Решение № 3706 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330106335 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против Т. С. Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1 . 166,19 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода 05.01.2022 г. – 04.04.2022 г. по договор за мобилни услуги от 26.11.2021 г.;

2. 240,20 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща сбор от три стандартни месечни аб. такси без вкл. ДДС в размер общо на 42,48 лева, ведно с добавена разликата в размер на 197,72 лева между стандартната цена на таблет Lenovo Tab M8 4G Platinum без отстъпка и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 26.11.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за моб. услуги;

3. 31,29 лева – сбор от лизингови вноски за периода 05.01.2022 г. – 04.04.2022 г. по договор за лизинг от 26.11.2021 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, съгл. чл. 12 ОУ/.

1

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило. Поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната по договора за моб. услуги, същият бил прекратен, чрез отправяне на писмено уведомление – последна покана за доброволно плащане от 09.05.2022г., с предоставен срок за доброволно изпълнение от 10 дни. Договорът следвало да се счита за прекратен от 19.05.2022 г.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 715/26.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1180/2024 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 23.01.2024 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. - дължимостта на сумата за неустойка, т.к. клаузата била нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави; не била и индивидуално уговорена; предоставянето на услуга, за която да се дължи плащане, различно от абонаментната такса. Поради надвнесено плащане от предходен период, дължимата сума за абонаментни такси била 33,98 лева за периода 05.02.2022 г. – 04.04.2022 г. Не оспорва дължимостта на сумата от 4,47 лева за лизингови вноски за отчетен период 05.01.2022 г. – 04.04.2022 г. Оспорва дължимостта на предсрочно изискуемите в размер общо на 26,82 лева, т.к. при договорите за лизинг и мобилни услуги прекратяването, което представлявало разваляне, имало действие занапред, при което се дължало връщане на вещта, а вноските с ненастъпил падеж не били дължими. Клаузата на чл. 12 ОУ била нищожна поради противоречието й с добрите нрави и като неравноправна. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заявлението и заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл.

47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

2

На основание чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът е предоставил, а ответникът е потребил твърдените услуги за исковия период, които заедно с уговорените в договора такси, възлизат на търсената сума от 166,19 лв.; дължимостта на лизингови вноски за периода преди настъпване на твърдени предпоставки за предсрочна изискуемост; както и по размер всички искови претенции /вж. протоколно определение от 17.06.2025 г./.

От представените: договор за мобилни услуги от 26.11.2021 г. /л. 11/ и договор за лизинг от 26.11.2021 г. /л. 15/, които носят подписи за ответника, неоспорени, се установява, че между страните са възникнали твърдените облигационни правоотношения, съгласно които – по договора за мобилни услуги операторът е предоставил мобилен номер ....., при месечна такса 16,99 лева за 24 месеца, а по договора за лизинг – устройство таблет Lenovo Tab M8 4G Platinum, при обща цена от 69,27 лева за срок от 23 месеца. Тези договори обвързват страните с предвидените права и задължения, като са били действащи в процесните периоди.

По договора за мобилни услуги между страните няма спор, че ищецът е предоставил, а ответникът е потребил твърдените такива за исковия период, които заедно с уговорените в договора такси, възлизат на търсената сума от 166,19 лв. За начислените суми за потребление и месечни такси са издадени фактури, приети по делото. Падежите за плащане са настъпили, при което сумите са дължими. Ответната страна, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на договорните си задължения – да плати, не провежда такова. Предвид изложеното, съдът приема иска за установяване дължимостта на сумата от 166,19 лева за месечни такси и ползвани услуги по договора за исковия период за доказан по основание и размер, при което следва да бъде уважен.

Относно лизинговите вноски – в чл. 4 от договора за лизинг изрично е декларирано от ответника, че описаното устройство е предадено за ползване във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства на договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно устройство. Той не оспорва дължимостта на лизинговите вноски за периода преди настъпване на твърдените предпоставки за предсрочна изискуемост – конкретно за периода 05.01.2022 г. – 04.04.2022 г. Плащане на дължимата сума за този период обаче не се доказва – нито към датата на настъпване на падежа на всяка от трите вноски, нито в процеса. Поради неизпълнението и съгласно чл. 12 от ОУ към договора, останалите вноски са обявени за предсрочно изискуеми, за което е издадена фактура. Клаузата не е неравноправна, съобразена е с вида на неизпълнението, ясно и конкретно уговорена е, като предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпили, предвид липсата на доказателства за плащане на лизинговите вноски за посочения период. В този смисъл, 3 възраженията в ОИМ не се споделят. Дори да се приеме различно становище, горното не се отразява на дължимостта на търсената сума, т.к. към момента на приключване на устните състезания по делото, е настъпил и окончателно падежът на всички вноски.

Доколкото вещта е предадена за ползване, не се установява да е върната, като са дължими уговорените между страните в договора лизингови вноски, а ответникът не доказва да е платил пълната цена на полученото устройство, съдът приема, че искът е доказан по основание и размер. Лизинговите вноски са изискуеми и подлежат на плащане в търсения размер, който не е спорен между страните. Претенцията е доказана и основателна, при което претендираната сума от 31,29 лева следва да бъде призната за дължима.

Относно неустойките:

Между страните изрично е уговорено право на оператора да прекрати договора едностранно, поради незаплащане на месечни абонаментни вноски от потребителя в уговорения срок. В случая не се касае за разваляне на договора по реда на чл.87 и сл. от ЗЗД. Налице е конкретна уговорка, по силата на която договорната връзка се прекратява при наличие на посочените обективни обстоятелства, без да е необходимо отправянето на изявление до ответника за разваляне. Тази уговорка изцяло съответства на характера на правоотношението между страните, а именно —предоставяне на мобилни услуги на потребителя, което има периодичен характер и предполага срочно изпълнение на паричната престация на потребителя. Именно поради това, съгласно чл.75 от ОУ, при неизпълнение на задълженията на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно договора. Тези уговорки отговарят на житейската логика при такъв вид правоотношения, доколкото именно заплащането на предоставените услуги за всеки месец предполага и последващото изпълнение от мобилния оператор да предоставя услуги и през следващите месеци. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил правото си да прекрати преждевременно възникналото по договора за мобилни услуги правоотношение, преди изтичане на неговия срок. Съобразно изложеното по-горе се установява наличието на предпоставки за прекратяване на договора за мобилни услуги, а именно – неплащане в срок на три месечни аб. такси и ползвани услуги за исковия период /чл. 75 във вр. с чл. 19б, б. „в“ от ОУ/.

Съгласно т. 9 от договора за мобилни услуги от 26.11.2021 г., страните са уговорили неустойка при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок в размер на стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока, но не повече от три.

Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и 4 обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция, която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В конкретния случай, уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно.

Поради това, съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като с нея се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо, претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, представляваща три стандартни месечни аб. такси без вкл. ДДС в размер общо на 42,48 лева, следва да бъде отхвърлена.

Съгласно т. 9 от договора за мобилни услуги от 26.11.2021 г., при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок, в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

В този случай, в т. 5 от договора за мобилни услуги, изрично е посочено мобилното устройство – таблет Lenovo Tab M8 4G Platinum, неговата стандартна цена /в брой, без абонамент/ - 369,90 лева; цената, на която се предоставя в брой на потребителя или общата лизингова цена с абонаментния план – 70,76 лева и предоставената отстъпка от 299,14 лева. Клаузата за неустойка е съобразена с обема на неизпълнението, като е уговорено, че се дължи съответно на оставащия срок на договора, като има изрично постигнато от страните съгласие за цената на предоставеното устройство и направената във връзка с правоотношението отстъпка.