Решение № 180 от 28.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601454 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №16 от 03.05.2023г. постановена по НОХД№461/22г. по описа на Карловския районен съд – 3-ти н.с. подсъдимият Д. К. П. е признат за виновен в това, че на 06.02.2019 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив, като непълнолетен, но като e разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си e причинил на Н.А.К., ЕГН ********** от гр. Карлово, обл. Пловдив средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота в резултат на травмата и счупването на лявата орбита и заклещването между счупените костни фрагменти на левия долен прав мускул на лявото око, увредата на третия черепно-мозъчен нерв на лявото око, както и по- слабо увредата на шести черепно-мозъчен нерв, които от своя страна са довели до двойно виждане с лявото око, ограничени движения на лявата очна ябълка,поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.5-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК вр. чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода.

На основание чл.69 ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

1

Недоволен от съдебния акт е останал подсъдимият П., който чрез защитниците си я обжалва. Във въззивната жалба и допълнителна такава се правят оплаквания за необоснованост на присъдата,твърди се,че е постановена в нарушение с материалния закон и при допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни и аргументирани съображения за недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, тъй като от събраните по делото доказателства не е безспорно установено,че на пострадалия му е причинено описаното травматично увреждане,квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Развиват се доводи за наличие на съществени противоречия в заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи, като се твърди, че направените изводи от първоинстнационния съд при тяхното обсъждане се явяват незаконосъобразни и необосновани.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована и като такава пледира да бъде потвърдена.

Подсъдимият П. лично и със защитника си адв.Д. поддържа подадените въззивни жалби с наведените в тях доводи и искания.

Въззивният съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните във връзка с направените оплаквания и служебно провери законосъобразността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си визирани в чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното :

Установено е от фактическа страна по делото от районния съд,че към датата на процесния инцидент 06.02.2019 г. подсъдимият Д. П. бил ученик в 10-ти клас, а пострадалият Н.К. ученик в 7-ми клас в СУ „***“ гр. Карлово.

Двамата се познавали. На 05.02.2019 г. пострадалият К. и подс. П. играели футбол на игрище, находящо се на ул. „Т. Райнов“ в гр. Карлово. Двамата участвали в различни отбори. В хода на играта, при съприкосновение между П. и К., последният паднал на земята и скъсал анцуга си, от което не бил доволен. По-късно същия ден К. срещнал на улицата св.Л.К., на когото разказал за съприкосновението с П., но допълнил, че му ударил два шамара, от което подсъдимият се разревал. От своя страна, св. К. уведомил подс. П. за разказаното му от К.. Подсъдимият се ядосал, тъй като съобщеното от К. не било вярно.

На следващия ден - 06.02.2019 г., около 10,30 часа, в голямото междучасие св.Н. К., заедно със съучениците му А.С., Г.Д., Д. М. и Д..С., се отправили към закусвалня, находяща се в близост до СУ „***“ в гр. Карлово, където и петимата учили. С. видял баба си - св. А. С.а и разговарял с нея, а след това заедно с Г.Д. отишли да вземат закуски от закусвалнята. Наоколо имало и много други ученици, сред които свидетелите Л.К., М.Ц., М.В., И. П. и Л.Г.. През това време при групата от по-малки ученици, сред които и св.К.

2 пристигнал подс. П.. Той се обърнал към К., питайки го какви са тези шамари, с които го е удрял, след което го хванал за дрехата, с която бил облечен и започнал да го дърпа.Свидетелят К. се опитал да избута П. с ръце, но подсъдимият започнал да му нанася удари по главата, като с едната си ръка го държал за дрехата, а с другата го удрял. Един от ударите бил с юмрук и попаднал в лявото око на пострадалия. След удара св.К. се замаял и го заболяло окото. Продължили обаче да се блъскат, вследствие на което К. паднал на земята, където П., надвесен над него го ударил още няколко пъти.

През това време св. А. С.а се намесила в опит да раздели П. и К. и те се отдръпнали един от друг. Подсъдимият тръгнал към училището,а св.К. седнал на бордюра, държейки се за лявото око. Там бил заварен секунди по-късно от излизащата от близка сграда св. М.М., позната на семейството му. На св.М. пострадалият заявил, че много го боли окото. Свидетелката го придружила до медицинската сестра в училището, за да му окаже помощ. Св.М. се обадила по телефона и на майка му - св. К.а, за да й съобщи, че Н. е набит и му е зле.

Родителите на пострадалия пристигнали в училището, където заварили сина си зачервен, с подуто ляво око, което не могъл да отвори. Той им казал, че го боли окото и не може да вижда. Докато чакали линейка, пострадалият започнал и да повръща. Пристигналата линейка откарала пострадалия К. до болница в гр. Пловдив, където бил приет с данни за черепно-мозъчна травма.

След прилаганото няколко дни лечение било установено, че лявото око на К. не се движи. Същият имал двойно виждане. Било направено изследване с ядрено-магнитен резонанс, при което било установено пропадане на очното съдържимо /мускул и нерв/ в кухината под него, поради счупване на костта под окото.

Поради опасност от безвъзвратно увреждане на окото се наложила спешна операция в лицево-челюстна хирургия в болнично заведение в гр.

София, при която бил поставен за стабилизиране на костта титаниев имплант, закрепен с един винт. Последвало лечение, в резултат на което постепенно, но непълно се възстановило движението на окото. Положително, но частично се повлияло и двойното виждане.Били извършени множество прегледи при специалисти - офталмолози, но двойното виждане на пострадалия при движение на окото нагоре и наляво не било преодоляно.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л.125- л.131 от д.п./ е установено, че при инцидента на 06.02.2019 г. Н. К. е получил следните травматични увреждания - контузия на главата; мозъчно сътресение без данни за загуба на съзнание; счупване на долната стена на лявата очница; заклещване на правия долен мускул на очната ябълка вляво; двойно виждане от увреждане на очедвигателния нерв и отвеждащия нерв вляво. Уврежданията били причинени от действието на твърд, тъп предмет и било възможно да са причинени от удар с юмрук в областта на лявата очница, както и с друг предмет с подобна характеристика, напр. от удар с коляно. Контузията на главата и мозъчното сътресение без загуба на съзнание са осъществили медико- биологичния признак разстройство на здравето, извън случаите на 3 чл.128 и чл.129 от НК. Счупването на пода на лявата очница с пропадане на очедвигателен мускул в него и увреждането на очедвигателни нерви била причина за появата на двойно виждане, с което се осъществявал медикобиологичния признак- трайно отслабване на зрението по смисъла на чл.129 от НК.Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата пострадалият провеждал консервативно лечение, което би имало резултат след няколко месеца. Без проведеното оперативно лечение двойното виждане нямало изглед за спонтанно излекуване.

От заключението на назначената на досъдебното производство комплексна тройна съдебномедицинска експертиза /л.74 - л.90 от д.п./ е установено, че причинените на пострадалия Н.К. увреждания при процесния инцидент били контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на лявата орбита /пода/, заклещване на левия долен прав мускул на лявото око; счупване на ябълчна кост; двойно виждане от увредата и лезия на нервус окуломоториус и по- слабо нервус абдуценс, както и ограничена подвижност на лявата очна ябълка. Описаните увреждания били причинени от действието на твърд, тъп предмет, от удар с или върху такъв. По кожата на пострадалия не били установени видими наранявания непосредствено след инцидента, показващо, че същите били причинени най-вероятно от удари с юмруци, а не от някакъв предмет. Травматичните увреждания било напълно възможно да се причинят по начина, посочен от пострадалия К. в показанията от 27.02.2019 г. Счупването на лявата орбита било причинено по директен механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет. Поради тази причина вещите лица приели като най-достоверен и най-вероятен механизъм за причиняване на телесното увреждане този, описан от пострадалия К., а именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото око или по-точно в областта на долния орбитален ръб.Счупването на лявата орбита е причинено по директен механизъм от удар с юмрук в областта на долния ръб на лявата орбита.Такова счуване не било възможно да стане при удар в земната повърхност, поради факта, че по кожата не били установени видими травматични наранявания, непосредствено след инцидента. Горепосоченото счупване довело до заклещване на левия долен прав мускул на лявото око и лезия на нервус окуломоториус и по-слабо нервус абдуценс. Увредата на изброените нерви, въпреки извършената операция на пода на лявата орбита се възстановявала бавно и за тяхното пълно оздравяване се изисквал продължителен период от време. Към момента на прегледа - 20.06.2019 г. било възстановено напълно зрението. К. обаче все още имал двойни образи и ограничена подвижност на лявата очна ябълка. Контузията на главата причинила на последния болка и страдание, без разстройство на здравето.

Мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване, счупването на лявата орбита, счупването на лявата ябълчна кост, без да е било затруднено дъвченето, по отделно и по съвкупност довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заклещването на левия долен прав мускул на лявото око, увредата и лезия на нервус окуломоториус и по-слабо нервус абдуценс, довели до двойното виждане и ограничена подвижност на лявата очна ябълка, 4 при нормална зрителна острота, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на изготвената на досъдебното производство допълнителна комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза /л.99 л.116 д.п./ е установено, че методиката за изследване на двойни образи била с червено стъкло и светлина. Методът бил субективен и базиран на отговорите на пациента за точно локализиране на увредените мускули и нерви, участващи в движението на очната ябълка. Ограничението в подвижността на очните ябълки бил обективен метод, при който пациента извършвал погледни движения в различни посоки и лекарят установявал обема на извършените движения от очните ябълки. При ограничаване подвижността на едната или двете очни ябълки се получавали двойни образи, тъй като двете очи не могли да извършват успоредни движения и образите от двете очи не могли да се слеят в един от мозъчните центрове, в резултат на това се нарушавало стереоскопичното зрение и се получавали два образа /т. нар. двойно виждане/.В конкретния случай било налице ограничаване в подвижността на лявата очна ябълка, което неминуемо водило до наличие на двойно виждане.