Решение № 6429 от 05.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6429 гр. София, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110141872 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 229488/12.07.2024 г., уточнена с молба с вх. № 278543/02.09.2024 г., уточнена в о.с.з. от 19.01.2026 г. и 09.03.2026 г. от Я. А. Д. Ф., ЕГН *, Булстат * община Р*, Я. Т., ЕГН *, Булстат * общ. Р*, Я. – А. – Д. Г., ЕГН *, Булстат * с. Ту*, Б. М., ЕГН *, Булстат *общ. Б*, район 2, чрез процесуален представител адв. Б. К., със съдебен адрес: гр. П* срещу С*, Булстат *, гр. София, ул. *, с който е предявен ревандикационен иск чл.108 ЗС, с който

1. искат да бъдат признати за собственици, по отношение на ответника, н а НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по нотариален акт - гр. София, кв. „Кн*“ с площ от 350 кв.м., който имотът е образуван от парцел XII, кв. 49 по старата регулация, описан е с пл. номер 12 , от кв.41 по план на гр. София, местността булевард „9 септември“ ,съседи по нот. акт: булевард „9-ти септември", Д* , път и И*, а по скица представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, гр.

София, общ гр. Столична, обл. гр. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69 14.12.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 04.01.2023 г., с адрес на Поземления имот: гр. София, бул. „Ц* с площ 382 кв.м., трайно предназначение урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м , предишен идентификатор - няма, номер по преходен 1 план 69, кв.40, парцел XII, съседи: *, който, на основание покупкопродажба, дарение, регулация и наследствено правоприемство.

2. ответникът да бъде осъден да предаде владение върху описания имот.

3. прави искане по чл.537, ал.2 ГПК, с което да се отмени изцяло Акт за частна общинска собственост № 16, том CCXXIV, рег. № 88937, дело № 68557 от 25.11.2022 г. по описа на СВ – София

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на * Д. А..

Твърди се, че са собственици на имот на НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адрес по нотариален акт -гр. София, кв. „Кн* „ с площ от 350 кв.м. Сочат, че имотът е образуван от парцел XII, кв. 49 по старата регулация. Описан е с пл. номер 12, от кв.41 по план на гр. София, местността булевард „9 септември", съседи по нот. акт: булевард „9-ти септември", Д* , път и И*, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор * , Гр. София, общ гр. Столична, обл. гр. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69 / 14.12.2010 г . на Изпълнителен Директор на АГКК.

Твърдят, че имотът е ползван от тях през годините като наследници.

Имотът има и ограда. По действащия регулационен план имотът представлява УПИ XII-66, с площ 665 кв.м.

Към момента имотът е частично идентичен с описания в нотариален акт за собственост за дарение на недвижим имот № 179 том VIII, дело 3390 от 1975 г. на нотариус при Районен съд -София, видно от комбинирана скица от 07.2023 г на „М*" ЕООД гр. София.

Твърдят, че след справка в данъчната служба и в АГКК, имотът е написан на името на ответника.

С допълнителна молба с вх. № 278543/02.09.2024 г. уточнява, че ищците са собственици на имота на основание наследяване и регулация. Твърди се, че техния наследодател е станал собственик на имота през 1952 година, чрез покупко-продажба описана в нотариален акт за продажба № 156 , том XI, дело 2103 / 1952 г., както и по регулация съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот по регулация № 180 , том XI, дело 2229 / 1965г., и по дарение съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 179 , том XVIII, дело 3390/1975г.

Моли да бъдат признати за собственици спрямо ответника и той да бъде осъден да предаде владението върху описания имот. Правят искане за отмяна на съставения акт за частна общинска собственост. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска. Като правопридобиващо възражение е направил, че е придобил имота по давност от 2010 г., тъй като имотът е бил безстопанствен. Позовава се на изтекла придобивна давност от 2010 г. в негова полза и съставен акт за частна общинска собственост (АЧОбС). Твърди, че при съставянето на КК и КР не е било налице вписване на собственици, нито за плащани данъци и такси за имота. Твърди, че ответникът е осъществила правни действия за защита на собствеността, като е отказал да деактува имота по молба на М. Г. Д.. Оспорва 2 ищците да са доказали пълна идентичност на имота по описаните н.а. и за който е предявен ИМ.

Оспорва съобщенията за данъци и такси, тъй като са за друг имот, а не за процесния.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 100.00 лева.

В открито съдебно заседание (о. с. з.) ищците се представляват от адвокат. Поддържат исковете и исканията. В о. с. з. от 09.03.2026 г. и от 19.01.2026 г., след приемане на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), ищците уточняват, че не твърдят грешка в КК. Молят да бъдат признати за собственици на имот *, така както е отразен по КК. Претендират разноски.

Ищците в писмени бележки излагат съображения за уважаване на иска, а именно, че се доказа, че същите са собственици на имота, който е купен от техния наследодател. Излага становище, че актът за общинска собственост не материализира права, няма проведена отчуждителна процедура, имотът не е безстопанствен, че владението е осъществено само от ищците.

Ответникът в о. с. з. се представлява от юрисконсулт. Поддържа отговора на исковата молба (ОИМ). Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, че било прекомерно. В писмена защита излага становище, че през 1952 г. имотът е бил идеална част от по-голям имот, а след 1952 г. до 1975 г. имотът не е обособен като реален, и тези 448 кв. м. идеални части са били предмет на делба или сделка по регулация, за да придобият статут на реално обособен обект (възражение за реална и обособена част). Не е ясно как 448 кв. м. идеални части са се урегулирали в 350 кв. м.. Твърди, че ДРП не е приложен.

Твърди, че данъците са плащани за имот, находящ се на ***, а не за 381. Твърди, че ответникът е собственик на имота, въз основа на акт за общинска собственост и владелец на имота, съгласно акт№ 4003/2022 г. и това не е било оспорени от ищците. Същият акт има доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства. Моли съда да отхвърли иска.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема следното:

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

В срока по чл.225, ал.2 ГПК, с молби с вх. № 331864/13.10.2025 г., уточнена с молба с вх. № 376929/18.11.2025 г., уточнена с молба с вх. № 404627/10.12.2025 г., е направено искане за ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ от М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в град София, бул.

БЪ*.

В искането се твърди, че е собственик съм на недвижим имот, придобит по наследство, давност и владение, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в град София, СО – район Витоша, кв. Княжево, ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по действащите КК и КР на град София, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 382 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м., стар 3 идентификатор: няма, номер по предходен план: 66, кв. 40, парцел ХІІ, при съседи: *.

Сочи, че имотът е придобит от чичо й – Д*ски, който през 1952 година купува имота, заедно със съседния имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * Твърди, че двата имота ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *винаги са били свързани в един общ имот - същите имат една обща ограда, една обща порта - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * е част от дворното място на поз. имот с пл. № 67.

В открито съдебно заседание от 19.01.2026 г. М. Г. Д. уточнява, че е собственик на имот, който представлява общ имот с идентификатори * и * С определение № 3729/27.01.2026 г. съдът е отхвърлил искането за главно встъпване по чл.255 ГПК на М. Г. Д.. Не е приел за съвместно разглеждането предявените от нея молби, както и е ВЪРНАЛ исковите молби, поради неотстраняване на нередовности, на основание чл.129, ал.3 ГПК, злоупотреба с право и неуважение към съда.

Определението е връчено на 13.02.2026 г. на М. Г. Д., поради което срокът по чл.274 ГПК изтича на 20.03.2026 г. Не е подадена жалба, поради което Определението е влязло в сила на 21.03.2026 г.

Така по делото няма ГЛАВНО ВСТЪПИЛО ЛИЦЕ.

В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че е бил предявен иск от С* Г.

М*, ЕГН: **********, И Л* Г. И*, ЕГН: ********** срещу М. Г. Д., ЕГН * с който е признато за установено, че С* Г. М* И Л* Г. И* са собственици на ПИ * на основание настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство, като М. Г. Д. е осъдена да предаде владението върху имота, съгласно Решение 1614 / 28.01.2026 г. по гр. д. № 20231110107761 по описа за 2023 година по описа на СРС.

В мотивите, СРС е приел, че ищците са собственици на основание завещание и наследствено правоприемство. При сравняване на материалите по двете дела, следва да се отбележи, че М. Г. Д. не е заветник или завещан и не представя това завещание по настоящото дело. Това е още един аргумент, че същата няма правен интерес да встъпи по делото, защото не е собственик на ПИ *

ПО ДОПУСТИМОСТТА и ПРЕДМЕТА

След приемане на СТЕ, ищците уточняват, че са собственици на имота, описан в КК, а не по РП и няма грешка в КК спрямо ответника.

Съгласно проведените няколко уточнения на ИМ и направените такива в о. с. з. от 19.01.2026 г. и 09.03.2026 г. съдът приема, че е сезиран с: ревандикационен иск по чл.108 ЗС, с който да бъде признато спрямо ответника, че ищците са собственици на имота, описан по КК и КР * и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имот Искане по чл.537, ал.2 ГПК, с което да се отмени изцяло Акт за частна общинска собственост № 16, том CCXXIV, рег. № 88937, дело № 68557 от 25.11.2022 г. по описа на СВ – София

Предмет на делото е иск по чл.108 ЗС за имот с идентификатор *.

Предмет на иска е правото на собственост върху посочения имот, както и основателното му владение от ответника.

Като правопридобиващо основание ищците излагат серия от сделки – покупко-продажба, дарение и наследствено правоприемство и изменение на РП.

4

Ответникът в ОИМ е направил правопридобиващо възражение: имотът е общински, въз основа на съставен Акт за частна общинска собственост 4003/19.09.2022 г., като посочва основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОбС придобит по давност, тъй като е бил безстопанствен от 2010 г. – липсвало установено собственици и давността изтекла в полза на ответника.

При това положение, с оглед диспозитивното начало съдът ще изследва промяната на собствеността с времето, описанието на имота по граници само по отношение на ПИ *.

След това съдът ще разгледа възраженията на ответника.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено. Производството е допустимо, поради което, Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Съгласно чл.14 ЗМСМА - Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Нейните териториални единици – районни администрации и кметства не са правосубектни, поради което искът следва да бъде насочен срещу Общината, в случая С*. В този смисъл Определение № 849 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1969/2013 г.

С определение № 1186/10.01.2025 г. съдът е прекратил производството спрямо СО – район „Витоша“. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 24.01.2025 г. Делото продължава срещу СО (л. 119-126 от делото).