Решение № 139 от 10.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Смолян, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500164 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №33/09.02.2024г по гр.д. №330/2023г.

Маданският районен съд е прогласил за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит №1204***/13.10.2022г, сключен между Ф. А. Б. и ,,Ф. Б.“ ЕООД, по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, от Ф.

А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.М., срещу ,,Ф. Б.“ ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район -М.,ж.к. М. 3, ул.

А. М. № *, вх. *, ет. *, ап. Офис *, представлявано от И. В. Д., Д. В. Н., като е осъден ,,Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И.

БУЛСТАТ ******** с адрес: гр.П. сумата от 1008 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл.38 З А

Постъпила е въззивна жалба с вх.№962/19.03.2024г. от „Ф. Б.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С. чрез адв.

Г. М. против решение № 33/09.02.2024 г. по гр. д. № 330/2023 г. по описа на районен съд –Мадан,с която моли въззивният съд да отмени същото като неправилно поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост и отхвърли предявените искове.

Претендира разноски. Счита ,че районния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал поисканата от 1 ответника съдебно-техническа експертиза в нарушение на чл. 195 ГПК и без да вземе предвид направеното от ответника оспорване.Счита ,че основният разгледан от съда въпрос при решаване на делото е дали възнаграждението, което ищецът е дължал на трето по делото лице (Ф. Б. М.), е следвало да бъде включено в ГПР. Моли въззивният съд да обърне внимание ,че още с отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за допускане на СТЕ, целта на която е да установи дали при кандидатстване за процесния кредит, ищецът е могъл да предложи друго обезпечение (например чрез поръчителство от физически лица). Моли въззивнния съд да има предвид, че съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита, т.е. ГПР, включват известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Следователно, посоченото обстоятелство счита ,че определя дали възнаграждението, което ищецът е следвало да плати на трето по делото лице с оглед обезпечаване на кредита, следва да се включи в ГПР или не. Счита ,че районния съд не само ,че не е допуснал така направеното искане, но и не е обсъдил в съдебното решение възраженията на ответника в тази насока. Счита ,че решаващият състав неправилно е приел, че сключения Договор за потребителски кредит е нищожен като заобикалящ забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за което е приел, че възнаграждението за поръчител трябва да се включи в посочения ГПР.

Съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по отпускане на кредита. Твърди ,че ищцата е могла да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица.

Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Ф. Б.“ (М.), не е задължително условие при отпускане на кредита. Твърди ,че включването на клаузата за обезпечение чрез Ф. Б. (М.) в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Намира ,че няма нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът не знае и не е уведомяван за възнаграждението, дължимо от ищеца към поръчителя, поради което счита ,че е обективно невъзможно да включи тази сума в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита ,че извода на съда в обратния смисъл е произволен, като за това не са събрани никакви доказателства в хода на съдебното дирене.

Счита ,че ако съдът приеме, че процесната клауза на чл. 5 от Договора за потребителки кредит е нищожна, то тази клауза не поражда валидно задължение за кредитополучателя, от което следва, че той няма задължение за сключване на договор за поръчителство и съответно да заплаща възнаграждение на трето лице, от това счита ,че следва, че посочения ГПР в договора е правилен и не следва да се увеличава и договорът за кредит не е нищожен в своята цялост. Счита ,че дори ГПР да е посочен некоректно, съобразно константната съдебна практика ГПР не е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, т.е. ако ГПР е уговорен в нарушение на императивни правни норми това ще доведе до частична недействителност на договора, а не до пълната му такава. Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе като отмени обжалваното решение и 2 отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски както за първата, така и за въззивната инстанция.

В законният срок е постъпил писмен отговор от адв.Е. И., пълномощник на Ф. А. Б. като намира ,че постановеният от районен съд – Мадан съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен съгласно материалния и процесуалния закон и трайно установената съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.Счита ,че в конкретния случай условие за усвояване на сумата по договора за заем е заплащането на възнаграждение за поръчителство.Това счита ,че няма как да не се отрази и на стойността на ГПР, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за поръчителство, заедно с всички останали задължения по същия, което счита ,че реално оскъпява договора за кредит, със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждение за поръчителство счита ,че е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение за поръчителство счита ,че има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Счита ,че че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.Счита изложените мотиви във въззивната жалба за неправилни и незаконосъобразни, тъй като при съобразяване трайната съдебна практика на ВКС и когато съдът е сезиран с иск като процесния, той не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания Сочи съдебна практика Моли въззивния съд да обърне внимание ,че предвидената сума по клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчителство е в размер почти равен на заетата сума. Предвидено е сумите по клаузата за възнаграждение за поръчителство да се кумулират към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Счита че нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Счита ,че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/ .

Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Счита ,че е налице и друго нарушение, тъй като посочените в договора 3

ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговореното възнаграждение за поръчителство да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски, като се добавят към всяка. При това положение счита ,че изначалното е имало предвиждане на възнаграждение за поръчителство да се кумулира към погасителните вноски, като това води единствено до скрито оскъпяване на кредита.Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждение за поръчителство счита ,че се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Намира че поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, процесния договор се явява недействителен .Моли поради това да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано Претендира разноски.

По отношение на разноските и предпоставките на чл. 38 ЗА намира ,че възражението на другата страна е неоснователно , че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура не е основание тази страна да се освободи от разноски.

Твърди ,че адвоката вече е осъществил действията по защитата на страната, следователно счита ,че разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл.78 ГПК. Поради това счита ,че тези разпоредби са приложими по отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, което касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора.

В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят „Ф. Б. „ ЕООД ,редовно призован ,не изпраща представител.Постъпила е молба –становище от юриск. Е. Ц. който моли да бъде уважена въззивната жалба ,претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна Представя списък за разноски за сума общо в размер на 1008 лева

Въззиваемата Ф. А. Б. ,редовно призована не се явява Постъпила е молба с вх.№ 22-7/06.06.2024г от пълномощника и адв.Е. И. ,с която оспорва въззивната жалба ,счита ,че следва да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд –Мадан. Претендира разноски в размер на 480 лева с ДДС и представя списък на разноските и доказателство ,че е регистрирана по ЗДДС.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита .

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с иск за обявяване на недействителност на договор за кредит . Няма спор по делото ,че на 13.10.2022г. между страните по делото е сключен договор №1204*** за предоставяне на потребителски кредит, видно от който „Ф. Б.“ ЕООД като кредитор е отпуснал на Ф. Б. като кредитополучател кредит в размер на 4 000 лева със срок за издължаване 18 4 месеца, като първата вноска е с падеж 12.11.2022 г., а последната с падеж 05.04.2024г., при лихвен процент от 35 % в размер на 1400 лв. лихва и ГПР от 49,66 % или общата сума, която кредитополучателят следва да върне е 5 400 лева .

С обжалваното решение №33/09.02.2024г по гр.д. №330/2023г.

Маданският районен съд е прогласил за нищожен договор за предоставяне на потребителски кредит №1204***/13.10.2022г, сключен между Ф. А. Б. и ,,Ф.

Б.“ ЕООД, по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ,по иск по чл. 26,ал.1 предложение първо ЗЗД от Ф. А. Б. срещу ,,Ф. Б.“ ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ,като е осъден ,,Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 1008 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф. А. Б. по делото на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.