Определение № 225 от 28.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светлин Ив. И.

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20262000600226 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен жалба от адв. К. К. от АК – Бургас, упълномощен защитник на С. Р. И. – подсъдим по НОХД № 1006/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Бургас, против протоколно определение № 1342, постановено в проведеното на 10.09.2026г. разпоредително заседание по делото, с което състав на първоинстанционния съд приел, че в досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, и потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева и наложената му мярка за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.

В частната жалба са наведени оплаквания за допуснати от прокурора в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи и затрудняващи правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че неоснователно били отхвърлени възраженията на защитата на обвиняемия за неяснота и неопределеност на обвинението по отношение на посочените в обвинителния акт две нарушени разпоредби на правилата за движение по пътищата, което водело до липса на ясно дефинирано обвинение и по този начин затруднявало защитата на подсъдимия. Не била съобразена от съда и липсата на посочени в обвинителния акт на правила за движение, свързани със скорост и пътни знаци, а посочването като нарушени разпоредби на чл.25 ал.1 и чл.38 ал.3 от ЗДвП, без ясно разграничение кое конкретно 1 поведение на дееца нарушава една и другата норма, и без посочване на причинната връзка между нарушението на тези правила и настъпилия съставомерен резултат, също ограничавало възможността подсъдимият да разбере обвинението и да организира защитата си. Оспорва се и отказът на първоинстанционния съд да отмени наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ с аргументи, че спрямо подсъдимия е взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“, която в достатъчно пълна степен обезпечава неговото правомерно процесуално поведение. Същевременно мярката за процесуална принуда без никаква процесуална необходимост затруднявала възможността на подсъдимия да полага грижи за двете си деца, при условие, че С. И. не е допускал нарушения на задълженията си като обвиняем в досъдебното производство. Поддържа се теза, че продължителността на принудителната мярка надхвърля необходимото, поради което е непропорционална на преследваните с нея цели. Претендира се отмяна на определението в оспорените части с искане делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, както и мярката за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ да бъде отменена и да се постанови на подсъдимия да бъде върнато свидетелството за управление на МПС.

Депозирано е мотивирано писмено становище от Апелативна прокуратура – Бургас, съгласно което частната жалба е допустима, но изцяло неоснователна, а оспореното определение – законосъобразно и правилно. Споделени са изводите на окръжния съд за липса на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт нарушения на процесуални правила, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, като са изложени съображения за пълно съответствие на обвинителния инструмент с изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част са упоменати всички фактически действия, осъществени от подсъдимия, чрез които според обвинението той е реализирал от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Прокурорът сочи, че процесуалният закон и съдебната практика не съдържат ограничения относно броя на нарушените правила за движение, които могат да се намират в причинна връзка с настъпилото произшествие, поради което следва да бъдат включени в обвинението срещу дееца. Изразено е становище, че липсата на посочени нарушения на правила за движение, свързани със скорост и пътни знаци не съставлява процесуално нарушение, тъй като от обстоятелствената част на акта става ясно, че наблюдаващият прокурор не е установил нарушения на такива правила, които да се намирал в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Солидаризира се с извода на окръжния съд, че не са налице основания за отмяна на наложената на подсъдимия мярката за процесуална принуда „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, тъй като тя е адекватна на повдигнатото обвинение, обществената опасност 2 и тежкия резултат от деянието, и е насочена към защита на обществения интерес и човешкия живот и здраве, а периодът на налагането й и следващите от нея ограничения за пропорционални на характера и тежестта на обвинението. Предлага оспореното определение да бъде потвърдено изцяло.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – упълномощен защитник на подсъдимия, и пред компетентния съд, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 1006/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано на 10.07.2026г. въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който спрямо подс. С. Р. И. ЕГН ********** от гр.София е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“, предл. първо вр. чл.342 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК (в редакция от ДВ, бр. 50 от 20.06.2025 г.) вр. чл.25 ал.1 и чл.38 ал.3 от ЗДвП, осъществено на 04.07.2025 г., около 19.30 часа, в община Созопол, област Бургас, на второкласен път II-99, в района на километър 21+200, при което била причинена по непредпазливост смъртта на П. А. М.. Разглеждането на делото е започнало с проведеното на 10.09.2026г. разпоредително заседание, в рамките на което е постановено оспореното сега определение на окръжния съд.

Стриктният прочит на обвинителния акт обосновава извод, че той съдържа в пълнота всички факти, които според прокурора обосновават повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, оценка на събраните в досъдебното производство доказателства и съображения относно правната квалификация на деянието. Установява се, че фактическото описание и правната квалификация на обвинението, отразено в обвинителния акт, напълно съвпадат с обвинението, предявено на С. И. с постановлението за привличането му в качеството на обвиняем, т.е. в хода на досъдебното производство подсъдимият е бил надлежно запознат и е разполагал с възможност да се брани срещу фактически твърдения и правна квалификация, идентични с тези в обвинителния акт.

При очертаните фактически установявания въззивният съд също приема, че в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените в частната жалба отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.

Обвинителният инструмент съдържа конкретно посочване на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.343 ал.1 б. „в“, предл. първо вр. чл.342 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК (в редакция от ДВ, бр. 50 от 20.06.2025 г.) вр. чл.25 ал.1 и чл.38 3 ал.3 от ЗДвП, включително време и място на осъществяване, идентификация на управлявания от дееца лек автомобил и на управлявания от пострадалия мотоциклет, характеристиките, ширината, маркировката на пътното платно, конкретните действия на подсъдимия, насочени към извършване на обратен завой с цел промяна посоката на движение на управлявания от него автомобил, нарушените според прокурора правила за движение по пътищата, в резултат от което е настъпило пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия М., както и причинната връзка между стореното от подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Настоящият съдебен състав намира за нужно да напомни, че с оглед предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, и разпределената съобразно чл.103 от НПК тежест на доказване всички въпроси, касаещи авторството на престъплението, конкретното поведение на подсъдимия при неговото осъществяване, съобразеността на това поведение с цитираните в обвинителния акт правни норми за движение по пътищата, наличието на причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилите негативни последици, както и характера и естеството на тези последици са въпроси по същество на делото, които подлежат на установяване, доказване, проверка и анализ в съдебното следствие и следва да получат отговор в крайния съдебен акт. Неслучайно, въпросите дали е извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и съставлява ли то престъпление и по кой закон, са отразени изрично в чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са сред първите и основните, на които съдът дължи отговор с присъдата.

Цялостният и последователен прочит на обвинителния акт, в частност изложението, съдържащо се на л.9 и 10 от НОХД № 1006/ 2026г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ясно и еднозначно установява, че подсъдимият, след като пропуснал отбивката за гр.Созопол и воден от намерението да извърши обратен завой в посока към гр.Созопол, предприел маневрата без да пропусне мотоциклетиста П. М., движещ се след него по същия път в посока гр.Приморско, при наличие на обективна възможност да го възприеме като опасност за движението от достатъчно разстояние и задължение да го пропусне, с което поведение прокурорът очевидно свързва нарушението на правилото за движение по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Също така конкретно е заявено, че на мястото, където подс. И. е избрал да извърши обратен завой, общата ширина на пътното платно и прилежащите му банкети е била по-малка от минималния радиус на завиване на автомобила на подсъдимия, поради което и в съответствие с изводите на кредитираната от прокурора тричленна автотехническа експертиза, И. не е можел да извърши обратен завой с една маневра, в което именно според обвинителния акт се състои нарушението по чл.38 ал.3 от ЗДвП. Ясно е, че според автора на обвинителния инструмент, двете посочени нарушения на правилата за движение в съвкупност са довели до пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства, при което за пострадалия М. не е съществувала обективна техническа 4 възможност да предотврати сблъсъка, тъй като управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл в опасната зона на спиране на мотоциклета. Така е дефинирана и причинно-следствената връзка между инкриминираното поведение на подсъдимия и настъпилия съставомерен престъпен резултат, като настоящият въззивен състав не откри грешки, непълноти или противоречия в конструкцията на обвинението или във фактите, които според прокурора очертават съставомерните признаци на престъплението и участието на подсъдимия в него. Посоченият в обвинителния акт механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е съвършено ясен, а всеки от неговите елементи следва да бъде надлежно установен по доказателствен път в хода на съдебното следствие.

Следователно не се установява допуснато в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на правата на подсъдимия от категориите, упоменати в чл.249 ал.4 т.1 от НПК, поради което липсват основания за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото на прокурора, както се претендира с частната жалба. Впрочем, изложените в нея оплаквания са били наведени в разпоредителното заседание, и са получили надлежен и законосъобразен отговор от окръжния съд.