Определение № 63 от 26.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 25.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000001 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 3476/30.05.2023 г. от Р.

С. Ф. от с. Бенковски, общ. Добричка, ул. „Двадесета“ № 3, представляван от адв. Д. К. от ВТАК, и частна жалба с вх. № 3982/19.06.2023 г. от „Стойчеви – Агро“ ООД, чрез процесуален представител адв. Х. Х. от ДАК против определение № 175/19.05.2023 г. постановено по търг. дело № 199/2022 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени молби от насрещните страни за допълване на поставеното по делото решение в частта за разноски.

В частната жалба на Р. Ф. се позовава на незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Имайки предвид предприетото от ищеца в производството изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване размера на претенцията и обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковете в първоначално заявения им размер, аргументира теза, че на ответника се дължат разноски съобразно сумите, за които производството е прекратено.

Насрещната страна в представената частна жалба, счита определението на първата инстанция за незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за дължимостта на направени в производството разноски, представени са доказателства за тяхната основателност и размер. Намира, че съдът неправилно не е зачел изявлението му, направено в открито съдебно 1 заседание проведено на 30.03.2023 г., в което ясно са конкретизирани направените и претендирани от страната разноски. Според жалбоподателят направеното искане има характер на списък по чл. 80 ГПК.

Страните не са упражнили правото си на писмен отговор по частните жалби в срока предвиден по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни срещу определение, което подлежи на обжалване.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в проиводството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ДОС е бил сезиран с кумулативно обективно съединение искове за осъждане ответника да заплати в полза на дружеството сумата от 57 456 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, както и искане за заплащане на сумата от 3750,60 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за главница.

С молба с вх. № 2095/29.03.2023 г., ищецът е отправил искане за изменение на иска само относно неговия размер, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК. Така ищецът е намалил исковете си, като е претендирал осъждане на ответника да заплати главница от 47 880 лв., въз основа договор за търговска продажба и акцесорно вземане за забава в размер на 3436,72 лв.

Двете страни са направили искане за присъждане на разноски – ищецът в пълен размер, ответникът – съответно на частта, с която е постановено намаление на първоначалната претенция.

С постановеното по делото решение ДОС е уважил изцяло предявените искове в размерите след допуснатото намаление по реда на чл. 214, ал.1 ГПК.

Съдът е приел, че на ищеца не се следват разноски, тъй като същият не е представил списък по чл. 80 ГПК. Няма произнасяне по искането на ответника за частично присъждане на разноски.

Ищецът „Стойчеви Агро“ ООД е сезирал съда с искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като се е позовал на депозирана молба от 29.03.2023 год. , съставляваща списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Р. С. Ф. е сезирал съда с искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Страната се позовава на 2 своевременно направено искане, обективирано както в отговора на исковата молба, така и в проведеното открито съдебно заседание.

С обжалваното определение ДОС е приел, че „се е произнесъл по исканията на страните относно разноските, поради което исканията им по чл. 248 ГПК за изменение на атакувания съдебен акт следва да се отхвърлят“.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, произнасянето на съда по отговорността за разноските подлежи на изменение и допълнение от същата съдебна инстанция, която е постановила акта. По този процесуален ред следва да бъдат разгледани и възраженията на страната за неправилност. Компетентен да разгледа допустимостта и основателността на оплакванията е съдът, постановил съдебния акт.

Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК задължава съда да се произнесе по същество по наведените от страните оплаквания за непълнота или неправилност при разпределение на отговорността за разноски.

Процесуалното задължение на съда по конкретното дело включва произнасяне по възраженията на ищеца, че по делото е представена нарочна молба с характеристиките на списък по чл. 80 ГПК. Процесуалното задължение на съда включва и произнасяне по възраженията на ответника, че на последният се дължат разноски съразмерно на намалената част от претенцията, че последният е направил своевременно искане за присъждането им, което не е разгледано в постановеното решение.

Горните процесуални задължения на съда съществуват независимо дали съдът се е произнесъл или не по други или дори идентични възражения на страните в съдебния акт по съществото на спора.

Мотивът на ДОС, че вече е налице произнасяне относно разноските не кореспондира със смисъла и целта на чл.248 ГПК. Отделен е въпросът, че искането за присъждане на разноски в полза на ответника, не е разгледано нито в постановеното решение, нито в определението по чл. 248 ГПК, като е недопустимо АС – Варна да се произнася по същото за първи път.

Обжалваният съдебен акт обективира отказ на съда да разгледа депозираните молби с правно основание чл. 248 ГПК и съставлява акт, с който на практика същите са оставени без разглеждане /независимо от употребения термин „без уважение“/.

3

При съвкупната преценка на изложеното, съдът приема, че постановеното определение от ДОС има характер на преграждащо такова и следва да бъде отменено, респ. делото – върнато на първостепенния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 175/19.05.2023 г. постановено по търг. дело № 199/2022 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, имащо характер на определение, с което са оставени без разглеждане молби от насрещните страни за допълване на поставеното по делото решение в частта за разноски.

ВРЪЩА делото на ОС – Добрич за произнасяне по същество на постъпилите по делото молби с правно основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4