Определение № 2614 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2614 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 48 от ГПК.

Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК от Е. Т. Т., ЕГН ********** срещу Решение № 188/25.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 1493/2024г. на Окръжен съд Варна, в частта за разноските.

Молителят излага оплаквания, че същият не следва да заплаща всички такси и разноски. Сочи се, че ответната страна не е представила доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител. Искането е за изменение на решението в частта с разноските, като сторените такива за адвокатски хонорар от ответната страна да останат в тежест на същата.

Не е постъпил отговор на молбата от ответната страна в законоустановения срок.

С Решение № 188/25.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 1493/2024г. н а Окръжен съд Варна, е отменено Решение № 1502/29.04.2024г. по гр.д. № 11353/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта, в която Технически университет-Варна, Булстат 0000836261 е осъден да заплати на Е. Т. Т., ЕГН ********** сумата над 14 324 лв. до присъдените 17 905 лв., представляваща дължимо обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа (шест месеца за периода 12.07.2023 г. – 12.01.2024 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 1

КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като вместо това е отхвърлен предявеният от Е. Т. Т., ЕГН ********** против Технически университет-Варна, Булстат 0000836261 иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 14 324 лв. до присъдените 17 905 лв., представляваща дължимо обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа (шест месеца за периода 12.07.2023 г. – 12.01.2024 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, като погасена поради прихващане с изплатено на основание чл.

220, ал. 1 КТ обезщетение в размер от 3 581 лв. за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено признато е за незаконно и е отменено извършеното уволнение на служителката Е. Т. Т., ЕГН **********, със Заповед № ЧР-03-61/11.07.2023 г. на Ректора на Технически Университет Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, служителката Е. Т. Т. е възстановена на предишната работа на длъжност „главен юрисконсулт“ в Технически Университет - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА е осъден да заплати на Е. Т. Т., сумата от 14 324 лева - дължимо обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа (шест месеца за периода 12.07.2023 г. – 12.01.2024 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.09.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Е. Т. Т. е осъдена да заплати на Технически университет-Варна разноски по делото в общ размер от 2 604,05 лева, от които: 204,05 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, 800 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 1 600 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Варненски окръжен съд, като прецени данните по делото, намира молбата по чл.248 ГПК за основателна.

Съгласно на чл.83, ал.1, т.1 ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. По силата на цитираната разпоредба ищцата Е. Т. не следва да бъде осъждана да заплаща държавна такса за въззивно обжалване.

На следващо място, по делото са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между Технически университет-Варна и адв.Н. Н. С., като в същите е посочено, че съответното възнаграждение е изплатено по 2 банков път. Не са представени обаче доказателства за извършване на такова плащане в посочения в договора размер. Ето защо сторените от Технически университет-Варна разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат в негова тежест.

Предвид гореизложеното, молбата по чл.248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена

Така мотивиран, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 188/25.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 1493/2024г. на Окръжен съд Варна, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ

0000836261, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд сумата в размер на 876,20 лв. /осемстотин седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща поети от бюджета разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3