Решение № 15579 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15579 гр. С., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110169542 по описа за 2024 година

Д. Б. З. е предявила срещу „А. Ф.“АД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за „б. к.“ от 24.02.2022.При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл.20 от договора и искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.21, ал.4 и ал.6 от договора.

Ищцата поддържа, че е сключила с ответника на 24.02.2022 договор за кредит „б. к.“, по силата на който е получила заем в размер от 800 лева, при неопределен срок на договора, лихвен процент в размер от 43.2% и ГПР45.9%.Твърди, че в чл.15, ал.1 от договора е уговорено обезпечение на кредита–банкова гаранция или поръчител.Поддържа, че в чл.20 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% всеки месец от размера на усвоената и непогасена главница.Съгласно чл.21, ал.4 от договора при забава за плащане кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до изплащане на вземането.Съгласно чл.21, ал.5 от договора след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в 1 размер на 120 лева за компенсиране на разходите на кредитодателя за дейността по извънсъдебно събиране на задължението.Твърди, че договорът за кредит е нищожен като сключен в противоречие с императивните норми чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1, ал.2 и вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди, че в ГПР не са включени разходите за неустойка по чл.20 и дължимите такси по чл.21, ал.4 и ал.5 от договора.Твърди, че по този начин се заобикаля прага по чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че неустойката по чл.20 от договора не притежава обезщетителна функция.Твърди, че тя противоречи и на чл.16 от ЗПК.Поддържа, че клаузата на чл.20 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.Твърди, че са нищожни и клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора поради противоречие със закона.Твърди, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК е забранено от кредитора да се изискват каквито 1 и да е такси и разходи за извънредно събиране на вземането по кредита.Уговорената за заплащане сума от 2.50 лева на ден, съгласно чл.21, ал.4 от договора е разход за действия по събиране на задължението.Твърди, че този разход има характеристиката на скрита лихва.Твърди, че клаузата на чл.21, ал.5 от договора също е в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Ф.“АД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за кредит „Б. к.” от 24.02.2022 „А. Ф.”ООД се е задължил да предостави на Д. Б. З. револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Б. к.”.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 „А. Ф.”АД в качеството на цедент се е задължил да прехвърля и продава на „АСВ”ЕАД в качеството на цесионер всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит /кредитна карта/ по смисъла н ЗПК с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели.

С пълномощно „А. Ф.” АД е упълномощил „АСВ” ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения 2

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023, сключен между „А. Ф.”АД и „АСВ”ЕАД.

По делото е представено потвърждение от „А. Ф.”АД за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Видно от Приложение №1 от 17.04.2024 към Рамков договор за цесия от 30.11.2023 под №347 фитурира Д. Б. З. с усвоена главни в размер от 1280.88 лева, непогасена такса револвиране305.08 лева, сумата от 120 лева – разходи за събиране и и 278.40 лева –непогасена лихва.

По делото е представен и Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Б. к.”-Приложение №1 към Договор за кредит „Б. к.” от 24.02.2022.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и сължимата неустойка, то изчисленият ГПР ще бъде в размер от 293.10%.Съгласно заключението на ССЕ ако към договорната лихва в размер от 28.80 лева се включи и неустойката в размер на 80 лева, то ГЛП би бил в размер на 163.20%.

Съгласно Допълнителната ССЕ внесените суми към „А. Ф.”АД са в размер от 3994.98 лева по договора от 24.02.2022.Съгласно заключението след сключване на договора за цесия няма постъпили плащания за погасяване на задълженията по процесния договор.Съгласно заключението на ССЕ на 29.10.2025 е сключен нов договор за цесия между „АСВ”ЕАД и „ЕОС М.”ЕООД.Съгласно заключението след цесията няма постъпили плащания в полза на „ЕОС М.”ЕООД.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за кредит „Б. к.” от 24.02.2022 „А. Ф.”ООД се е задължил да предостави на Д. Б. З. револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Б. к.”.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 „А. Ф.”АД в качеството на цедент се е задължил да прехвърля и продава на „АСВ”ЕАД в качеството на цесионер всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит /кредитна карта/ по смисъла на ЗПК с 3 длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели.

Видно от Приложение №1 от 17.04.2024 към Рамков договор за цесия от 30.11.2023 под №347 фитурира Д. Б. З. с усвоена главница в размер от 1280.88 лева, непогасена такса револвиране 305.08 лева, сумата от 120 лева – разходи за събиране и и 278.40 лева –непогасена лихва.

С оглед на което съдът приема, че предмет на договора за цесия са и вземанията спрямо ищцата по договора за кредит от 24.02.2022.Предвид изложеното съдът намира, че вземанията спрямо ищцата са прехвърлени на „АСВ”ЕАД.

За да породи договора за цесия действие спрямо ищцата, тя следва да бъде уведомена за цесията в съответствие с чл.99, ал.4 от ЗЗД..

С пълномощно „А. Ф.” АД е упълномощил „АСВ” ЕАД да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023, сключен между „А. Ф.”АД и „АСВ”ЕАД.

Договорът за цесия е сключен преди предявяване на исковата молба, а не в хода на производството. По делото не се установява ищцата да е уведомена за цесията преди предявяване на исковата молба на 21.11.2024.Съдът счита, че ищцата е уведомена за цесията с получаване на отговора на исковата молба.

От уведомяването съдът приема,че договорът за цесия е породил действие спрямо ищцата.Поради това от уведомяването кредитор на ищцата и страна по договора за кредит се счита цесионера „АСВ”ЕАД.С оглед на което съдът намира, че ищцата не е в облигационни отношения с ответника „А. Ф.”АД, доколкото той е прехвърлил вземанията на „АСВ”ЕАД. Титуляр на вземанията по договора за кредит и страна по него се явява „АСВ”ЕАД.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изборът на надлежна страна има отношение към основателността на претенцията, а не към нейната допустимост.

Предвид изложеното съдът намира, че и главния и евентуалните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В случая „АСВ”ЕАД не е ответник по делото, а само трето лице помагач, поради което исковете не могат да бъдат разгледани спрямо „АСВ”ЕАД.

4

По разноските

Доколкото ищцата е узнала за цесията с отговора на исковата молба, съдът намира, че ответникът е станал повод за образуване на делото.Поради това съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищцата.

Процесуалното представителство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА на ищцата.Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималние размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на поочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия.

Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 4 съдебни заседания.С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде в размер от 150 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. З., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.

„Д.”№30А, със съдебен адрес:гр.С., бул. „Д. П.”№111-113, ет.2, офис 2, чрез адв. Д., срещу „А. Ф.“АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за 5 прогласяване на нищожността на договор за кредит „Б. к.“ от 24.02.2022.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. З., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.

„Д.”№30А, със съдебен адрес:гр.С., бул. „Д. П.”№111-113, ет.2, офис 2, чрез адв. Д., срещу „А. Ф.“АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл.20 от договора за кредит „Б. к.“ от 24.02.2022 и на клаузите на чл.21, ал.4 и ал.6 от договора за кредит „Б. к.“ от 24.02.2022..

ОСЪЖДА „А. Ф.“АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул.

„Б.”№1, бл.9, ет.2, да заплати на адв. К. Д. Д., процесуален представител на Д.

Б. З., с адрес:гр.С., бул. „Д. П.”№111-113, ет.2, офис 2, на основание чл.38 от ЗА сумата от 150 евро- адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „АСВ”ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6