Определение № 3273 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3273 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000502410 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е частна жалба на Х. Х. Ц. срещу Разпореждане рег. № 16013/25.06.2025 г., с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срок и се прегражда хода на частната жалба с вх. № 76456/23.06.2025 г.. Застъпено е становище, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г. по описа на СГС. Сочи се да е поискано връчване на съобщения със заявление вх. № 70277/09.06.2025 г., които жалбоподателят не е могъл да види. Поискал да му бъдат връчени и приложени по делото съобщения като оспорва да е бил уведомен за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК, които съдът приложил.. Упреква съда, че не е извършил служебно справка за настоящ и постоянен адрес, чрез който да връчи книжата. Навежда довод, че му е ограничен достъпа до делото.при искане за връчване на книжа. Иска се да бъде отменено, съответно обезсилено обжалваното разпореждане.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й.

Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

Първоинстанционното производство е образувано по искане, депозирано в рамките на гр.д. № 3301/2015 г. по описа на Софийски градски съд, І-14 състав искане за присъджане на сумата 30 000 лв. – неимуществени вреди от незаконни действия и бездействия – непоискана отмяна на обезпечителна заповед след получаване на сумите по изпълнително дело № 20207900400169 на Р. В., рег. № ***.

1

С Разпореждане рег. № 1189/15.01.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение предявеното искане с указание да бъдат посочени ответниците по делото, както и техните адреси, фактически обстоятелства, на които се основава искането, да конкретизира искането, да подпише исковата молба, да посочи банкова сметка или друг начин за изпълнение на съдебното решение, да представи документ за внесена държавна такса при указан механизъм за определянето й, да представи преписи от исковата молба и приложенията. Определен е едноседмичен срок за отстраняване на указаните нередовности.

Указанието е изпратено на посочен в адрес чрез указан в нея процесуален представител – адв. А. Н. Ж.. Това съобщение е получено от адв. Ж. на 17.02.2025 г. В последния ден от срока – 14.02.2025 г., адв. Ж. е депозирал в пощата уведомление, че не е упълномощен по делото и няма сключен договор за правна защита и съдействие. Поискано е съобщението да бъде връчено лично на страната.

По разпореждане на съдия-докладчика на 18.02.2025 г. съобщение с указание за приложено Разпореждане № 1189/15.01.2025 г. е връчено на Х. Х. Ц. на посочения адрес в сезиращата молба – ж.к.“***“, чл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *. Съобщението е прието на 13.03.2025 г. при указание да е получено лично от Х. Ц..

В последния ден от указания срок – на 20.03.2025 г., Х. Ц. е депозирал по пощата искане да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от задължение да внесе държавна такса поради преклонна възраст и тежки заболявания, от които страда.

С разпореждане от 25.03.2025 г. на ищеца е указана необходимостта в едноседмичен срок да депозира както доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, така и декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.

На 05.05.2025 г. връчителят е удостоверил, че при посещения на адреса в ж.к.

„Дружба“ съответно на 28.03. – 20:00 ч., 13:04. – 10:00 ч. и 30.04 – 7:40 ч. не е намерил обитател на адреса. Оставяни са бележки, но никой не е потърсил книжата. Съобщението е върнато в цялост.

С Определение рег. № 8820/08.05.2025 г. съдът е разпоредил прилагане на съобщението по делото на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, оставил е без уважение искането за освобождаване от държавна такса и за назначаване на особен представител. Съобщението с приложен препис от постановения акт е приложен по делото.

С Разпореждане рег. № 13126/22.05.2025 г. повторно е разпоредено връчване на Разпореждане № 1189/15.01.2025 г. като съобщението е приложено по делото.

С Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че указаната нередовност не е отстранена в посочения срок, изтекъл на 30.05.2025 г. и е постановил връщане на исковата молба. Съобщението е изготвено на 03.06.2025 г. и ведно с препис от разпореждането е приложено по делото.

На 09.06.2025 г. жалбоподателят писмено е поискал да му бъдат връчени посочени с дата съдебни актове, сред които и „определенията за връщане на исковата молба разпореждане от 03.06.2025 г.

2

На 10.06.2025 г. съдия-докладчикът е разпоредил да бъдат издадени преписи след заплащане на съответна такса.

На 20.06.2025 г. чрез пощенски оператор е депозирано писмено искане да бъдат продължени и възстановени всички срокове в това число и за Определение рег. № 8820/05.2025 г. и Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г. Наведени са твърдения за ограничен достъп до делото, нарушена процедура по връчване на съобщенията – не е търсен от призовкар в продължение на един месец в работни и почивни дни на адреса, не е залепяно уведомление, нито е била събрана информация от домоуправител, макар и да смята нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК за неприложима по отношение на ищец. Оспорва отразените в съобщението обстоятелства, както и да е напускал адреса, а и да е бил уведомен за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. Поискано е да бъдат отменени Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г., Разпореждане рег. № 13126/22.05.2025 г., Определение рег. № 8820/08.05.2025 г. и Разпореждане рег. № 7756/25.03.2025 г. Поискано е също така да бъдат продължени и възстановени всички срокове.

За да остави без разглеждане искането за възстановяване на срока първоинстанционният съд приема, че е заявено след като предвиденият срок да бъде поискано възобновяване на производството е изтекъл, позовавайки се на връчено съобщение за Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г. по реда на чл. 41, ал.2 ГПК Допълнително съдът се позовава на цитирано от жалбоподателя разпореждане в заявлението му от 09.06.2025 г., очертаващ и началото на срока за възразяване срещу върнатата искова молба, довело до изтичане на срока за депозиране на молбата за възстановяване на 16.06.2025 г. Постановено е и прилагане на частната жалба по делото.

Частната жалба е частично основателна.

Следва да бъде споделен достигнатият и от първоинстанция съд извод за просрочване на частната жалба, инкорпорирана в депозираното чрез пощенски оператор изявление с вх. № 76456/23.06.2025 г. досежно Определение рег. № 8820/08.05.2025 г. и Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г.

Законът задължава съда да обезпечи условия за надлежно упражняване на процедуалните действия. Съгласно общата норма на чл. 101, ал. 1 ГПК ненадлежно упражненото процесуално действие задължава съда да уведоми страната в какво се изразява недостатъкът и да осигури време за поправяне на констатираната нередовност. Началото на определения срок се поставя от надлежно връчване на съобщение за съответното процесуално действие.

Страната дължи съдействие за развитие на съдебното производство като следва да създаде условия за получаване на отправени до нея съобщения. Удостоверените обстоятелства в разписката от 05.05.2025 г. сочат на пречка за лично връчване на съобщение по делото. Законът предвижда възможност за връчване чрез друго лице, но доколкото то живее на същия адрес (чл. 46, ал. 2 ГПК). Настоящият състав приема, че невъзможността за 3 връчване по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК поради невъзможност за контакт с живущ на адреса не обосновава приложение на чл. 41, ал. 2 ГПК произтича от отсъствие на страната от адреса за повече от един месец. Отразените обстоятелства позволяват извод, че връчителят не е осъществил контакт с лице от адреса на посочените в съобщението дати и часове, но тези обстоятелства не позволяват извод, че адресатът отсъства от жилището.

Нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК извежда фикцията за връчване от неизпълнение на задължението да бъде посочен друг адрес. Изпълнението на това задължение обаче предполага трайна връзка на лицето с друг адрес, от което се налага извод, че отсъствие от адреса в указания едномесечен период, а не към отделни дни в рамките на този период, удовлетворява хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Само в този случай страната може да отчете пречката за комуникация със съда, а добросъвестното процесуално поведение предполага да бъде посочено новото място на пребиваване. Физическото отсъствие за предписания от закона едномесечен период обаче предполага и събрана информация от лица, чието качество предполага в достатъчна степен информираност за обитателите в конкретното жилище, аналогично на чл. 47, ал. 1 изр. последно ГПК. Трикратното посещение е регламентирано и дължимо усилие в хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. първо ГПК, но предписва и огласяване на очакваното съдействие като предпоставка за приложение на фикцията за връчване.

Освен това, понеже фактическият извод почива на нормативно установено предположение, то и формирането му предполага да са налице предписаните от правната норма условия. По изрично предписание на чл. 41, ал. 2 изр. последно ГПК съдът дължи да уведоми страната за последиците от неизпълнение на задължението й да уведоми съда при промяна на адреса. От съдържанието на връченото съобщение на 13.03.2025 г. не е възможен извод, че съдът е изпълнил това свое задължение, поради което дори да се приеме, че към удостоверения период на посещения на адрес ищецът фактически е обитавал друг адрес, отсъстващото указание само по себе си е пречка за фингирано връчване по чл. 41, ал.

2 ГПК.

Макар и нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК да визира конкретно ответника, в контекста на задължението за съда да осигури възможност за ефективно участие в съдебното производство, правилото е напълно приложимо по аналогия. С оглед принципа на равенство в съдебния процес различното третиране предполага изрично предвидено изключение. При положение, че нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК свързва приложението си с 1) относително трайно установяване на различен адрес и 2) предварително указан подход за комуникация при неизпълнено задължение за своевременно уведомяване, отсъствието на която и да било от тези предпоставки обосновава приложение на очертания механизъм по чл. 47, ал. 1 ГПК.

В тази връзка и нормата на чл. 43, ал. 2 ГПК овластява съда да определи реда за връчване чрез залепяне на уведомление без да държи сметка за коя страна се отнася. Както е имал повод да посочи и Конституционният съд на Република България в Решение №4 от 16 юни 2009 г. по к.д. № 4/2009 г., правомощието на съда да разпореди призоваване чрез залепяне на уведомление включва всеки участник в производството. Ето защо, невъзможността за връчителя да осъществи контакт с лице от адреса (без да са установени данни, че адресатът 4 не живее там), се компенсира от надлежно разгласеното очакване за съдействие чрез указание на мястото, от което да бъдат получени съдебните книжа и при отчитане на всички достъпни гаранции за достигане до знанието на адресата – 1) залепено уведомление на видно място, а при наличие на пощенска кутия и 2) пуснат екземпляр в нея. Едва неотзоваването на поискано съдействие по предвидения в процесуалния закон ред позволява необоримото предположение за връчено съобщение (дължимо действие единствено за подлежащите на обжалване актове – Определение рег. № 8820/08.05.2025 г. и Разпореждане рег. № 13974/03.06.2025 г.).

От съдържанието на заявление от 09.06.2025 г. става ясно, че жалбоподателят е наясно, че Разпореждане от 03.06.2025 г. касае връщане на исковата молба. Това изпълва съдържанието на съобщение, каквото съдът дължи за подлежащ на обжалване акт. Нормата на чл. 54 ГПК утвърждава принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права пред формалността на процедурата. В тази връзка и узнаването за съдържанието на съобщението лишава от правно значение допуснати нередовности при връчването.