Решение № 1126 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 260138/23.02.2024г., постановено по гр.д.№ 11108/2019г по описа на СГС, e осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 158а, ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № ЗМ 732/2010г. по описа на РУ при МВР Велинград, съответно на пр. пр. №1110/2010г. по описа на РП Велинград, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК с Постановление на Районна прокуратура – Велинград от 12.05.2016 г., и да заплати законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 24.08.2016 г. до деня на окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска, в частта му, за разликата над присъдената сума от 15 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева.

Отхвърлена е исковата претенция от А. К. Т. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита във връзка с повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление от общ характер по чл. чл. 158а, ал. 1 от НК, в рамките на проведеното досъдебно производство и на НОХД № 125/2011 г. по описа на РС – Велинград и ВНОХД № 20/2012 г. по описа на ОС – Пазарджик, както и иска за присъждане на законна лихва върху размера на претендираното обезщетение, изчислено за периода от 24.08.2016 г.

/дата на влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до деня на окончателното й плащане. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. Т., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 38, 75 (тридесет и осем лева и седемдесет и пет ст.) лева, представляващи 1 направени съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 15 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.158а, ал1 НК, по образувано наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата от 24.08.2016г. до окончателното изплащане. Сочи доводи, че определеното обезщетение е завишено, тъй като не са представени годни доказателства, които да установят действително претърпените неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Поддържа, че съдът не е съобразил тежестта на престъплението, продължителността на наказателното производство-11 месеца от 30.09.2015г до 24.08.2016г., броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия на досъдебната фаза и съдебната фаза на производството, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната. Излага, че наказателното производство е било прекратено поради изменение в чл.158а, ал.1 НК /деянието е декриминализирано/, то извършените процесуални действия до изменение на разпоредбата, са законосъобразни и не се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Наложената мярка за неотклонение за периода 30.09.2015г до 24.08.2016г е била „подписка“.

Възразява, че съдът не е съобразил доводите, че наложеното дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение не са в резултат на воденото наказателно производство, тъй Прокуратурата не следва да носи отговорност за действия на трети лица, заповедта за уволнение е постановена при наличие на влязла в сила осъдителна присъда, деянието е декриминализирано с публикувани в бр.72 на ДВ изменения в НК от 26.09.2016г, а заповедта за прекратяване е от 10.03.2016г.

Сочи още, че неправилно съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на роднина на ищеца и на негов дългогодишен по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство, като не е спазил чл.172 ГПК относно заинтересоваността им.

Позовава се на изслушаната и приета от съда съдебно-психологична експертиза, в която е посочено, че не са налице данни за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство на ищеца. Не са доказани здравословни проблеми на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Приложените медийни публикации не съдържат изявление на органи на Прокуратурата на РБългария и не следва да носи отговорност, че медиите търсят и разпространяват информация, като няма данни да е предоставила данни на медиите.

Не е съобразено, че липсват доказателства, че именно повдигнатото обвинение е уронило доброто име на ищеца в обществото.

При евентуалност поддържа, че дори и ищецът да е претърпял болки и страдания, то определеното обезщетение за тях е завишено и несъобразено с чл.52 ЗЗД.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се намали присъденото обезщетени за неимуществени вреди.

Ответната страна-А. К. Т. е оспорил въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Сочи, че по делото са били представени годни доказателства, които установяват действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че уволнението му от престижна преподавателска работа в Медицински университет е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и постановената незаконна присъда в резултат на обвинението.

Поддържа, че срокът от 11 месеца, не е самостоятелен, а е продължение на незаконно наказателно производство от цели 6 години. Поддържа, че по делото са ангажирани доказателства за трайни последици за психично увреждане на ищеца. Счита за 2 неоснователни доводите, че извършените до изменението на чл.158а, ал.1 НК действия по разследването са законосъобразни, тъй като е налице отменително касационно решение на Пловдивски апелативен съд, в което се констатира незаконосъобразност на обвинението, независимо от чл.158а НК. Поддържа, че са съобразени всички релевантни фактори за определяне на размера на обезщетението. Относно възражението, че ангажираните по делото свидетелски показания са от заинтересовани лица, сочи че реалните последици от провежданото наказателно производство са възприети най-пълно и добре от хора, които са близки и с които се поддържат чести контакти.

Решението е обжалвано и от А. К. Т., чрез адв.Р.Г., в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15 000лв. до 120 000лв. и за обезщетението за имуществени вреди. Възразява срещу приетото от съда, че се дължи обезщетение само за периода 30.09.2015г-обнародване на изменението на НК за декриминализиране на деянието до 24.08.2016г –влизане на постановлението за прекратяване на досъдебното производство в сила. За останалия период от привличането му като обвиняем на 15.08.2010г до 30.09.2015г сочи, че неправилно съдът е приел, че тъй като през това време деянието е било престъпление и действията на служителите на ответника са законосъобразни и правилни, по аналогия с амнистията или изтекла давност. Позовава се, че с решение на Пловдивския апелативен съд е отменена присъдата на Велинградски районен съд и решенето на Пазарджишки окръжен съд, като са били констатирани редица нарушения при реализация на наказателната отговорност на ищеца.

Сочи доводи, че определеното обезщетение от 15 000лв. не съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и, че неправилно е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди. Позовава се на съдебна практика относно понятието „справедливост“

Поддържа, че не е отчетено, че му е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по чл.158а, ал.1 НК, по което наказателното производство е продължило от момента на повдигане на обвинението до постановлението за прекратяване на производството 6 години. Сочи, че отговорност за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБългария, тъй като нейни длъжностни лица са отговорни за повдигането и поддържането на обвинението, като това се установява от решение № 90/7.04.2016г на АСПловдив, с което са отменени всички актове на съдебните органи по наказателното производство.

Относно вредите от медийното разгласяване на обвинението сочи, че същите се базират именно на него и на разгласяване на материалите от досъдебното производство.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят разноски.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищецът по делото е посочил, че е претърпял значителни неимуществени вреди и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите Прокуратурата на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото срещу него обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер. На 15.08.2010г е била проведена полицейска акция в гр. Велинград и бил задържан от органите на МВР заедно с още три лица. С постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2010 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, по което била образувана пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград. По образуваното наказателно производство му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с което същият бил задържан от органите на МВР Велинград за 24 часа, а впоследствие за още 72 часа. С определение от 18.08.2010 г.

3 по ЧНД № 471/2010 г. по описа на РС – Велинград искането за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия било отхвърлено. След подаден протест срещу постановеното определение в открито съдебно заседание пред Окръжен съд – гр. Пазарджик от 24.08.2010 г., без противопоставяне от страна на органите на МВР и Прокуратурата, пред представители на медиите били разгласени материали, събрани в хода на проведеното досъдебно производство, както и били оповестени подробности за личността на ищеца, част от които с интимен характер. В хода на провеждане на образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 732/2010 г. по описа на РУП Велинград, пр. пр. № 1110/2010 г. по описа на РП Велинград, били извършени множество процесуално-следствени действия, засягащи телесния интегритет и неприкосновеността на ищеца, при които били събрани чувствителни лични данни. На 21.03.2011 г. срещу ищеца и друго лице в РС-Велинград бил внесен обвинителен акт за извършване на престъпление по чл. 158а, ал. 1, вр, чл. 20, ал. 2 от НК.

Посочил е, че през целия период на досъдебното производство – на средствата за масово осведомяване била подавана информация, способствала за създаване на медийни манипулации, които интерпретирали поведението на ищеца като „педофилия“, като органите на Прокуратурата поддържали обвинението в извършване на престъпление от общ характер и в съдебна фаза, в която в продължение на три поредни съдебни заседания били разпитвани свидетели, а пред съдебната зала и пред сградата се намирали множество журналисти от национални електронни и печатни медии за отразяване на събитията.

С Присъда № 26 от 16.06.2014г. по НОХД № 242/2012г. по описа на РС Велинград ищецът е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за срок от 4 години. Присъдата била потвърдена с Решение № 92 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 389/2014г. по описа на ОС Пазарджик, независимо от многобройните процесуални нарушения, които според допуснал наказателният съд от първа инстанция. На 29.01.2016г. Апелативен съд-Пловдив допуснал възобновяване на производството по делото, а с Решение № 90/07.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. било постановено възобновяване на НОХД № 242/2012г. съгласно описа на РС Велинград, като същевременно били отменени влезлите в сила Решение № 92 от 03.07.2015г. по ВНОХД № 389/2014г. съгласно описа на ОС - Пазарджик и Присъда № 26 от 16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. по описа на РС-Велинград.

Разпечатката съдържа 33 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/036d7f33-2d3d-4ab1-8734-ffc218f239c6