Решение № 15102 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15102 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110107480 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 7480 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. И. К., с ЕГН **********, от гр.

...., против „.....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителния директор ....., за установяване по отношение на „.....“ АД, че Договор за паричен заем Standard_30 № ... от 18.05.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора противоречат на закона и на добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 38 лв., платена без основание на ответника по Договор за паричен заем Standard_30 № ... от 18.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 18.05.2024 г. сключила с „.....“ АД Договор за паричен заем Standard_30 № ..., съгласно чл. 1, ал. 3 от който за извършената от ответника допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи и за отпускане на паричен заем в размер на 1 175,25 лв., която сума съгласно с чл. 4 от договора следвало да се заплати разсрочено на равни вноски към размера на всяка от погасителните вноски. Излага твърдения, че предоставеният заем бил в размер на 1 700 лв., при договорен фиксиран лихвен процент от 40,32 %, годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,50 %, като кредитът следвало да бъде върнат за 15 месеца на равни погасителни вноски, всяка в размер на 224,49 лв., включващи дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено условие за обезпечаване на договора чрез осигуряване на поръчител, отговарящ на определени изисквания, посочени от кредитора, а в ал. 2 на същия член била посочена неустойка в размер на 783,60 лв., дължима от потребителя при непредоставяне на уговореното обезпечение, която неустойка следвало също да бъде платена разсрочено. Всяка от вноските, дължими от потребителя възлизала на 276,73 лв., а общото задължение по договора – на 4 150,95 лв. Твърди, че заплатила шест вноски, всяка в размер на 276,73 лв. за периода от 17.06.2024 г. до 14.11.2024 г. и една вноска в размер на 50 лв. на 05.02.2025 г., като общата сума, платена от ищцата на ответника била в размер на 1 738 лв. Оспорва сключения между страните договор като нищожен, сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в договора не е посочен ГПР, като в ГПР не били посочени всички разходи, а именно: таксата за експресно разглеждане на искането за предоставяне на кредит, както и предвидената неустойка, представляваща скрита възнаградителна лихва. Излага съображения за противоречие на клаузата за дължима такса за експресно разглеждане на искането в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че 2 посредством договорените такса и неустойка се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 от договора. Твърди, че заплатената сума от 38 лв. над главницата от 1 700 лв. подлежи на връщане като платена по недействителен договор. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „.....“ АД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на исковите претенции за прогласяване нищожност на клаузите, предвиждащи начисляване на такса за експресно разглеждане и неустойка, доколкото такива не били начислени, а само главница и договорна лихва, като задължението по кредита било погасено. Излага подробни съображения за действителност на процесния договор, като сключен при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като твърди, че последната разпоредба не изисква посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР. Оспорва наведените от ищцата доводи за недействителност на договора. Твърди, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК има предвид такси след възникване на заемното правоотношение. Също така твърди, че таксата за експресно разглеждане на искането е услуга, предхождаща сключването на договора, като потребителят е имал възможност да извърши преценка дали да се възползва от същата. Предвидената в договора неустойка имала за цел да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него задължения.

Сочи, че за ищцата е имало възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, но не го е сторила. Оспорва твърденията на ищцата за включването на разходите за такса за експресно разглеждане и неустойка в ГПР. Оспорва предявения осъдителен иск, като твърди, че липсват изискуемите по закон предпоставки за уважаването му. Моли съда да прекрати производството по делото, а при допустимост на исковите претенции, моли съда да ги отхвърли като неоснователни, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21 от ЗПК и чл.

22 от ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за паричен заем „Standard_30“ № ... от 18.05.2024 г. се установява, че „.....“ АД е предоставило на В. И. К. кредит в размер на 1 700 лв., като договорът е бил сключен за срок от 15 месеца, при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, договорен дневен лихвен 3 процент от 0,11 %, приложим при отказ от договора, такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 175,25 лв., ГПР в размер на 49,50 %, като договорът е сключен от разстояние, при общи условия, с приложен погасителен план.

Като доказателства по делото са приети и представените от ищцата четири броя платежни нареждания, от които се установява, че ищцата е превела по сметка на ответника дължимите суми по договора, както следва: на 18.06.2024 г. сумата от 276,73 лв., на 22.08.2024 г. сумата от 300 лв., на 01.11.2024 г. сумата от 250 лв. и на 05.02.2025 г. сумата от 50 лв.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че по процесния договор ищцата е погасила сумата от 1 731,20 лв., като няма непогасена сума по договора.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „.....“ АД е бил сключен Договор за паричен заем „Standard_30“ № ... от 18.05.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 1 731,20 лв. Спори се относно действителността на договора, както и на клаузи от договора, а също и относно извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен в чл. 3.5 от процесния договор годишен лихвен процент от 40,32 % и договорен в чл. 3.8 от процесния договор ГПР от 49,50 % при обща сума, дължима от потребителя, от 2 192,10 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищцата, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 40,32 % и ГПР в размер на 49,5 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Спори се относно действителния размер на ГПР.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за 4 просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 18.05.2024 г. до 11.08.2025 г. основният лихвен процент на БНБ е както следва: от 01.05.2024 г. – 3,78 на сто, от 01.06.2024 г. – 3,78 на сто, от 01.07.2024 г. – 3,63 на сто, от 01.08.2024 г. – 3,53 на сто, от 01.09.2024 г. – 3,54 на сто, от 01.10.2024 г. – 3,43 на сто, от 01.11.2024 г. – 3,22 на сто, от 01.12.2024 г. – 3,04 на сто, от 01.01.2025 г. – 2,95 на сто, от 01.02.2025 г. – 2,82 на сто, от 01.03.2025 г. – 2,59 на сто, от 01.04.2025 г. – 2,39 на сто, от 01.05.2025 г. – 2,24 на сто, от 01.06.2025 г. – 2,07 на сто, от 01.07.2025 г. – 1,91 на сто, и от 01.08.2025 г. – 1,82 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,5 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. В договора е посочена и общата сума по договора от 2 192,10 лв. От представената от ответника справка се установява, че изплатената сума от ищеца по договора и анекса към него е в общ размер на 1 731,20 лв., като няма неплатени суми по договора. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 492,10 лв. Съдът намира за неоснователен предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Неоснователността на предявения главен иск налага произнасяне по предявените евентуални искови претенции.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем „Standard_30“ № ... от 18.05.2024 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност на две самостоятелни основания: поради противоречие със закона и добрите нрави. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието противоречие със закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 22 от ЗПК, а след това по противоречие с добрите нрави, което е предвидено в общия закон – ЗЗД.