. 52 ЗЗД. В тази насока съдът намира следното.

От показанията на свидетеля Г. И. се установява, че същият се познава с въззиваемия И. В. от дете, израснали заедно и работили заедно, като се виждали всеки ден. Малко след инцидента въззиваемият-ищец споделил на свидетеля по телефона какво се било случило и бил доста притеснен. При съвместната си работа свидетелят забелязал, че въззиваемият допуска грешки, които не били типични за него. В комуникацията си с колегите, включително със свидетеля, въззиваемият бил по-обран, на моменти бил избухлив, което било нетипично. След инцидента забелязал тези промени в поведението на въззиваемия, когато се върнал на работа. Това продължило около един или два месеца. Свидетелят забелязал, че при шофиране въззиваемият се стряскал, когато някой отнемел предимството, независимо дали шофира или се вози.

Сочи, че това също не било присъщо за него, тъй като бил добър шофьор и бил шофирал в много големи градове в Европа и в България. След инцидента въззиваемият първоначално избягвал да шофира, но след това започнал да шофира, защото искал да го преодолее. Въззиваемият споделял на свидетеля, че при извънградско движение се стряскал, когато някой излезел срещу него, дори да бил на далечна дистанция. След инцидента въззиваемият не бил отсъствал от работа повече от няколко дни. Двамата работели в сферата на строителството – кофраж, нивелиране на хоризонтален кофраж, който се извършвал с оптичен нивелир. Това били елементарни операции и въззиваемият започнал да прави елементарни грешки вследствие на стреса.

От показанията на св. И. М. се установява, че същият се е прибирал от Плевен по посока Свищов, когато се случил инцидентът и той взел пътника, за да го закара до Свищов. Познавали се от деца с въззиваемия, били комшии.

Когато се видели с въззиваемия, последният бил уплашен, притеснен от инцидента, не могъл да шофира и да работи, свидетелят го возил при нужда.

След инцидента въззиваемият не излизал често, седял настрани, бил изнервен.

Знае, че е ходил на лекар след инцидента. Не бил ходил на работа, защото не му било добре, не знае дали е ползвал болничен. Поне десетина дни не бил ходил на работа. Свидетелят видял линейката на местопроизшествието, не знае дали са преглеждали въззиваемия, линейката била за другия човек.

5

Съдът кредитира показанията на свидетелите като пълни, ясни и добросъвестно дадени, доколкото същите са в синхрон помежду си и с приетите по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие. Въз основа на тези показания се установява, че вследствие на произшествието въззиваемият-ищец бил уплашен, с високо ниво на стрес, ограничил социалните си контакти, не работил в продължение на няколко дни след инцидента, а впоследствие бил разконцентиран на работа, първоначално избягвал управлява автомобил, а впоследствие започнал отново да шофира, но се стряскал при извънредни ситуации и насрещно движение. Периодът на тези преживявания бил между един и два месеца след произшествието. Релевираното от въззивника оспорване на свидетелските показания е неоснователно, тъй като при изложената последователност на показанията и подкрепата им в останалата доказателствена съвкупност по делото, липсва причина свидетелите да бъдат счетени за заинтересовани от изхода от спора. Освен това и двамата свидетели са близки приятели на въззиваемия-ишец, които се срещали често, поради което са имали непосредствени наблюдения върху неговото поведение.