Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 52 от 05.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 5594/2024
Вид
Присъда № 52
Подписан
05.02.2025
В сила
12.10.2026
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т.12 · Наказателен кодекс
  • чл. 216 · Наказателен кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 , ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ от 01.07.2025г. към ПРИСЪДА№ 52/05.02.2025г. по НОХД № 5594/2024г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав

Производството е образувано по повод внесен от СРП в СРС обвинителен акт срещу В. Р. А. с ЕГН ********** по обвинение за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.чл. 130, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 от НК .

В разпоредително заседание на 29.05.2025г. , съдът е конституирал А. И. А. с ЕГН ********** в качеството му на частен обвинител и граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане , предявеният от него срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 6 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 131, ал. т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание СРП се представлява от прокурор Б..

В хода на съдебните прения, последната поддържа обвинението и по отношение на двeтe престъпления, като сочи , че от доказателствата по делото се установява , изложената в ОА фактическа обстановка. В подкрепа на тезата си , прокурорът сочи показанията на св.

А., св. Й. и св. И., като предлага да не се кредитират показанията на св. Д. изцяло, а на св.

Шофелинов частично.

В заключение прокурорът иска за престъплението по чл. 131, ал. т. 12, вр. чл. 130, ал.

1 от НК да бъде наложено на подсъдимия наказание от 10 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за срок от три години, а за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК , наказание от една годИ. лишаване от свобода с приложението на чл. 66 , ал. 1 от НК.

В съдебно заседание , частният обвинител и граждански ищец – А. А. се явява лично и с адв. Апостолова. В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си поддържа обвиненията, като сочи , че са доказани от обективна и субективна страна.

Претендира уважаване на гражданския иск в пълен размер

В съдебното заседание подс.А. , редовно уведомен се явява лично и се представлява от адв. М. и адв. Й..

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, в които отрича да е нанасял удари на А., както и да му е чупил вещите. Сочи, че е слязъл от автомобила, в който се возел за да поиска обяснение от А. за отправени неприлични жестове, но последният го изблъскал с вратата и двамата се сборичкали.

В хода на съдебните прения, адв. М. от името на подзащитния си заявява, че по делото липсват доказателства за осъществено престъпление по чл. 216 от НК и иска оправдателна присъда.

По отношение престъплението по чл. 131, ал. т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК адв. М. посочва, че случилото се между подсъдимия и пострадалия не покрива признаците на хулиганство , действията на подсъдимия били насочени само и единствено към пострадалия и то по повод негово агресивно шофиране. На следващо място се сочи , че липсват доказателства за нанесени от страна на подсъдимия удари, липсва медицинска документация, а обвинението се крепи само на показанията на пострадалия и неговия баща .

В резултат от горното, адв. М. иска оправдаване на подсъдимия и по двете обвинения и отхвърляне на предявения граждански иск.

В хода на съдебните прения, адв. Й. поддържа аргументите на адв. М. и иска оправдаване на подсъдимия по двете обвинения, и отхвърляне на предявения граждански иск.

1

В хода на съдебните прения подсъдимият заявява, че няма какво да добави към казаното от защитниците си , а в последната си дума иска да бъде признат за невинен и по двете обвинения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Р. А. с ЕГН ********** е роден на ***********г. в гр. София, българско гражданство, неосъждан.

На 19.09.2022г. след 17:30ч. св.А. А. пътувал към дома си с личния си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.номер СВ 4030 РВ. Звъннал на баща си - св. И. И., защото трябвало да му предаде документи, и се разбрали да се видят в района на ул.“Одрин“ и ул.“Пиротска“.

По същото време по ул.“Одрин“ се движел л.а марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. номер СВ 0232 НН, собственост на св. Д., управляван от св. Шофелинов. На предната седалка до шофьора се возел подс. А..

Малко преди 18:00ч. св. А. предприел маневра по включване по ул.“Одрин“ като отнел предимството на л.а. „Ауди“. Това предизвикало размяна на звукови , вербални и жестови сигнали между лицата в лекия автомобил Ауди и св. А..

Последният продължил движението си по ул.“Одрин“ като около 18:00ч. приближил кръстовището с ул.“Пиротска“ , където забавил движение и спрял в колона пред червен сигнал на светофара .

В този момент, през един автомобил зад него спрял автомобилът , управляван от св.

Шофелинов. От пасажерското място излязъл подс. А. и ,тичайки се насочил към автомобила на св. А.. В момента, в който подс. А. стигнал до шофьорската врата на „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.номер СВ 4030 РВ, последната се отворила и подс. А. бил изблъскан. След това последният се приближил рязко и през отворената врата изритал св. А. в лицето, след което затръшнал шофьорската врата , върнал се назад и влязъл в л.а. марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. номер СВ 0232 НН .

Св. Шофелинов потеглил, заобиколил л.а. с рег.номер СВ 4030 РВ и продължил движението.

В този момент св. А. излязъл от автомобила си и с телефон заснел , отдалечаващия се л.а. с peг. номер СВ 0232 НН .

По същото време св.И. се приближил към него и двамата посетили УМБАЛСМ „Пирогов“, където било констатирано , че св. А. е получил разкъсно - контузна рана в областта на дясната вежда и кръвонасядане на горния десен клепач.

Раната на св.А. била хирургически обработена той бил освободен от лечебното заведение.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства, вкл и приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства.

Съдът намери, че свидетелските показания в основните им части са противоречиви, поради което съдът ги кредитира частично , само досежно фактите, за които са налице и други доказателства – СМЕ, КВТЛИЕ.

Така, съдът кредитира показания на св. А. досежно факта на възникнала опасна ситуация на пътя, при която между него и лицата в л.а. с peг. номер СВ 0232 НН били разменени обидни думи и жестове.Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. Й., който е и единствения незаинтересован очевидец , чиито показания съдът кредитира изцяло.

Последният е проследил цяла ситуация, ескалацията на конфликта и неговия край.

2

Така св. Й. е възприел движението на двата автомобила , управлявани съответно от св. Шофелинов и св. А., пред управлявания от него л.а. Тойота Ярис и отправените през прозорците неприлични жестове.

Свидетелят е категоричен , че в последствие л.а.Ауди(управляван от св.Шофелинов) се е оказал зад него, а лекия автомобил Фолксваген(управляван от св. А.), непосредствено пред него. Това разположение на автомобилите е дало реална възможност на св.Й. да възприеме всички относими към предмета на делото обстоятелства. Така св. Й. заявява, че подсъдимият е излязъл от л.а.Ауди, приближил се до л.а. Фолксваген, отворил шофьорската врата и изритал водача на последния, след което се върнал отново в л.а. Ауди. Свидетелят сочи , че не е видял подсъдимият да хвърля вещите на св. А., но е видял, че след оттеглянето на подсъдимия, св. А. е излязъл от автомобила си и е започнал да снима с телефон.

Сочените от този свидетел факти съответстват и на изложеното и онагледено в приетата по делото КВТЛИЕ.

Освен посочените обстоятелства, за които съдът посочи , че кредитира показанията на св. А.о, последният е изложил и множество други, които не намират опора в доказателствената съвкупност. Така например св. А. сочи, че подс. А. се е опитал да счупи стъклото на автомобила, после е държал пострадалия за крака и му нанасял удари с ръце, после му е хвърлил телефона на земята. Отсъствието на описаните действия категорично се установява от показанията на св. Й. и КВТЛИЕ.

Показанията на св. И. са изключително хаотични и несъответни на хронологията , на инцидента и по тези съображения съдът ги кредитира само в частта, относно твърдението, че св. А. е имал кръв по лицето си след приключване на конфликта.

В някои части св. И. преразказва съобщеното му от св. А., а в други твърди , че е видял действия на подсъдимия, които по никакъв начин не са установени по делото, даже не се твърдят и от самия пострадал.

Съдът не кредитира показанията на св. Д. , дадени в съдебно заседание. Разпитан в досъдебното производство(показанията са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), св.

Д. е заявил, че по време на инцидента е бил в чужбИ. и не може да даде информация, като посочва, че често е предоставял управлението на л.а. с рег.номер СВ 4030 РВ(негова собственост) на различни свои приятели, вкл. и на св. Шофелинов. В съдебно заседание обаче, този свидетел сочи , че е присъствал на инцидента, като е бил пътник в автомобила си и се е возел на задната седалка.

Същият сочи обстоятелства, които не допрИ.сят за разкрИ.е на обективната истИ., но е категоричен , че подсъдимият не е удрял св. А.. Съдът счита, че са достоверни показанията на св. Д., дадени в досъдебното производство, като приема за вярно, че същият изобщо не е присъствал и не е очевидец, а разказаното от него се явява опит за подкрепа на защитната версия на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на св. Шофелинов, досежно възникналия конфликт на пътя , разменените жестове и обиди и относно това, че подс. А. е напуснал автомобила с цел да търси обяснение от св. А.. Св. Шофелинов сочи , че не е видял удари или други действие, което е напълно възможно, но това, че не е видял изобщо не означава, че такива не е имало.

Видно от изготвената съдебна медицинска експертиза, вследствие от нанесения удар с крак на св.А. били причинени разкъсно - контузна рана в областта на дясната вежда и кръвонасядане на горния десен клепач, които по своята медикобиологична характеристика са причинили на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. касае се за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът кредитира и назначената в хода на съдебното следствие КВТЛИЕ.

Вещото лице е работило със записи, съдържащи се в 1 бр. CD и 1 бр. Flash drive , 3 приобщени в хода на досъдебното производство , направен чрез записващо устройство от охранителни камери, разположени на фасадите на сгради, находящи се на ул. „Одрин“ № 96 и ул. „Одрин“ № 102 .

Записите са с относително добро качество, което е дало основание на вещото лице да даде заключение за идентификация на лица и обекти, и от тях ясно се проследява движение и действия в ограничения периметър.

Вещото лице е онагледило действията и движенията на лицата и автомобилите, представляващи интерес за производството и е дало заключение с голяма доза вероятност за лицева идентификация на подсъдимия и пострадалия.

Съдът няма основание да дискредитира по принцип заключенията на СОЕ и ДСОЕ, но същите се явяват неотносими, доколкото не са установени съставомерни действия по отношение оценените вещи.

От така приетата фактическа обстановка и анализ на доказателствата съдът счита, че подс. В. А. е осъществил състава на престъплението по 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК .

Обект на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК е телесния интегритет на човека.Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост или причиняването на физическа болка и страдание.Престъплението е резултатно на реално увреждане и умишлено по своя характер.В настоящият случай в следствие на умишлено нанесен от подсъдимия удар с ръце крак в лицето на св.А., последният е получил лека телесна повреда, установена със СМЕ.

Прекият умисъл на подсъдимия е изводим от начИ. на нанасяне на телесната повреда – насочен удар с крак в лицето на пострадалия.

Престъплението по чл. 131, ал. 1, т.12 от НК е квалифициран състав на престъплението по чл. 130 от НК, като квалифициращият признак „хулигански подбуди” касае субективната страна на деянието. Осъществяването на състава на престъплението при наличието на хулигански мотив се определя от съдържанието и направлението на умисъла в мотивите и целта на дееца, както и от извършените от него действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата за поведение и взаимност в обществото. Нанасянето на телесна повреда в настоящия случай следва да бъде квалифицирано при хулигански подбуди , тъй като е извършено на публично място, грубо е нарушен обществения ред , в присъствието на множество хора и едновременно с това е налице умисъл на подсъдимия към демонстрация на явно пренебрежение , на установените правила за поведение на публично място.Установено е по делото , че деецът е действал не само с умисъл да нанесе телесна повреда на пострадалото лице, но е искал, едновременно с това, да настъпи и друг резултат, а именно: нарушаване на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото.Действията на подсъдимия на публично място , без значение от присъствието на други лица и по време, в което обичайно се характеризира с голям поток от автомобили и пешеходци показват, че същият не се смятат за обвързан от нормите за поведение в обществото, като стои над тях.