Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 851 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 2045/2026
Вид
Определение № 851
Подписан
18.05.2026
В сила
11.06.2026
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Варна, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Частно наказателно дело № 20263110202045 по описа за 2026 година

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на Х. Р. Д., чрез процесуален представител срещу постановление на прокурор при ВРП от 30.03.2026г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 727/2025г. на 02 РУ ОДМВР Варна за извършено престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.12 от НК.

С жалбата се излага съгласие с възприетата от прокурора фактическа обстановка, но се оспорва в останалата част относно налагането на възпитателни мерки по отношение на непълнолетните извършители. Прави се искане за отмяна постановлението на ВРП и връщане за повдигане на обвинения.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Досъдебното производство е образувано на 10.06.2025г., и е водено за престъпление по чл. 131 ал. 1 т.12 от НК.

При преценка на събраните материали по делото прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

На 10.06.2025 г. св. Х. Д. се намирал в дома си в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, заедно със съжителстващата с него св.А. В ранните вечерни часове същата вечер, около 20.00 ч., двамата излезли от жилището, като св. Д. взел торба с отпадъци, за да я изхвърли в района зад блока, в близост до магазин „Бурлекс“, където имало кош за смет и площадка с пейки.

По същото време в района се намирали непълнолетните К. С. и Ив. Л. Двамата се били срещнали по-рано същия ден след приключване на учебните си занятия, придвижили се до района на площадката и останали там за известно време.

Когато св. Д. се насочил към коша за отпадъци, между него и двамата непълнолетни, които той не познавал, възникнала словесна конфронтация. В кратък 1 интервал напрежението ескалирало и прераснало във физическо посегателство. В хода на конфликта свидетелите С. и Л. започнали да отправят към св. Д. обидни и унизителни реплики, включително квалификации, че е „педофил“, след което му нанесли удари с ръце и крака по тялото. В резултат на нападението, св. Д. паднал на земята, като физическата агресия срещу него продължила и след това. Нанесени му били удари в областта на гръдния кош и долните крайници, а дрехите му били разкъсани. Същият направил опит да се отдръпне и да преустанови конфликта, но напрежението не стихнало.

Св.Ш. била в близост и чула викове и се насочила към тях. Тя възприела как две млади лица проявяват агресия спрямо св.Д., който бил повален на земята. Тя им извикала да престанат, като единият от непълнолетните се насочил към нея по заплашителен начин, като ситуацията допълнително се изострила. В отговор св. Д. предприел действия спрямо единия от нападателите, съборил го на земята и го задържал до пристигането на полицейски екип, с цел да прекрати продължаващото спрямо него насилие. Другият непълнолетен продължил да се държи агресивно, а около мястото започнали да се събират граждани.

По същото време в района се намирали и свидетелите Е. Х, Д. С. и П. В. Трите дами възприели мъж, който тичал и викал някой да подаде сигнал на тел. 112, а непосредствено след него - две по-млади лица, които го догонвали. Те видели как мъжът бил настигнат и му били нанесени удари с юмруци и ритници, като към него били отправяни и обидни квалификации, включително „педофил“. Възприели още, че и след падането му на земята агресията не преустановила веднага. Една от тях подала сигнал на тел. 112, а останалите останали на място до пристигането на полицията.

Случващото се било възприето в различна степен и от свидетелите И. М., Л. И. и С. Ж., които се намирали в района. Към момента, в който се ориентирали към мястото, конфликтът вече бил ескалирал, а св. Д. бил с разкъсана дреха, без обувки, с видими следи от увреждания по тялото и заобиколен от събрали се хора. Част от свидетелите възприели и факта, че единият от непълнолетните бил задържан на земята от пострадалия до идването на полицейските служители.

След подаването на сигналите на тел. 112 към мястото били насочени полицейски екипи от Второ РУ - Варна. При пристигането си служителите установили пострадалия Х.

Д., св. А. Ш., непълнолетните св. К. С. и И. Л., както и множество събрани граждани. На място св. Д. заявил, че е бил нападнат от двете момчета, докато отивал да изхвърли отпадъци, а част от присъстващите очевидци потвърдили това като обща насока на случилото се.

Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза № 341/2025 г. и от приложената медицинската документация се установява, че на 10.06.2025 г. св. Х. Р. Д. е получил контузия на гръдния кош, травматични отоци и охлузвания по дясното и лявото коляно, причинени от удари с или върху твърди тъпи прбдмети, които добре отговарят да са настъпили по време и начин, съответстващи на инцидента. Уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са налице и медицински документи относно св. И. Л., от които е видно, 2 че и той е получил увреждания в хода на конфликта. Това обстоятелство сочи на последвало физическо противодействие, но не променя основния извод относно механизма на случилото се и относно нападателната роля на двамата непълнолетни спрямо пострадалия.

От приложената експертна справка на БНТЛ - Варна, изготвена след прослушване на оптичен носител със записи от тел. 112, се установява, че на инкриминираната дата са постъпили няколко сигнала за инцидент в ж.к. *************, при които се съобщава, че бият мъж, че нападателите са две момчета на възраст около 17-18 години, че е необходима незабавна намеса на полицейски екип, и че обстановката е силно напрегната. В последващ разговор е отразено, че полицията вече е пристигнала и положението е овладяно Представителят на ВРП е коментирал, че от приложените справки за съдимост е видно, че К.В.С. и И. Д. Л. са неосъждани. От характеристичните справки, изготвени от инспектори ДПС, се установява, че и двамата са ученици, не се водят на отчет в Детска педагогическа стая за извършено престъпление, спрямо тях не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН и са налице положителни данни за семейна среда, училищно поведение и възможност за повлияване чрез възпитателни мерки.

Прокурорът е изложил съждения защо кредитира показанията на свидетелите Хр.Д., А. Ш., Е. Х., Д. С. и П. В., изготвената експертна справка от записа на тел.112 и останалите събрани доказателства.

Визирайки и заключението по изготвената съдебно - медицинската експертиза е приел за безспорно установено, че на св. Х. Д. са причинени травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изпълващи медикобиологичните характеристики на „лека телесна повреда”. Същата е осъществена при наличие на квалифициращия белег „по хулигански подбуди“ - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, като автори на деянието са непълнолетните К. В. С. и И. Д. Л. От обективна страна двамата, действайки съвместно, са нанесли удари с ръце и крака на пострадалия, в резултат на което са му причинили контузия на гръдния кош, травматични отоци и охлузвания по двете колена, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. И двамата са съзнавали, че чрез нанасяне на удари засягат телесната неприкосновеност на пострадалия, предвиждали са настъпването на телесно увреждане и са искали този резултат.

Квалификацията на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК се извежда от обстоятелството, че липсват категорични доказателства за личен мотив при причиняване на телесните увреждания на пострадалия, а основните, доминиращи подбуди на извършителите са чрез причиняването на телесната повреда да покажат явно неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на установените социални ценности и телесна неприкосновеност на личността. Извършителите на деянието - С. и Л. не са познавали пострадалия отпреди, нито по някакъв начин са били предизвикани от поведението му.

Хулиганските подбуди като елемент от състава престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК предполагат осъществяването на хулигански действия преди или по време на нанасяне на телесната повреда и са водещ мотив за причиняването й. В случая хулиганските подбуди се 3 извеждат от предхождащите и съпровождащи деянието действия от страна на нападателите.

Деянието е извършено на публично място, в присъствието на външни лица, при демонстративно агресивно поведение, съпроводено с обиди и унизителни квалификации, с преследване на пострадалия и с продължаване на физическата агресия след повалянето му.

Въпреки молбата на пострадалия да го оставят на мира, нападателите са продължили да го тормозят и да му нанасят физически удари. Поведението на извършителите разкрива явно незачитане на обществения ред и на телесната неприкосновеност на другиго, и надхвърля рамките на обикновен личен спор.

След задълбочен анализ на така установената фактическа обстановка и всички доказателства по делото представителят на ВРП е приел, че досъдебното производство, водено за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК, следва да се прекрати въз основа на следното:

Така събраните доказателства по делото налагат извода, че на 10.06.2025 г. на Х. Д. безспорно е причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди като автори на деянието са непълнолетните К. С. и И. Л. По конкретният случай спрямо С. и Л. са налице кумулативните предпоставки на чл. 61 от НК. На първо място видно от материалите по делото, към момента на извършване на деянието, както и към настоящия момент, К. В. С. и И. Д. Л. са непълнолетни. От друга страна, макар извършеното да е съставомерно и несъмнено укоримо, не се касае за деяние с такава степен на обществена опасност, която да налага реализиране на наказателна отговорност по общия ред. По делото не са установени тежки допълнителни вредни последици извън причинената лека телесна повреда. Случаят не сочи на трайно формирана престъпна ориентация, а на инцидентна, макар и недопустима, проява на агресия. За преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието определящо значение има и личността на дееца. От доказателствените данни, които се съдържат в материалите по делото, в това число от приобщените характеристични справки от ИДПС, може да се направи извод, че двамата непълнолетни са извършили деянието поради лекомислие и увлечение. Тази преценка следва от възрастта им, социалната и психическата им незрялост, лесната им повлияемост от приятелската среда и склонността да се солидаризират с нея. Липсват данни за предходни престъпни прояви. И двамата са неосъждани, не се водят на отчет в ДПС за извършено престъпление и спрямо тях не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. С. и Л. са неосъждани, не са осъзнавали в пълна степен значението и последиците от действията си. Ниската им възраст, липсата на богат житейски и социален опит и характерният за тази възраст понижен самоконтрол предпоставят емоционално-волево състояние - „увлечение”, в което те не са били в състояние правилно да преценят характера и значението на извършеното, както и противоправността на неговите последици, в което се изразява и „лекомислието” им. От поведението им се извежда убеденост, че постъпката им е израз на някаква „гражданска позиция“ или допустима реакция спрямо лице, към което са формирали отрицателно отношение. Подобна нагласа не е извинителна, а разкрива погрешна преценка за границите на допустимото поведение и за функциите на държавата. Следва изрично да се посочи, че в 4 правовата държава никой не може да измества компетентните органи и сам да санкционира лице, спрямо което има подозрения или морално неодобрение. Ако едно лице счита, че са налице данни за престъпление или за друго противоправно поведение, неговото задължение е да сезира полицията, прокуратурата или друг компетентен орган, а не да предприема саморазправа. В конкретния случай по делото не е установено пострадалият Х. Д. да е извършил действия, покриващи признаците на престъпление от общ характер, нито такива, които биха могли да оправдаят упражненото срещу него насилие.