Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44391 от 31.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21693/2023
Вид
Определение № 44391
Подписан
31.10.2024
В сила
31.10.2024
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44391 гр. С., 31.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110121693 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б против К. И. Т., с ЕГН:

********** с адрес гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. М., ж.к. *********** След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът К. И. Т., чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва основателността на иска.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад :

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че И. Л. Т. е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение но чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, 1 определени Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.

С уточняваща молба от 14.08.2023 г. ищецът сочи като ответник наследникът на И. Л.

Т. – К. И. Т..

Ищецът твърди, че съгласно § 1 т. 2а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр.

38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01,01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5,07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Твърди, че „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Твърди се, че по силата на тези нормативни актове ответниците са битови клиенти на ГЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката Твърди че, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че раздел IX от ОУ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Твърди, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай 2 че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че с изтичането последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че с приетите Общите условия с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят“. Твърди се, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) „Топлофикация С.” ЕАД ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация С.” ЕАД

Твърди се, че ответникът, според извлечение от сметки за абонатен № 320171, е използвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период от м.

05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и че същият не е погасил задължението си.

Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139а от ЗЕ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД.

Твърди се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се още, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Освен това се сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Техем сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът твърди, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.

Твърди, че в случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото С оглед на гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът К. И. Т., с ЕГН: ********** с адрес гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. М., ж.к.

М. 1, бл. 96, вх. А, ет.2, ап. 3, като наследник по закон на И. Л. Т. с ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано Петър Руменов 3

Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Ястребец” № 23Б сумата в общ размер на 1856.71лв., от които 1589.47лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск -26.4.2023 година до окончателното изплащане на сумите, и 247.61лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на 16.25лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 3.38лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2018 г.

Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца на основание чл. 78 ГПК.

С отговора на исковата молба, подаден от К. И. Т. се претендира нередовност на исковата молба и се оспорва основателността на заявения иск.

Ответникът твърди, че така предявената искова молба е нередовна на основание чл.

127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, доколкото ищецът е длъжен да посочи цената на иска и да изложи обстоятелствата, на които основава исковата си претенция. Твърди, че с исковата молба ищецът е предявил множество обективно съединени искове за заплащане на стойност за потребена топлинна енергия, за лихва, стойност за дялово разпределение и за лихва върху вземанията за дялово разпределение, като за всеки отчетен период е предявен отделен иск със собствено основание и петитум. Твърди се, че в исковата молба ищецът единствено е изчислил математически общата си претенция за отделните „видове" искове, но не е посочил сбор за кои периоди са те, нито по отношение на кой имот. Твърди, че доколкото на страница 1 от исковата молба ищецът е посочил, че наследниците на И. Т. дължат описаните вземания в качеството им на собственици на процесния имот, кой е този ,процес имот" не става ясно от исковата молба, нито от молбата - уточнение, като дори от самата искова молба са написани различни абонатни номера за „Процесния имот.“ Твърди още, че на страница 3 от ИМ е посочен абонатен Nº 320171, а на стр.5 от ИМ, в частта на доказателствените искания, е посочен абонатен Nº 77637.

По това възражение на ответника съдът следва да посочи, че тази неяснота в обстоятелствата, на които се основава иска може да бъде отстранена по реда на чл.145, ал.2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание, за което съдът следва да даде възможност на ищеца да стори.

Отделно от това ответникът в отговора на исковата молба претендира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.

На първо място, ответникът оспорва обстоятелството, че е била доставена топлинна енергия до процесния имот, който и да е той, както и че са били извършени всички изискуеми действия по закон, свързани с доставката и измерването на топлинна енергия.

Твърди, че по делото липсват доказателства, че ищецът е доставил топлинна енергия до 4 процесния имот за посочената от него цена. Твърди, че дори не става ясно кой е самият процесен имот. Твърди, че липсват каквито и да било доказателства за извършено надлежно отчитане на използваната за апартамента топлинна енергия за процесния период, в съответствие с изискванията на закона и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С." ЕАД на потребители в град С.. Твърди, че с оглед изискванията на закона за отчитането следва да са представени протоколи, каквито ищцовото дружество не е представило. Сочи, че не се установява от доказателствата, представени от ищеца, че уредите, с които е отчетено ползването на топлинна енергия за отопление на вода, са технически изправни. Твърди още, че не се установява и дали размерът на претендираното от „Топлофикация С." ЕАД задължение е верен, тъй като няма данни уредите, с които е отчетено ползването на топлина енергия да са минали през съответния периодичен тест за годност. Твърди, че не се установява дали са верни отчетените количества използвана топлинна енергия за отопление на имота от дружеството, извършващо дялово разпределение. Твърди, че не се установява дали са верни отчетените количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за топлинна енергия за битова гореща вода и за мощност за процесния период, от фирмата, извършваща дялово разпределение. Твърди още, че не се установява дали дружеството „Техем сървисис" ЕООД е извършило дяловото разпределение надлежно и при спазване на изискванията на 3Е и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Претендира, че поради тези обстоятелства предявените искове се явяват недоказани.