Решение № 2786 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110216525 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-186 от 19.09.2024г., издадено от П. ДЖ., изпълняващ правомощията на Заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от ЗКФН, чл.123, ал.1, изр.2 и чл.116, ал.1, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на „****“ AД е наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл.72, ал.2 от ЗМИП.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество „****“ AД, което е подало жалба срещу това НП. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени материални и процесуални нарушения, а също и при неправилна преценка относно приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Поради това се иска съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление. Според жалбоподателя Актът е съставен след изтичане на 6-месечния срок от откриването на нарушителя, предвиден в чл.34, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че в настоящия случай соченият за нарушител „****“ АД е открит от КФН на 16.08.2023г., когато инвестиционният посредник (ИП) е представил на КФН детайлна информация по отчет, подаден чрез системата по чл.26 от МИФИР с вх. № 10-02-IF-48451/16.08.2023г. от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инстР.ти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.

Жалбоподателят се позовава на параграф 1 от цитираната норма, както и на чл.85 от 1

Директива 2014/65/ЕС. В жалбата се посочва, че видно от отчета, „****“ АД е представило на КФН от свое име информация за номер и дата на съответните сделки, дата сетълмент, имена на клиентите, наименование на емитента, вид на валутата, брой, единична и обща цена на финансовите инстР.ти. Оттам е направен извод, че на 16.08.2023г. на надзорния орган е станал известен не само евентуалният нарушител, но и характеристиките на сключените сделки. Жалбоподателят посочва, че откриване има тогава, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това бил моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са били налични, защото от тогава фактически и юридически съществувала възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. С оглед на това според жалбоподателя в периода от 16.08.2023г. до 16.02.2024г. актосъставителят е разполагал с 6 месеца, в които да събере допълнителна информация, ако това се налага и да състави АУАН. Посочва се, че актосъставителят е нарушил императивната норма на чл.34, ал.2 от ЗАНН, като е съставил АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП повече от 1 месец след изтичане на законоустановения срок, а именно на 27.03.2024г., вместо до 16.02.2024г. Подържа се, че след като е бил открит авторът на деянието е недопустимо образуването на производство, ако не е съставен Акт в 3-месечния срок, считано от извършване на нарушението. Посочва се, че давностните срокове започват да текат от момента, в който материално и териториално компетентният да състави Акт орган установи признаците на нарушението. В тази връзка се поддържа, че основните признаци на нарушението е следвало да са били ясни за наказващия орган в 6-месечния срок от извършването му, дори без полагане на процесуални усилия да търси автора или да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Обяснява се, че сроковете по чл.34, ал.1 и 2 от ЗАНН са давностни и с изтичането им държавата губи възможността да реализира административно-наказателна отговорност на дееца. Жалбоподателят се позовава и на т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленум на ВС, съгласно която едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН, поради което административно-наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В жалбата се посочва, че двете хипотези на чл.34, ал.2 от ЗАНН се намират помежду си в отношения на алтернативност и са взаимно изключващи се, т.е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на Акт за установяване на нарушение.

След като твърденият нарушител е известен, както било в процесния случай, то АУАН е следвало да бъде съставен в продължение на шест месеца от откриването му. Изтъква се, че приложимостта на втората хипотеза, а именно петгодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за конкретния нарушител. Това било така, тъй като законодателят е предвидил възможност за контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя, поради което тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в 2 първата хипотеза три месеца. Отбелязва се, че в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично в т. 1 е прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, като отново е цитиран текстът на т.12 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленум на ВС. Поддържа се, че констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление, без същото да бъде разглеждано по същество от съда, във връзка с което е цитирана и съдебна практика. На следващо место в жалбата се посочва, че административно – наказващият орган е издал процесното НП в нарушение на чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, т.к. не е прекратил административно-наказателното производство с мотивирана резолюция, въпреки че деянието, описано в АУАН, не е извършено и не съставлява нарушение. Цитира се изречение последно на стр.3, абзац 2 от НП и се посочва, че според чл.74, ал.2, вр. ал.1 от ЗМИП задължителен елемент от състава на нарушението е „възникването на съмнение за изпиране на пари“, като липсата на „съмнение“ у „****“ АД за изпиране на пари, което е установено и от наказващия орган, по категоричен начин определя описаното в НП деяние като несъставомерно, поради което и не е извършено административно нарушение по чл.72, ал.2 от ЗМИП. Според жалбоподателя липсата на съмнение за изпиране на пари се основава върху следните обстоятелства : видно от представените на проверяващия екип документи, описаните в НП сделки на клиенти на „****“ АД са сключени на извънрегулиран пазар (ОТС пазар) сделка с акции, търгувани на XSETRA STOCK EXCHANGE Франкфурт; предметът на сделката се изразява в това, че продавачът се задължава да продаде на купувача акции на NVIDIA INC. (компания с найголямата пазарна капитализация - 3.3 трилиона щатски долара и с голяма волатилност на цената на акциите на международните пазари); икономически цели на страните - в момента на подписването на ОТС цената на акциите има тенденция на понижение и продавачът смята, че като подпише ОТС на цена, по-висока от пазарната цена към момента на подписването, при падежа на сделката ще купи акции на по-ниска цена и ще ги продаде на купувача на по-висока цена, като по този начин ще реализира печалба. От друга страна купувачът смятал, че на падежа на сделката пазарната цена на акциите ще е по-висока и той ще ги купи на по-ниска цена, съгласно ОТС и след това ще ги продаде на борсата срещу печалба. Посочва се, че в момента на изпълнението на сделките продавачът е разполагал по сметката си във „****“ АД с достатъчно парични средства, за да купи акциите, като произходът на парите е от продажба на ценни книжа, собственост на продавача, като тази продажба е извършена от „****“ АД на регулиран борсов пазар. Твърди се, че за тези сделки „****“ АД е докладвало чрез детайлна информация по отчет, подаден през системата по чл.26 от МИФИР в Единната информационна система на КФН, която от своя страна докладва ЕОЦКП. С оглед на изложеното, жалбоподателят приема, че еднозначно се установява пътят на движение на парите и техния произход, поради което за „****“ АД не било възникнало съмнение за пране на пари по смисъла за ЗМИП. Алтернативно в жалбата са изложени и доводи за приложимост на чл.28, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се цитира дефинитивната разпоредба на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, като се казва, че единственият и най-важен критерий за маловажност на случая е наличието, съответно 3 липсата на вредни последици. Посочва се, че не съществува забрана институтът на маловажността да бъде приложен спрямо формалните нарушения. Според жалбоподателят институтът на маловажността отчита степента на обществената опасност и изключва отговорността по аргумент от чл.9, ал.2 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН.

Посочва се, че при ниска степен на обществена опасност всяко деяние може да бъде ценено като маловажен случай, включително и ако е извършено при бездействие или осъществява състав на формално нарушение, за което не се изисква вредоносен резултат, поради което наказващият орган е следвало да направи преценка за степента на обществена опасност, изхождайки от материалноправните последици на конкретния случай, независимо, че нарушението е формално по своя характер. Посочва се, че в разглеждания случай, дори и да се приеме, че е налице съставомерно деяние, то безспорно е маловажно по смисъла на закона, като не е необходимо ефективното му санкциониране, защото целите по чл.12 от ЗАНН биха били постигнати без да се ангажира административно-наказателната отговорност на ИП, още повече, че същото е извършено за първи път от „****“ АД.

Посочени са съдебни актове на АССГ. В жалбата се казва, че доколкото вредни последици не са констатирани в процесния случай, този главен критерий е налице : не са налице загуби, претърпени от трети лица, юридическото лице е оказало пълно съдействие на контролните органи от КФН и същото няма предходни нарушения. Поради това жалбоподателят счита, че са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирани като маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН и след като наказващият орган му е наложил наказание, въпреки тях, то е налице основание за отмяна на Наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС по тълк.дело № 1/2017г.

С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ АД се представлява от Д. Ц. - член на Съвета на директорите на „****“ АД и от адв. Й.. В съдебно заседание на 04.02.2025г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 22.04.2025г. адв. Й. моли СРС да отмени наложената на Дружеството имуществена санкция по съображения, изложени в жалбата. Защитникът иска съдът да вземе предвид показанията на свидетеля Н., който бил единственото лице, което е задължено да вписва в дневника за сделки съмнения за пране на пари. Доколкото той посочил съображения за липсата на такива съмнения, се иска съдът да кредитира показанията му и да приеме, че не са налице предпоставките за възникване на задължението по чл.72, ал.2 от ЗМИП, чиято норма изрично предвиждала част от състава на нарушението да бъде именно възникването на съмнения, за да бъде уведомена ДАНС. Иска се СРС да отмени НП и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски, във връзка с което се представя списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане, като се пояснява, че сумата е формирана общо за обжалването на 10 Наказателни постановления, но във фактурата била отразена единичната цена с ДДС. Представляващият „****“ АД - Д. Ц. заявява пред СРС, че поддържа казаното от адв. Й. и няма какво да допълни.